Дефицитът от емоционална интелигентност на Тръмп

Анализ на Джоузеф С Най за Project Sindycate.

Джоузеф С Най е бивш заместник – секретар на отбраната и председател на Националния съвет по разузнаването на САЩ. Преподавател е в Харвард и автор на книгата „Американският век свърши“.

През миналия месец 50 бивши служители за национална сигурност, които са служили по високите нива в републиканските администрации на президентите Ричард Никсън и Джордж Уокър Буш, излязоха с обръщение, в което заявяват, че няма да гласуват за Доналд Тръмп.

Според тях „един президент трябва да бъде дисциплиниран, контролиращ емоциите си и действащ само след внимателно обмисляне.“ По-просто казано, на Тръмп „му липсва нужният темперамент, за да бъде президент“.

Според терминологията на съвременната теория на лидерството, Тръмп има дефицит на емоционална интелигентност. Това е самоусъвършенстването, дисциплината и капацитета, които позволяват на лидерите да насочват личните си страсти и да увличат другите. Противно на мнението, че чувствата пречат на мисленето, емоционалната интелигентност – която включва овладяването на себе си и на работата с други хора – предполага, че способността да разбираме и регулираме емоциите си, може да направи цялостното мислене по ефективно.

Концепцията е модерна, но идеята й не е нова. Практически хората отдавна са разбрали важността й в ръководството. През 30-те години на миналия век бившият съдия от върховния съд Оливър Уендъл Хомс, свадлив стар ветеран от Гражданската война в САЩ, е трябвало да се срещне с Франк Делано Рузвелт, бивш негов съученик от Харвард, който обаче не е бил сред изявените студенти. Запитан за качествата на новия президент, Хомс заявява „второкласен интелект, първокласен темперамент“. Повечето анализатори са съгласни, че успехът на Рузвелт се дължи по-скоро на емоционалното , от колкото на аналитичното му IQ.

Психолозите се опитват да измерят интелигентността от повече от един век. Общите тестове за интелигентност включват вербално разбиране и разсъждение на възприятието. IQ резултатите обаче прогнозират само 10 – 20% от вариацията на жизнения успех. Останалите 80% са продукт на стотици фактори, които влияят в течение на времето. Емоционалната интелигентност е един от тях.

Някои специалисти твърдят, че емоционалната интелигентност е два пъти по-важна от техническите или когнитивните умения. Според други тя играе по-скромна роля. Психолозите имат и различни мнения, относно това как двете измерения на емоционалната интелигентност – самоконтрол и емпатия – се отнасят едно към друго. Бил Клинтън е слаб в първото, но силен във второто. Въпреки това експертите са съгласни, че емоционалната интелигентност е важен компонент в лидерството. Ричард Никсън вероятно е по-интелигентен от Рузвелт, но има по-слабо развита емоционална интелигентност.

Лидерите използват емоционалната интелигентност, за да управляват своите харизма и личен магнетизъм през променящите се условия. Ние се представяме пред другите по редица начини, за да контролираме впечатленията, които правим. Например политиците се обличат по различен начин за различните аудитории. Роналд Рейгън е известен със своята ефективност в управлението на впечатления. Дори опитен лидер като генерал Джордж Патън е упражнявал изражението на лицето си пред огледалото.

Управлението на личното впечатление изисква някой със същите емоционална дисциплина и умения , характерни за добрите актьори. Играта и лидерството имат много общо по между си. Двете комбинират самоконтрола и умението да се проектираш. Актьорският опит от миналото на Рейгън му помага в това отношение. Рузвелт също беше добър актьор. Въпреки своето затруднено предвижване и здравословни проблеми, той успява да поддържа приветливо присъствие и избягва да бъде сниман в инвалидната си количка.

Хората фокусират своето внимание върху лидерите. Дали директорите или президентите осъзнават това, сигналите, които те излъчват, са винаги внимателно следени. Емоционалната интелигентност включва осъзнаването и контролирането на тези сигнали. Самодисциплината пък предотвратява личните психологически нужди да влияят на политиката.

 

Никсън например успяваше ефективно да направлява външната си политика. За него обаче беше по-трудно да регулира личната си несигурност, заради която си създаде списък с врагове. Това доведе и до неговото падение.

Тръмп притежава някои от уменията на емоционалната интелигентност. Той е същински актьор, чийто опит във воденето на риалити шоута му помогна да доминира в претъпканото от кандидати поле на първичните избори в Републиканската партия и да привлече значително медийно внимание.

Отличителен белег на облеклото му е червената шапка със слогъна „Да направим Америка велика отново“. Неговата стратегия се състоеше в използването на политически некоректни изказвания. Така той съсредоточаваше вниманието върху себе си. Това му спечели и допълнителна публичност и огромна безплатна реклама.

Тръмп обаче изпитва дефицит по отношение на самоконтрола. Това го затруднява в придвижването към основните избори. На него му е трудно да покаже дисциплината, необходима за овладяването на детайлите на външната политика. В резултат на това, за разлика от Никсън, той се оказва наивен, за да се справи с международните въпроси.

Тръмп има репутация на агресор в отношенията със своите връстници. Това не е лошо само по себе си. Психологът от „Станфорд“ Родерик Крамър изтъква, че президентът Линдън Джонсън също е бил доста суров. Много от предприемачите в Силиконовата долина използват стила на тормоз. Крамър определя такива фигури като грубияни с визия, която вдъхновява другите, за да искат да ги следват.

Нарцисцизмът на Тръмп обаче го доведе до свръх реакция, която е контра продуктивна и произвежда критики и обиди. Така например той бе въвлечен в спор с американска двойка мюсюлмани, чиито син – военен, е бил убит в Ирак. Има и по-дребна вражда с Пол Райън- председателят на Камарата на представителите, след като Тръмп се почувства пренебрегнат. В такива случаи той стъпваше на собствените си послания. Този недостатък в емоционалната му интелигентност му коства подкрепата на много експерти в сферата на външната политика от неговите партия и страна. По техните думи „той не е в състояние да разграничава истината от лъжата и не насърчава противоположните мнения. На него му липсва самоконтрол и действа стремително.“ Освен това не може да търпи критика“. Или както Хомс би казал, „Тъмп е спъван от своя второкласен темперамент“.

Превод: Росен Стойчев

Copyright: Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.