Анализ на Владислав Иноземцев за Project Syndicate.
Владислав Иноземцев е професор по икономика в Московското висше училище по икономика. Той е директор на Центъра за постиндустриални изследвания.
През последните години, западните политици започнаха да изпитват затруднения с определянето на руската политическа система, като често се прибягва до неясни термини - "нелиберална демокрация" или "авторитаризъм".
Може би руската система трябва да се определи като протофашизъм. Тя е по-мека от европейските фашистките държави от 20-те и 30-те години на миналия ХХ в, но, въпреки това, има ключовите елементи от тези режими. Сред тях са - структурата на руската политическа икономика; желанието да се идеализират държавата като източник на морален авторитет; особените черти на руската външна политика.
В книгата си „Анатомия на фашизма“ историкът Робърт Пакстън от Колумбийския университет пише:
„Фашизмът може да се определи като форма на политическо поведение, което се характеризира, от една страна с обсесивна загриженост за упадъка на обществото и за чувството на унижение и обида, а от друга, с култове за единство, енергия и чистота; в тази система, разчитайки на масите, партията на идеологическите и агресивни националисти, които са в едно напрегнато, но ефективно сътрудничество с традиционните елити, изоставя демократичните свободи и преследва - с помощта на изкупително насилие, което няма етични и правни ограничения, - цели за вътрешно прочистване и външна експанзия ".
В едно есе, написано през 1995 г. за списание "The New York Review of Books", писателят Умберто Еко, който е роден във фашистка Италия през 1932 г., до голяма степен интерпретира фашизма като "култ към традицията" въз основата на „селективния популизъм“. А в далечната 1939 г., Питър Дракър твърди в книгата си „Краят на икономическия човек: Изворите на тоталитаризма“, че „фашизмът - това е етап, който идва, след като комунизмът е бил признат за илюзия“.
Ако се опрем на тези определения, в съвременното руско политическо общество е трудно да се намери дори и една тенденция, която не може да се нарече фашистка.
Първо, нека да припомним за държавната намеса в икономиката. Руският президент Владимир Путин е зает да концентрира националното богатство в държавните банки, и говори за руските петролни и газови компании като „национално богатство“. Неговата цел - да се създадат нови „държавни корпорации“, независимо от факта, че делът на държавата в икономиката вече е много по-висока от 60%. В същото време, независимите синдикати са напълно потиснати, а олигарсите обявяват своята готовност да предадат имотите си на държавата, стига само тя да ги поиска.
Освен това, Путин има абсолютен контрол над инструментите за насилие в страната, благодарение на многото „силови структури“, които се подчиняват пряко на него.
Сред тях са - армията, Министерството на вътрешните работи, Федералната служба за сигурност, както и създадена през 2002 г., Федералната служба за охрана с численост от 30 000 души и създадена в началото на тази година Националната гвардия от 400 000 души. Тук не се включват „частните армии“ на държавните корпорации, така и лоялни към регионалните милитаристи като Рамзан Кадиров в Чечня. Смята се, че под командването на Кадиров са около 30 000 въоръжени бойци. Освен това неговите поддръжници са обвинявани в репресии срещу дисидентите.
В съответствие с посочената по-горе формула, Путин се обляга на такива чувства в руснаците като исторически неправди, загуби и бившата слава. Той открито хвали шовинизма и милитаризма. Обхватът на честването на Деня на победата (годишнина от победата на Съветския съюз над нацистка Германия) вече надхвърля мащаба от съветската епоха. Държавната пропаганда непрекъснато подхранва антизападни настроения с изявленията, че части от „историческата Русия“ които са незаконно отнети – следователно е необходимо да се върнат като Крим със сила през пролетта на 2014 г.
По своята същност руската пропагандна машина е най-великото протофашистко достижение на този режим. Путин успя да потопи обикновения руснак в басните, че неговата родина е страна със съвременна икономика, равностойна на водещите в света държави. Всяка година популистката риторика на тема „национално възраждане“ и „противопоставяне на враговете“ става все по-крещяща.
Все пак фашисткият уклон на Русия не създава сериозна дългосрочна опасност, поради три причини. Първо, фашистките елементи в Русия не възникнаха органично отдолу, както е било в Европа в началото на ХХ век. Напротив, те са били наложени на руското общество от държавата, а нейните лидери получиха огромни правомощия от Конституцията, приета през 1993 г. До колкото създадените фашистки структури нямат дълбоки национални корени в народа, те могат лесно да бъдат отстранени.
На второ място, Русия е многонационална страна, която в продължение на векове се е развила като империя, а не като национална държава. Следователно, фашистките тенденции тук са по - скоро империалистически, отколкото националистически. В същото време, въпреки агресията на Русия в „близката чужбина“, тя не разполага с икономическите ресурси, за да поддържа империя.
На трето място, и най-важното, путинска Русия - това е култ към личността. Освен династичната приемственост в севернокорейски стил, такива режими рядко надживяват своите лидери, независимо дали това е Италия, Германия, Испания или Португалия. Както веднъж неволно обяви заместник-ръководителят на президентската администрация Вячеслав Володин: „Атаките срещу Путин – атаки срещу Русия… Без Путин – няма Русия“.
Днешните съседи на Русия са много по-малко търпими към тоталитарните идеологии в сравнение с преди 90 години. Западните сили не трябва да подкопават или разрушават путинска Русия. Те трябва просто да я надживеят. Дори и с по-слаб Запад, това е напълно достижимо.
Превод: Венци Михайлов
Copyright Project Syndicate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Този коментар е премахнат от модератор.
2 Ivan
17:54 06.08.2016
3 дедо
18:59 06.08.2016
4 Този коментар е премахнат от модератор.
5 реформатор на деформаторите
21:22 06.08.2016
6 Този коментар е премахнат от модератор.
7 Али Бабата
Е ви,не АНАЛИЗ,а ФАКТИ за фашизъм.
---Официалната доктрина, формулирана от Теодор Рузвелт (1901-1909) като Политика на „голямата тояга“ (big stick). САЩ я прилагат спрямо своите съседи от 1904 до 1933 г. Всичко започва обаче стотина години по-рано, когато през 1823 г. провъзгласяват доктрината „Монро“. Според нея Америка е за американците, всъщност за северноамериканците. Президентът Джеймс Нокс Полк (1845-1849) пък използва доктрината „Предопределена съдба“ (Manifest Destiny или Destino manifiesto), за да оправдае нашествието в Мексико. Според тази доктрина Америка е избрана от Бог и тя трябва да наложи своите ценности на целия континент.
През 1904 г. Т. Рузвелт допълва доктрината „Монро“ със следния текст: „Всяка страна, чийто народ се държи добре, може да разчита на искреното ни приятелство. Ако една нация покаже, че знае как да действа с разумна ефикасност и честност в социалните и политически дела, ако поддържа реда и изпълнява задълженията си, не трябва да се страхува от намесата на САЩ. Хроничното вероломство или безсилие било в Америка или другаде, изисква интервенцията на някоя цивилизована нация, а в западното полукълбо придържането на САЩ към доктрината „Монро“ може да ни задължи, макар и със задръжки да действаме като международен жандарм“.
Сладостите на „Голямата тояга“ с военните и окупации изпитаха Панама – през 1903 г., Доминиканската република – през 1916-1924 г., Куба – през 1906-
00:32 07.08.2016
8 Али Бабата
---Според законодателството на САЩ (действащо до 1924!), индианците не са граждани на тази страна и нямат никакви права на нейната територия.
---Кампания на ЦРУ за манипулиране на медиите!Как действа американската пропагандна машина!
https://en.wikipedia.org/wiki/Operation_Mockingbird
---Всички американски посланици биват обучавани от Съвета по външни отношения (Council on Foreign Relations), неправителствена организация, спонсорирана от семейство Рокфелер и сие (https://en.wikipedia.org/wiki/Council_on_Foreign_Relations).
Неправителствена организация обучава американските посланици как да служат на страната си, или може би на "благодетелите" си.
Бившият американски посланик Джеймс Б. Уорлик, който се изявяваше като "губернатор" на България, също е част от CFR (America, Europe, and the United Nations - Speaker James B. Warlick - http://www.cfr.org/projects/world/america-europe-and-the-world-roundtable/pr1325).
CFR е легалният начин, а за нелегалния си има ЦРУ - протести, бунтове, метежи, революции (вкл. Интернет революции, независимо, че там където ги направиха малко хора ползват Интернет). Ако и тези неща не помогнат, тогава военна намеса, в случай, че държавата не притежава значителна военна мощ, или не е защитавана от силна държава (като Русия или Китай например).
---СА
00:34 07.08.2016
9 Али Бабата
http://beforeitsnews.com/alternative/2014/05/248-armed-conflicts-after-ww2-us-started-201-81-killing-30-million-people-2965052.html
--- След атентатите на 11 септ.2001/на 26 окт.2001/в САЩ одобряват мерки ,които потъпкват всички основни принципи на международното право и индивидуалната свобода.
Това е „Патриотичен акт“
https://it.wikipedia.org/wiki/USA_PATRIOT_Act
„Патриотичен акт“ не само въвежда престъпната концепция за „превантивна война“срещу други държави в разрез с всякакво демократично зачитане на националния суверенитет,но и ограничава личното пространство и свобода на гражданина.Позовавайки се на днешното международно юридическо положение,това значи да се дадат права на полицията да арестува своеволно граждани според свой собствен критерий за опасност,който не подлежи на обсъждане,преди набеденият субект да е извършил престъпление.
В това отношение „Патриотичен акт“изцяло се покрива с нормативните разпоредби ,които са били в сила в нацистка Германия.
Законът предоставя на администрацията на САЩ редица нормативни разпоредби, които и гарантират поле на действие за сметка на гражданските свободи, с които парадира най-демократичната страна в света. Макар и роден в условията на „непредвидени критични обстоятелства“, в действителност се превърна в един обикновен закон /като всички останали/ . Но без широко разпространяваната официална теза за заплахата
00:35 07.08.2016
10 Али Бабата
00:37 07.08.2016
11 шшш
07:26 07.08.2016
12 mediator37
Омръзнало ми е да чета цитати на глупаци, коментиращи неща отвъд интелектуалния им капацитет.
08:44 07.08.2016
13 Този коментар е премахнат от модератор.
14 Този коментар е премахнат от модератор.
15 cornholio
12:10 08.08.2016
16 стоян георгиев
19:01 08.08.2016