Едно ритуално самоубийство

Почти немислимото преди два месеца вече е факт. ГЕРБ изгуби президентските избори и напуска властта след показно ритуално самоубийство. Лятото, докато очаквахме обявяването на кандидатурата на ГЕРБ, коментирахме, че за да се случи нещо подобно, е необходимо управляващите да извършат някоя потресаваща глупост при очертаващата се нарисувана победа. Защото нищо не сочеше, че поражение на вота е особено вероятно. А цялата древногръцка драма можеше да не се състои. Да, Борисов може би бе омръзнал на всички, въртейки една и съща плоча, като в късните епизоди на „Клуб НЛО“. Но колкото и да се опитваше да внушава, че тези избори не са мажоритарни, кандидатурата бе определяща за резултата. И преди да разсъждаваме протестен ли е бил вотът, да се спрем на очевидното. 2016 -та не е 2011-та и премиерът многократно и чистосърдечно бе предупреждаван за това от политолози, наблюдатели и анализатори.

При адекватен кандидат ГЕРБ напълно реално можеше да си осигури победа, ако не веднага, то на балотажа. Без значение какви грешки правят в кампанията – дори да овъргалят кандидата си гол в мармалад и перушина. Твърде важно беше кой е той и най-вече – да не е точно този.
Но  Борисов реши, че всеки експеримент му е подвластен и няма как да не доведе до успешен резултат. Наду със сламка една жаба и я хвърли в блатото. Който го е правил, знае какво се случва с нея. Нищо добро – останалите просто я убиват. И втрещи дори своите избиратели, разглезени като фенове на „Лудогорец“ от нескончаеми победи и титли. Сега Томислав Дончев, който бе толкова „необходим в кабинета“, или някой измежду топкметовете на партията Фандъкова и Николов, които пък „какво ли разбират от външна политика“, можеха да раздават победни интервюта. Вместо това вицепремиерът ще затвори папките с еврофондовете и ще си тръгне заедно с началника.
Фюрера има план. Няма как да няма. Дори през април 45-та така са си мислели някои от останалите в бункера с водача си. Всяко следващо грешно решение им се е струвало като заблуждаваща маневра, част от тайна стратегия, която неминуемо ще доведе до победа. Заради харизмата. А Борисов предложи на своите разходка с влакче на ужасите по спиралата от грешки. След обявяването на кандидатурата на първата жена председател на парламента, което бе счетено за достатъчна за успеха тежест на визитката, взе че обвърза резултата й със съдбата на собственото си правителство. Ама че едното няма общо с другото – голяма работа. Ръгай всичко в миксера, пък каквото излезе. Цветанов пое двойката Цачева-Манушев и триото тръгна из страната да обяснява на народа, как другите обещават неща, които не могат да изпълнят. На фона на нелепи послания от рода „аз не вярвам в лицемерието“. А ако някои от ДПС-електората не бяха разбрали, че трябва да гласуват за Радев на втория тур, от ГЕРБ услужливо им го съобщаваха на всеки кръгъл час.

След първия тур Борисов стигна дотам да обяви като една от причина за загубата… високата избирателна активност – търсеният резултат от въвеждането на задължителното гласуване. Всъщност, то не било и загуба като загуба, защото…така. На финалния диспут между кандидатите бяхме свидетели на покъртителна сцена, в която Цачева бършеше сълзите си, разказвайки за дядо си Иван, осъден на смърт през1952 г. Досаден опит народът да бъде вкаран във вечния спор, кои са по-големите гадове и сатрапи по оста Ястребино-Народен съд. Страница, която за съжаление няма шанс да бъде затворена скоро. Клетви, смъртен одър, мокри кърпички, не съм млада, не съм красива…

А през това  време на фона на апокалиптичната картина, която чертаеха из страната представителите на управляващите при загуба на изборите, неподготвените работодатели и синдикати изпаднаха в потрес от възможното подаване на непоискана от никого оставка. И волю-неволю се изтъпаниха да призовават дружно за стабилност. Няма нормален човек, живеещ и изкарващ парите си в България, който да се опиянява от възможността страната да изпадне в хаос. Нямаше нито един участник в кампанията, който да се провикне „ще уволня Бойко Борисов“. Това бяха просто едни президентски избори.

Но Борисов, който иначе минава за добър картоиграч, заложи всичко или нищо, за да стресира и мобилизира своите. Само че вдигна на всичко коз, без валета и деветки. Разчитайки на респекта към фигурата си. За разлика от други места по света, под респект у нас се разбира не уважение, а просто страх. Това си е наш проблем и говори много.

Шокът, който в момента преживяват хората в ГЕРБ, дължат единствено на лидера си. Когото още смятат за непогрешим. Може би след години, на някой юбилеен банкет, подпийнал функционер ще се осмели да му каже, че Цачева е била грешка. Да не говорим за оставката…