Путин и Ердоган: приятелството невъзможно

Преди не чак толкова много време Хилари Клинтън, тогава държавен секретар на САЩ, беше политикът с план за рестартиране на отношенията с Русия. Това не просто, че не се случи, но Вашингтон и Москва в момента са в най-сериозната конфронтация от половин век.

Друг политик обаче успя да рестартира връзките си с Кремъл, а ефектът, както може да се предположи, е доста по-голям от това, което изглежда в момента. Отношенията между Реджеп Ердоган и Владимир Путин никога не са били лесни. Те се влошиха рязко на 24 ноември 2015 г. Изтребители на Анкара свалиха руски бомбардировач "Су-24" в района на турско-сирийската граница.

Моментът на разрива - турски изтребители "Ф-16" са поразили с ракети руски бомбардировач "Су-24", който пада в планински район в Северна Сирия - 24.11.2015 г.

Путин поиска извинение и компенсации за атаката. Ердоган контрира, че всъщност Москва трябва да се извини за нарушаване на чуждото въздушно пространство. И всичко това на фона на взаимните обвинения в подкрепа на терористите в Сирия. В определен момент реториката стана твърде разгорещена. Тонът подсказваше, че едва ли някога разривът ще бъде преодолян.

Путин моментално „наказа” Анкара. Москва спря продажбата на туристически пакети за турските курорти, забрани на турски строителни фирми да работят в Русия и наложи забрана за внос на плодове, зеленчуци и птиче месо от южната ни съседка.

Ердоган първоначално не отстъпи. Само че броят на руските посетители в любимата им Анталия спадна с 95%. Плажовете останаха празни и отвориха дупка в държавния бюджет. Това едва ли е главната причина за обрата в позицията на Ердоган, но вероятно беше началото.

Помирението, част 1-ва: Владимир Путин (вдясно) приема Реджеп Ердоган (вляво) в резиденцията си в Санкт Петербург - 09.08.2016 г.

И така, султанът замина, за да се види с царя в неговата резиденция в Санкт Петербург. Срещата им на 9 август беше първото посещение на Ердоган зад граница след опита за преврат. Последствията от извинението на Анкара не се забелязаха веднага, но днес вече се виждат и с невъоръжено око. „Турски поток" получи зелена улица и от двете страни, а АЕЦ „Аккую” беше окачествена като стратегическа инвестиция. Много по-важни са обаче политическите последствия от театъра в Санкт Петербург.

Ердоган и Путин всъщност са твърде еднакви, за да останат противници за дълго време. Някъде в средата на лятото първият реши да изостави политиката, подчинена на т. нар. „ценна самота” на Турция. Принуди го нарастващата международна изолация на Анкара. Турската политика за Сирия реално е пълна каша, отношенията със Запада остават напрегнати, а връзките с ЕС докосват историческо дъно. В Анкара осъзнаха това и потърсиха възможен, но и бърз изход.

Помирението, част 2-ра: Ердоган (вляво) посреща Путин на Световния енергиен конгрес в Истанбул - 10.10.2016 г.

Обиграният ветеран от КГБ нямаше как да пропусне и стратегически прие извиненията на Анкара, както и съответните ползи от това. Доказателство е появата на Путин на Световния енергиен конгрес в Истанбул. Двамата президенти седяха един до друг на първия ред на форума край Босфора, смееха се заедно, а после преговаряха при закрити врата.

Икономическите причини за неочакваното помирение определено са ключови. Само че сметките със сигурност са много по-сложни. Последните събития в Югоизточна Европа и Близкия изток буквално обричат Турция и Русия на близост. Идеологическото сходство между Ердоган и Путин, както и техният интерес да правят сделки, от само себе си реши конфликта. Истината е, че в момента нито Анкара, нито Москва могат да си позволят лукса да се лишат една от друга.

Ердоган кацна в Санкт Петербург през август, обиден от липсата на подкрепа от Запада след преврата. Приятелството му с Путин беше добър вариант да демонстрира недоволство и да получи нови козове. Амбициите на Ердоган в региона изискват приятелство с водещите играчи, включително Кремъл. Турският президент може и да е своенравен, но е три пъти по-хитър. Той знае, че е по-лесно да поддържа прагматични връзки с Москва, отколкото с Брюксел, а вероятно и с Вашингтон. Европейци и американци напоследък повече искат, а Путин кацна в Истанбул готов да дава.

За Москва Анкара е възможност да продаде свръх скъпо приятелството си. Ердоган може и да не вярва на руския президент, но на Путин никак не му е важно какво мислят за него край Босфора. В новите нагласи на Анкара прозира явен антиамериканизъм и това се харесва в Москва. Промяна в политиката на Ердоган в посока Русия може да разклати господството на САЩ във все по-нестабилния, но все така ключов Близък изток.

На практика сме свидетели на брак по сметка с неясен край и в условия, които тепърва и често ще се променят. И Ердоган, и Путин са твърде непостоянни в геополитическите си чувства. Първият някога беше близък семеен приятел с Башар Асад, но после се превърна в най-свирепия му враг. Трудно е да се прогнозира поведението на лидер, който първо сваля руски самолет, а после се прегръща със своя „приятел" Путин.

И Ердоган, и Путин, са в конфронтация с Вашингтон. САЩ първо опитаха сътрудничество с Москва за Сирия, а после обвиниха Кремъл във военни престъпления. Ердоган постоянно е критикуван от Белия дом, че използва преврата, за да унищожи многобройните си критици. Турция и САЩ имат противоречия и за кюрдите на юг. Ердоган ги смята за терористи и заплаха за националната сигурност, а Вашингтон разчита на сирийските кюрди в битката срещу „Ислямска държава".

Един немислим само преди 3 месеца момент - Владимир Путин говори пред препълнена зала в Истанбул - 10.10.2016 г.

Путин прояви много повече разбиране към поведението на турския си колега. Руският президент опитва да използва всяка пукнатина в редиците на НАТО, чийто член е Анкара. Това е добре дошло за Ердоган, който никога не е крил копнежите си към една по-уверена и определено по-страховита Турция. В момента той отново върви по тънка линия, обтягайки отношенията със Запада. „Светът е по-голям от пет", каза Ердоган наскоро, визирайки петте постоянни членки на Съвета за сигурност, и това обяснява много.

Все още обаче не са ясни бъдещите им творчески планове за Сирия. Въпреки новите им близки отношения Турция и Русия продължават да подкрепят противникови страни в гражданската война на юг. Но някак ще трябва да си сътрудничат. С други думи, все още нямаме „любовна дружба” по сирийска причина. Позициите на Русия и на Турция са сближени до такава степен, че те могат вече да обсъждат бъдещето на Асад, но не и да се споразумеят за него. Само толкова.

Плакати с подобно съдържание срещу Ердоган можеха да се видят пред сградата на турското посолство в руската столица само преди 11 месеца. Днес реалностите са други - Москва, 26.11.2015 г.

Въпреки театралните изпълнения край брега на Нева и сега на Босфора Ердоган едва ли ще остане фокусиран трайно върху Москва. Но ЕС, НАТО и САЩ получиха предупреждение. Те имат непостоянен партньор, който действително се колебае. И ако двата големи блока с централи в Брюксел смятат, че могат да разчитат на своя съюзник да спира бежанците и да унищожи режима в Дамаск вече имат едно наум.

Що се отнася до връзката Ердоган-Путин важна роля в подновеното приятелство ще изиграят персоналните отношения между двамата лидери. Конфликтът им беше неестествен и едно извинение не им струваше нищо. Ердоган в някаква степен се възхищава на колегата си, но и Путин със сигурност е единственият човек, от който се страхува. Първият знае, че Москва винаги ще бъде в по-силна позиция спрямо Анкара, но това очевидно не го притеснява.

Турският президент знае как да посреща и впечатлява важни гости - Ердоган и Путин обсъждат двустранните отношения след края на енергийния форум в Истанбул - 10.10.2016 г. 

Между двамата лидери никога няма да има доверие, но пък и политиците на практика не вярват на никого. Турция гледа на Русия най-вече като потенциал за огромен стокообмен. Ердоган няма как да си позволи за момента по-солидна дружба с Москва, но никой не може да предскаже бъдещето. За него сега беше важно да открие сила, която да го подкрепи. Ердоган показа на Запада, че не изпитва недостиг на алтернативни партньори, които и не се опитват да му налагат ценностите си.