Сега или никога за Кипър

Всички правила, дори в политиката, имат своите изключения. Едно от най-известните сред тях гласи, че стените рано или късно падат. Въпреки това в Европа все още има такива.

„Ничия земя” от десетилетия разцепва средиземноморския остров Кипър на гръцка и турска част. След обединението на Германия Никозия остана единствената разделена столица на Стария континент. Непрекъснато започващите и още по-бързо приключващи нови и нови преговори между ръководителите на двете общности не променят почти нищо. Повторното обединение на Острова на Афродита остава химера.

Мъж стои на Венецианската стена и наблюдава разделената столица зад ограда в контролираната от Севернокипърската турска република територия - Никозия, 06.11.2016 г.

За незапознатите с темата вероятно е странно защо Кипърският въпрос попада в графата балканска политика. Островът може и да е разположен в източния край на Средиземно море, на по-малко от 500 км от Израел, но проблемът в Никозия е между Атина и Анкара. Гръцката страна от години настоява за създаването на федерация с общо международно представителство, което да се сменя на ротационен принцип. Турската позиция включва конфедеративен модел на управление с две отделни държави.

Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун (в средата) позира заедно с лидера на кипърските турци Мустафа Акънджъ (вляво) и президента на Република Кипър Никос Анастасиадис (вдясно) преди началото на поредния ден от преговорите в Швейцария - Монт Пелерин, 07.11.2016 г. 

Добрата новина е, че лидерите на двете общности напоследък спят по-често в Швейцария, отколкото в собствените си домове. В градчето Мон Пелерин, на 85 км от Женева, се водят преговори под егидата на ООН за повторно обединение на острова. Кипърският президент Никос Анастасиадис и кипърският турски лидер Мустафа Акънджъ са доста напред с материала. Те достигнаха до области, които едва ли някой е очаквал. Двамата обсъждат уреждането на териториалните въпроси и според пратеника на ООН – Еспен Барт Айде диалогът върви доста добре. Всички което договорят двамата лидери ще бъде част от 2 референдума, на които предстои да гласуват жителите на острова. Преговорите се разглеждат като последна възможност, а голямата цел е да се стигне до споразумение до края на годината.

Карта на разделения Кипър. На север от Зелената линия е разположена Севернокипърската турска република. На юг - Република Кипър - член на ЕС от 01.05.2004 г. Акротири (оцветена в червено) и Декелия (оцветена в лилаво) са британски военни бази на територията на острова

Истината е, че никога досега в своята история двете общности в Кипър не са били толкова близо до желаното обединение. Това съвсем не означава, че подновените през юни преговори ще доведат до реален резултат. Желанието на двете общности на острова да водят активен диалог обаче ясно показва, че етническите гърци и турци наистина са уморени от периода на драматично напрежение.

Опитите на ООН да обедини Кипър през годините също постигнаха нулев резултат. Големият пробив можеше да настъпи през 2004 г. Гръцката общност обаче отхвърли на референдум, проведен от двете страни на разделителната „зелена линия”, планът на тогавашния генерален секретар Кофи Анан. Въпреки позитивния си отговор на предложението, лидерите на Севернокипърската турска република (СКТР) очаквано попаднаха в изолация. Проблемът им е, че са признати официално единствено от Анкара. Така островът продължи курса към ЕС разделен на две.

Вината за възникналата неразрешима до момента ситуация е и на Брюксел. ЕС спокойно можеше да постави като условие за приемане на Кипър уреждането на спора. Това не се случи. Гръцката общност усети, че ще се присъедини към ЕС (1 май 2004 г.) и без обединително споразумение. Ръководителите на Република Кипър (РК) предпочетоха този вариант по една причина. Администрацията в Никозия, вече като член на съюза, придоби нови възможности да блокира решенията на Брюксел, свързани с Турция.

Това се оказа грешка и международният престиж на РК понесе тежки удари в последните 12 години. Най-вече поради факта, че няколко правителства в Атина и Никозия допуснаха започване на присъединителни преговори между ЕС и Турция, но без да изискват като условие признаването на РК от Анкара. Това все пак влезе в дневния им ред, но късно.

Втората пречка, заради която преговорите не вървят гладко, са преселниците от съседен Анадол. Техният брой постоянно се увеличава и на практика променя демографската картина на острова. Третият е свързан с пари, с много пари.

Анкара изпраща около 1 млрд. долара всяка година като помощ за окупираната територия на острова. Като отплата турската администрацията в Кипър следва всеки диктат от север. Гръцката власт в Никозия също не се дава и използва постоянно основния си коз. РК блокира отварянето на нови преговорни теми между Анкара и Брюксел. И така обратно в омагьосания кръг.

Причината за дипломатическия прогрес днес, вътре и около Никозия, съвсем не е само политическа. Той е свързан и с газовите находища в икономическите зони на Кипър. Проучванията показаха солидни залежи. Много държави гледат с повишен интерес към острова, за да си гарантират, че техни енергийни компании ще бъдат включени в експлоатацията им. Никой няма интерес от напрежение край сондите и това създава рядък шанс за окончателно решение на Кипърския въпрос.

Участниците в преговорите обаче са разтревожени от друго. Твърдите мерки срещу опонентите на Ердоган и извънредното положение след неуспешния опит за преврат на 15 юли са проблем. Неосъщественият пуч досега не се е отразил на анклава, но...

Майка показва на сина си варелите и торбите с пясък, които блокират улицата, отделяща гръцката от кипърската турска зона в разделената столица на средиземноморския остров - Никозия, 06.11.2016 г.

Турското участие е жизненоважно за решаването на един от най-старите конфликти в Европа. Сега Ердоган трябва изтегли войниците и да коригира границите между севера и юга. В турската част зад „зелената линия” се намират най-малко 30 хил. бойци. Те са там от деня, в който Анкара нахлу на острова преди 42 г. в отговор на краткотраен, вдъхновен от Атина преврат, който раздели Кипър.

Особено деликатна е и частта за отказ от 17 млрд. евро, смятани за кипърско-турски дълг към Анкара. Кипър вече беше на ръба на фалит, поиска международна помощ през 2013 г. и натрупа още задължения. Приет като наследство, въпросният дълг ще задуши финансово Никозия, която точно излезе от спасителната програма. Но, ако едно повторно обединение обещава да бъде скъпоструващо на първо време, то МВФ иска да вярва, че в крайна сметка то ще има много позитивни икономически последици за Кипър.

Котка спокойно подремва на огнева амбразура върху барикада, която разделя гръцката от кипърската зона в столицата на Кипър - Никозия, 06.11. 2016 г.

Дипломатическите настроения са, че Кипър трябва да получи решение сега. До момента Ердоган беше конструктивен по въпроса. Но няма да е за първи път, ако смени позицията си само за една нощ. В настоящия момент обаче всички тенденции изглеждат различно, а шансовете по-добри отвсякога. Подобно нещо не се е случвало в историята. Твърде възможно е, ако и този миг бъде пропуснат с лека ръка, той никога да не се повтори.