Сто години да живеем, пари от балкона да хвърляме!

Точно когато кметовете вече се чудеха дали да не купят оръдия за сняг, че парите за зимно поддържане стояха неусвоени, взе че заваля. Така заваля и задуха, че вместо радост за дечицата, се наложи да се създаде кризисен център, а хиляди тръгнали с автомобилите си по магистрала Тракия в последния ден от годината се проклинаха за идеята. Някои пустосваха и властта, заклещени в колите си, други бяха върнати буквално в детската градина – настаниха ги в айтоското ОДЗ.

Бойко тръгна да пита хората по магистралата, защо са тръгнали в това време, но никой не можа да му отговори. Нормално. Всеки губи ума, дума и аргументи, щом го зърне в гореща точка. А той е навсякъде. Една изнервена жена не издържа и изрече остри думи по адрес премиера през замръзналото си стъкло. Тв водещата, чиито прелести неотдавна възпя в ефир роден евродепутат, я успокои, че „той вече пътува натам“.

А той тръгне ли, ще стигне. И по вече утвърдения сценарий, в края на бедствието Борисов се снима усмихнат от верижна машина. И посочи главния виновник за кошмарния финал на годината за хиляди хора – един дебил с тир. А ние си мислехме, че не обича само горските – нали първо НСО им взе джиповете, после премиерът уволни четирима, заседнали на планов служебен банкет в деня на национален траур. Сега и тираджиите се оказаха грешници…

А че идат избори се видя и през снежните преспи. БСП обвини кабинета в оставка в безсилие, а от ГЕРБ отвърнаха, че обвиненията на социалистите са съчинени на три ракии. Толкова. Малка тонизираща политгимнастика, колкото да не се губи форма, че ей го къде е март. После всички седнаха на новогодишната трапеза. Дори Светият синод не каза нищо, извън традиционните празнични служби. До неотдавна имаха категорично мнение и за Мадона, и за лейди Гага, сочени като отговорни за хорските страдания по света и у нас. Сега мълчат дори за лицето Христос Аргиров.

Коледно се обади и майката земя – друсна ни с има-няма шест по Рихтер, но достатъчно за активиране на вулкан от репортерски бисери. След като бързо стана ясно, че жертви и разрушения няма, дойде време за кулминацията. Въпросът „Събрахте ли данни за притеснени хора?“ би трябвало да влезе през парадния вход в златния фонд на родната журналистика, а и сеизмолозите да го имат предвид при следващи трусове.

Някои попрекалили с увеселителни напитки, както жизнерадостно гласи терминът от милиционерско време, очакваха със свити сърца Методи Андреев да мине с кочан актове и да им конфискува звездите от елхите, но законотворецът празнично го даде ларж. Най-голямо мъжество по празниците проявяваха тези, които слизаха до мазето да претакат зеле и се завръщаха трезви при половинките си. Един мъж може да чуе много тежки думи от жена си. Със сигурност обаче никога няма да чуе: Мили, глътни си ракията, за да ти сипя още.

В дните за равносметка по-деликатните предвидливо не се хвалеха в социалните мрежи, че изминалата година е била хубава за тях – защо да развалят празниците на маса народ от близкото обкръжение. Хората предпочитат да съчувстват, не да споделят чуждите радости.

А в Сливен в първите часове на новата година проплака Динко. Първото бебе на 2017 г., взело името на съвременен национален герой и народен закрилник. Желано дете, рожба на любовта между 13-годишната Златка и ученика Ангел. Утвърдената схема „деца раждат деца“ вече е начин на живот. Както каза бабата на сиамските близнаци от същия град, ние така сме свикнали, традиция ни е. И след като традициите не е хубаво да се нарушават, трябва да се уважават. Да пожелаем успех на свекъра на Златка, работещ в чистотата, в отглеждането на внучето и снахата-дъщеря.

Хората от хилядолетия търсят смисъла на живота, което по никакъв начин не им е помагало особено. Търсенето единствено е правило нещата по-сложни, а хората по-обърсани. Липсата на смисъл ни прави по-свободни. Нека я пазим и през новата година да го даваме малко по-лекомислено.

Сто години да живеем, пари от балкона да хвърляме!