На кантара за "отвращения"

В неделя вечер, когато стане ясен петият президент на демократична България, половината избиратели ще бъдат окачествени „прости“ от другата половина, която ще страда от загубата на фаворита си. Ще започнат словесните упражнения на тема „не сме народ, а мърша“ и пр. тежки фрази – символи на самобичуването. Когато ЦСКА или „Левски“ закъсат, редовият фен псува, псува, пък изведнъж рязко отсича: В тази държава няма футбол. Така облекчава мъката от загубата, а разочарованите си спестяват трезвия анализ, доколкото у нас има почва за подобно понятие. Така и с политиката – с такъв народ, толкова, ще кажат претърпелите поражение.

Ах, колко жестока може да бъде политиката. Атрактивният кандидат-президент Митьо Пищова раздаде на сиромасите близо два тона печена кайма, а накрая заплаши, че ще се обеси. Собственият му глас не бил отразен в протокола на секцията, в която гласувал. И този на сина му го нямало. И на още половин град негови приятели. Всъщност, само който не е бил „на терен“, може напълно да изключи такава възможност. Митьо може и да има право, и в очакване на справедливост стартира гладна стачка с щадящ режим – пет часа ядене, пет часа глад.

Като споменахме справедливост, за финансовия министър Горанов тя е класово понятие. Нищо че една твърде важна за американците книжка завършва с „…и справедливост за всички“. Но какво мерило са американците, нали трябваше да се прекръстим, че нямаме като техните кандидати за президент. Разминаванията между очакванията и реалностите рядко действат отрезвяващо. Преди два месеца един политолог предрече, че „Бойко ще ги бие като шкембе у дувар“.  Половината българи обичат шкембе-чорба и засега ценната карантия бе съхранена. Другата половина се отвращава от миризливата гозба.

Веселин  Марешки, постигнал личен рекорд от 400 000 гласа и четвърто място на първия тур, отново вкара отвращението в политическата реторика. Навремето, през 2003 г., Иван Костов бе гласувал „с отвращение“ за напусналия синия кораб кандидат за столичен кмет Стефан Софиянски. Сега на балотажа Марешки щял да гласува за „по-малкото отвращение“, като поясни, че в случая то било вицеадмирал Манушев. Ако вицето на Цачева беше генерал от полицията, можеше да арестува петролния магьосник за обида на органите на реда. Все пак Марешки остана предпазлив и щял още известно време „да си мери отвращенията“. Можел и да не гласува повече. А гласувалите за него призова да прочетат биографиите на останалите двама играчи и да мислят сами. На колко ли избори още трябва да се яви този човек, за да спре да изглежда като новобранец в политиката…

Само за седмица ДПС качи резултата на Орешарски от 1% до 7%.  Партията на пророка от сараите е доказала, че този фокус го умее. На балотажа с едно щракване на пръсти тези гласове могат да се прелеят до капка в тенджерите на Радев или Цачева. И не е необходимо Карадайъ да огласява правилния кандидат по телевизора. ДПС не прави така. Дали ще пожелае да помогне/навреди на някого, ще разберем в неделя. В политиката две плюс две не винаги е четири, но при гласовете на ДПС това е факт. Без да се налага специално изявление за това – нито от Доган, нито от Карадайъ или някой мюфтия. Иначе Цвета Караянчева опита по този начин и така се увлече, че успя механично да събере процентите на партиите от цялата управляваща коалиция, като ги докара до внушителните 42. Ползата от това упражнение най-малкото е спорна.  В сбора влязоха и 12 000 гласа от Турция – от непоисканото добро на Местан, който упорито държи да направи подарък на ГЕРБ. Не бе забелязано отвращение при калкулцията им, особено когато битката на балотажа  предстои да е като в Сталинград – за всеки дом.

Когато в нощта на първия тур Борисов обяви, че не признава инициативен комитет за политическа сила и няма да подаде оставка, журналистите вкупом се обърнаха към Радев и Нинова, очаквайки едва ли не те веднага да призоват за такава. Спокоен, като Кашпировски, бившият пилот обясни, че „това единствено ще засили усещането за тревога, несигурност и хаос…“. Направо военен психолог. Нинова си дава ясна сметка, че една оставка на кабинета би активирала синдрома „на кого ни оставяш, бате“, който ще се изрази в мобилизирането на електората на управляващата партия в най-неподходящия за червените момент. Също така е наясно и не крие, че доверието към БСП е далеч по-ниско от това към Радев. БСП  няма бърза работа, затова и не се хвърлиха на оставката, като юница на червен пеньоар. Навярно смятат, че ако къщата е от карти, може и сама да си падне. В неделя ще разберем. Платете си кабелната до събота.