Забравете дрифтенето, пресичайте на зелено

Референдумът отмина и някак постфактум дойде моментът за реалното обсъждане на въпросите в него. Защото, когато му беше времето, партиите се занимаваха с графика на кандидатите си и кое предаване или водещ да прескочи избраникът им по време на кампанията. И като наизлязоха едни ми ти специалисти по избори да обясняват какво щяло да стане при мажоритарни избори в два тура. И по-специално, как в парламента щели да останат две-три партии и да се напълни с местни и регионални авторитети – кръчмари, съдържатели на фитнес-клубове и търговци, които с една певица и хиляда кебапчета ще станат депутати.

ГЕРБ и БСП нямаше как да останат глухи и слепи към трите милиона и половина, които участваха в допитването и ясния резултат от него. Нещо повече – изглежда на ГЕРБ им допаднаха предсказанията на изборните оракули и застанаха безусловно зад превръщането на трите въпроса в решения. В БСП бяха по-предпазливи заради внушенията, че при смяна на избирателната система ГЕРБ ще постигне безапелационна победа и предложиха смесен вариант. Още по-логично малките партии, които танцуват около 4-процентовата бариера скочиха като ужилени заради предвижданията, че това ще ги прати в парламентарната история.

Така патриоти и реформатори с охота изразяват готовност да стъкмят правителство в рамките на действащия парламент, сякаш гонят последния влак. А каква ще е разликата и действително ли ще е толкова страшно, ако партиите в парламента примерно от седем станат три? И не е ли по-важно качеството на депутатите, а не бройката на партиите.Та нима във всеки парламент в движение не се стига до точно такава конфигурация – група, която подкрепя правителството, група, която е против него и трета група, която паразитира, изнудва и се кандилка в двете посоки. Ама губело се представителството, ако някои партии не успеят да влязат. А то не се ли губи, когато още в първите месеци от всеки мандат започват познатите циркове – напускане на парламентарни групи и роене на независими депутати, които се бият в гърдите, че народът ги е избрал персонално и са длъжни да останат в законодателния орган.

В подобна среда всяко позитивно послание моментално се обявява за популизъм, а реалистичите – за черногледство. Има нещо дълбоко символично в отказа на регистрация на партията с името „Нормална държава“. Пък и както се пее в песента, няма такава държава. Всички, кой по-плахо, кой по-смело, започнаха да говорят за мафията. Последно си пречупи езика военният министър Ненчев, но едва откакто адвокат покрай МиГ-овете му е Радан Кънев. Нищо чудно в хонорара на Радан да влезе и членството на БЗНС в новия му десен проект. Мафията се превръща в митично понятие, досущ като G-точката, за която всички са убедени, че я има, но никой не я е виждал. Навремето Иван Татарчев щеше да връща Огнян Дойнов в чувал, но онзи изпадна някъде по трасето. После Филчев отговаряше, че е плод и зеленчук, а днес Цацаров е принуден постоянно да декларира, че никой не може да му влияе и не е марионетка.

Незавидно е класирането по доверие на съдебната ни система. Може би, ако групата на „Наглите“ най-неочаквано признае за ухото на Ван Гог, магистратите ще върнат отчасти доверието към себе си. Ненчев и Москов могат да са горди, че по нещо приличат на звездите на „Барселона“ Меси и Неймар – и те също като тях са на подписка.

Човешко е да сбъркаш, а както казват канибалите – нищо човешко не ни е чуждо. А на всичкото отгоре този живот трябва и да се живее. Само че упражнението става все по-тягостно – особено откакто се разбра, че за втора година поред сме втори по смъртност в света след Лесото. Гадно е да останеш втори в класация, но трябва да го преглътнем. Цифрите сочат също, че скок на пенсии е възможен единствено, ако група пенсионери скочат заедно от покрива на някой хоспис. А както казваше Ленин, от всички изкуства за нас най-важно е кулинарното. Не е изключено да открием и нефт в Черно море, но по-реалистичният вариант е това да стане под формата на нефтено петно, изпуснато от някой танкер. Веселин Марешки се стяга за парламентарни избори, заедно с новата си ракета-носител – партия „Воля“. Воля за дизел или за евтини илачи, ще разберем скоро.

Статистиката сочи, че напоследък интересът към незаконните автомобилни гонки и дрифтенето спадал. Все повече търсачи на адреналин се преориентирали към пресичане на зелено на пешеходни пътеки. Един от тях сподели, че усещането от стъпването на зебрата е съвсем различно от пиленето на гуми, а качествата, които са необходими за да оцелееш в подобна среда са несъизмеримо повече. Очаква се това да натовари допълнително общинските бюджети с извънредни разходи за опресняване на уличната маркировка, но една обществена язва е на път да бъде излекувана.

„За сведение на посрещачите – бързият влак от Русе, пристигащ по разписание на гара София в 15,45 ч., влезе за планов годишен ремонт в локомотивно депо Горна Оряховица…“. Това все още не е казано точно така, но е въпрос на време. Пътуващите с железницата чуват все по-нелепи обяснения за зловещите закъснения, водещи често и до отмяна на цели курсове заради липса на машини. Министър Московски даде нервна пресконференция, на която обясни, че БДЖ сами са си натрупали задъженията, а журналистите трябвало така да нападат Орешарски, а не него. Нека опита да мине с тези обяснения пред пътуващите за работа до столицата жители на Искърското дефиле.

Иначе Борисов продължава да си управлява, независимо, че той и министрите му се водят в оставка. В момента дори са в изгодната ситуация да бъдат нещо като управляващи в опозиция. Отговорността вече не била тяхна, но никой не желаел да поеме горещия картоф.

След като вече ни прожектираха „Оттеглянето на Пеевски“, дали сега не завършват снимките на „Завръщането на Генерала“…