Балканското безхаберие, което ни убива дори и у нас

Дискотека в Кочани без изход, защото е заключен. 200 продадени билети, а вътре 500 посетители. Лиценз – може и да е истински, може и да е фалшив, защото на балканите съществува вълшебният въпрос „колко…“ и после „… няма проблеми, брато, ще го имаш (каквото и да е), за да печелиш.“

Такива сме си едни ние тук на Балканите, добри „душици“, едни такива смирени, някак странно самодостатъчни, докато безхаберието не ни удари. Я през ръцете, я направо в сърцето, когато има смърт.

И защо е така? Просто е. Различни сме ние – балканците, от западняците. По какво? Ще попита някой. По прилагането на законите. Защото законите не са само да ги има на хартия, а трябва и да се изпълняват. В Западна Европа хората имат респект от закона, а у нас винаги се опитваме да го излъжем. Когато ползваме адвокат, първият въпрос е: „Г-н адвокат, познаваш ли съдията?“ И това е вече крайният опит, за да минем по-така, нещо да дадем, да платим на когото трябва. Преди това сме попитали полицая: „Колко?“ Обадили сме се на познатия в болницата, друг път в общината и все с въпроса: „Колко?“ За да си свършим работата. Дали по-бързо да ни приеме лекарят, дали да ни отпишат от регистъра с глобите, дали общината да ни издаде документ… Няма значение. Да е по-бързо и без проблеми, само кажи „колко…“.

И когато дойде пожарникарят да огледа дискотеката, хранителния магазин, фризьорския салон, ресторанта, фитнеса, офиса пак се стига до „колко…“.

В Сърбия падна ремонтирана козирка на гарата и уби 15 души преди месеци. Протестите продължават, а институциите се пазят и прехвърлят отговорността. Деца загинаха в дискотеката в Кочани, за да разберем, че най-вероятно е нямала лиценз. Дали и там е имало въпрос „колко…“.

В България
Преди 4 години 16-годишно дете загина от токов удар в района на столична болница, след като стъпи на улична шахта на тротоара. Причината за токовия удар бе оголен кабел, от който протича ток по металната рамка на шахтата. После нямаше яснота кой е трябвало да упражни контрол върху съоръжението, намиращо се на булеварда. Общинските власти твърдяха, че отговорността е на електроразпределителното дружество, а то от своя страна отрича да е “собственик на шахтата”. Впоследствие стана ясно, че ден след трагичния инцидент никой не знае нито кой стопанисва шахтата, нито какво захранват кабелите в нея. Там имаше и павилион, който се захранваше с ток от шахтата. Много власти, много служби, а всеки казваше „не съм аз“. И какво стана!? На 18 февруари 2025 се разбра, че спират делото.
Разследването за смъртта на 16-годишното момче, което на 14 февруари 2021 г. почина след токов удар от необезопасена улична шахта в София, ще бъде спряно. Това казаха за в. "Сега" от Софийската градска прокуратурата. От там увериха, че всички възможни следствени действия са извършени, НО ТЪЙ КАТО НЯМА НОРМАТИВНА БАЗА ЗА КОНТРОЛА ВЪРХУ ШАХТИТЕ, не може да се проследи кой е нарушил правилата и чии действия са довели до смъртта на тийнейджъра. И каква е разликата със Сърбия и падналата козирка, сега с дискотеката в Северна Македония. Имаме шахта, имаме ток, имаме починало дете, а виновни НЯМА.

И защо е всичко това. Защото тук на Балканите сме свикнали да правим компромиси със самите себе си, компромиси, за да можем да оцелеем – балкански манталитет. И точно този балкански манталитет е свързан с „втория начин“, е свързан с рушвети. Защо? Защото общество го позволява. Някак е прието като норма да задаваш въпроса „колко…“.