Диана Дамянова: Да откъснем капачките от бутилките

Това би сложило символичен край на комсомолския стремеж на европейската бюрокрация към „изпълнение на петилетката за 2 години”.

Европейската комсомолщина и бюрократична склонност избухнаха с особен размах покрай „внезапното „ изпълнение на зелената сделка, сделка при която интересите на хората бяха откъснати от „интересите на природата”, а тя е поставена на един пиедестал, от височината на който се виждаше, че те, хората, не са интересни, ако по какъвто и начин тяхното съществуване противоречи на интересите на природата. Получи се така сякаш хората са напълно излишни, щом като пречат на природата.

И в това, макар и да има сериозни основания, защото човешката дейност и развитието на съвременното общество изцежда ресурсите на природата, подлага я на екстремно напрежение и възникват редица нерешими въпроси, свързани с възстановяването на природата, общата философия че ние трябва да се залепим за произведенията на Ван Гог, ако ще и с това да ги разрушим напълно, но да завържем капачките за бутилките, ни доведе до прости, но необратими на този етап подробности.

Европа, като най-голям изразител на зелената сделка доведе своето население да плащане на непосилни цени за осветление и отопление, а в страни като България и до това, страна с пет пъти по-ниски доходи на населението от развития Запад да плаща три пъти по-високи цени за електричество и топлина.

Светът, опарен от собствените си действия, започва да се осъзнава и да се обръща отново към недрата на земята, но в родината последствията няма да бъдат скоро и лесно отстранени, а разширението на атомната енергетика за нас се превръща в мираж. В розови облаци се намира и идеята да се построят още не един, а направо два Чаира!

И Грета може малко да излезе от мода но последствията от „гретенизма” ще бъдат плащани дълго.

И това едва ли е поправимо и едва ли би имало толкова голямо значение, ако не се наблюдава същи европейски, бюрократически , комсомолски ентусиазъм в похарчването на 800 млрд за въоръжаване.

Не, че не е необходимо Европа да засили собствения си отбранителен потенциал, след като лежа на гърба на НАТО толкова години, но самата конструкция на икономически съюз, какъвто е европейския, някак трудно ще превключи на обща отбрана, а идеята за общо закупуване на оръжия и техника, поразително приличаща на общото закупуване на ваксини за ковид, може да захрани с допълнителни корупционни пари европейската бюрокрация.

И накрая си мисля, колко стотици и не дай-си боже хиляди европейски човеко-часове са изразходвани за гениалната идея капачките да са закрепени за бутилките? Колко съвещания, колко обсъждания, колко пленарни заседания, колко семинари и експертни комисии са предшествали това конгениално решение.

И колко то струва на европейския данъкоплатец. И дали неговата стойност /на пътя към него и на решението/ не надхвърля многократно зеления ефект от него? Поне остава надеждата, че милионите страници по вземане на това решение са били електронни, щото иначе гората…. Нали се сещате…

Или цената няма значение, когато мисията е да стоим залепени за Ван Гог в знак на протест?