Закъснелият гняв на Борисов

„Няма да позволим България да бъде заобикаляна. Правото ни на вето ще бъде използвано. Когато ние лоялно застанахме зад Украйна, знаехме какво губим“. Тези гневни думи на министър-председателя Борисов дойдоха от Варна, където бе представен проектът за газов хъб на Балканите. Той може де е готов след 5 години, разположен между морската столица и Провадия.

И като сме знаели, че губим, какво от това?! По това време рапортувахме, че спираме руски проекти и безропотно изпълняваме всичко, каквото ни наредят. Прилежно си пишехме домашните, но така и не ни пуснаха на детска дискотека. А тя вече затвори и започна тази за възрастни, където можем да влезем по чудо. Газовият хъб е зайчето в ръкава на Бойко от мига, в който стана безпощадно ясно, че „Южен поток“ пресъхна още преди да е тръгнал. Това зайче трябваше да съхрани авторитета на премиера. Или поне част от самочувствието му, ако не му спечели признание. Като няма поток и хъбът е поток. Да де, но не съвсем. Затова и при презентацията на разпределителния център във Врана в думите на премиера се долавяше по-скоро гняв, отколкото гордост. Той нарече идеята за хъба „интересна“. Така обикновено се говори за чуждите планове, а не за собствените ти приоритети. А че „Южен поток“ бе големият блян на Борисов, няма съмнение. Той упорито отказваше да повярва, че всичко е свършило. А така бе подредил всичко. Дори гласеше „Газпром“, ако не за собственик, то поне за генерален спонсор на любимия му „Левски“. Тодор Батков правеше совалки до високата централа в Москва и, ха днес, ха утре да стане, но така и не се случи. Политика. Както преди време ЦСКА на Томов вървеше в пакет с „Кремиковци“, така и „сините“ бяха пришивани към различни големи сделки. От МТел през 90-те, та до Спас Русев с Виваком и БТК. Задкулисие ли? Задкулисие на задкулисието.

До ден днешен Борисов периодично информира народа, че в Бургас и Варна още стоят на склад тръбите за потока и едва ли не само чакат да мине поредният ретрограден Меркурий. Сякаш говори за стара любов, която не е преболедувал. Помните двамата американски сенатори, които дойдоха у нас и насметоха Орешарски да слага точка на „Южен поток“. Онзи още не се бе осъзнал от протестите след еднодневното управление на Пеевски в ДАНС и гледаше Маккейн и спътника му като Живков на 10 ноември. На мястото му можеше да е всеки и резултатът да е същият. После Бойко обясняваше, че ако не го били свалили за кратко от власт, потокът щял отдавна да е готов. И всичко живо взе, че му повярва.

Борисов се реши да повиши тон на стара Европа, едва когато авторитетът на съюза заора в дъното. Той винаги е искал да е нещо като Орбан, но не му стискаше, дори на фона на цялата победна жътва от избори на избори. Орбан отдавна, още преди да чуем за мигрантска вълна и да започнат спекулациите с опасността от нея, удряше по масата на слисаните от дързостта му западни лидери. Сега Бойко е гневен. Боледува заради несбъднати проекти, вместо които трябваше да играе ролята на безкомпромисен евроатлантик с прилежащите му „ценности“ и каканижене за съблюдаване на европейското законодателство. Не посмя дори да се покашля многозначително, когато му беше времето. Много вода изтече и вече нищо не е същото. Отношенията между Русия и Турция минаха през всякакви метаморфози, но сега стрелката е спряла на „сдобряване“ и съответно – заобикаляне на България. Това, което Борисов нямало да позволи. Но нали за танц са нужни двама. Шефът на „Газпром“ Алексей Милер, като своебразен баща на булката, отказва да ни я даде за снаха. С комшиите стягат сватба. Когато премиерът се усети, че отношенията ни с Русия са увредени от напълно излишните изхвърляния на тримата войнствени тенори Плевнелиев, Ненчев и Митов, тръгна да замазва, но ужасно закъсня. След пет години хъба щял да пристига газ от много държави. Но за Борисов те са само участнички в масовката, ако там не се влива и руската тръба. Освен всичко друго, наранено е и честолюбието му и ядът му е напълно разбираем.

Вече всеки може да повишава тон на Брюксел, да тупа с крак и да поставя ултиматуми. Преди няколко години беше номерът…