Вендетата за Клинтън

„Да отмъстим за Хилари“. Под това мото сякаш мина последния месец на Барак Обама в Белия дом.

Доста отдавна не е имал случай, в който действащият президент да се стреми по такъв начин да блокира евентуалните планове на бъдещия В повечето случаи предаването на властта минава гладко и ключовите решения в последните месеци се оставят за следващата администрация. Сиреч има приемственост.

Обама обаче използва последните месеци от мандата си за допълнителното влошаване на отношенията с Русия.

През последните седмици САЩ два пъти разширяваха санкциите срещу Москва. Те бяха продиктувани от доклади, че руски хакери стоят зад теча на данни от Демократическата партия.

Всъщност цялата акция през последните седмици в Белия дом мина с идеята да се докаже, че Клинтън е истинският победител на президентските избори. Създаде се цяла мрежа за разследване на ударите срещу нея, като в същото време много интелигентно се избягваха крайно неудобните въпроси, повдигнали се от самия теч на данни.

Те са много неудобни както за Клинтън, така и за Демократическата партия. Според разкритията на „Уикилийкс“ се оказваше, че Демократическата партия открито е подкрепяла Хилари в рамките на първичните избори. Общо взето партията е правила всичко възможно, за да може нейният конкурент Бърни Сандърс да няма реални шансове за победа. Разкриха се подробности от разговори между висши лица на партията и информации, твърдящи, че Клинтън е получава предварително ключови въпроси от телевизионните дебати със Сандърс.

В крайна сметка американците открито трябваше да се запитат, дали Демократическата партия не се е превърнала в кланова организация. Хилари Клинтън беше налагана като бъдещ президент през последните поне 10 години. През тази кампания конкуренцията за нея в редиците на демократите беше буквално елиминирана, за да може тя да се добере до номинацията.

Всъщност след победата на Тръмп в изборите, много американци открито се питаха, защо Бърни Сандърс не е бил кандидата на демократите.

Огромните партийни грешки по организацията на тези избори и очевидно грешните избори на кадри, обаче бяха потулени от идеята за злия враг. Този път той бе в лицето на Русия, чиито хакери били хакнали партията и предали информацията на Уикилийкс. Проблемът беше представен като държавен, а не като партиен.

Въпросът е кой е по-виновен? Този който разгласява гафа или този който го допуска. Партийният проблем на Демократическата партия беше превърнат в национален под претекста, че ставало въпрос за външна намеса. А за какво щяхме да говорим, ако в крайна сметка, подобно на „Уотъргейт“, журналисти от американски вестник се бяха добрали до информацията?

Ако сте гледали американска телевизия след изборната нощ, щяхте да видите доста болезнени признания за кампанията на Клинтън. Говореше за доста вялата атмосфера по време на нейните митинги, както и пристрастно раздутите й шансове за победа от медиите. Много анализатори признаха, че всъщност тя е била доста далеч от идеята за перфектния кандидат на Демократическата партия, както и за цялостния провал на самата партия. Всичко това обаче беше позамазано с идеята за външен враг.

Интересното е, че самите разузнавателни служби на САЩ многократно привикваха Доналд Тръмп, за да му представят доказателствата за руските хакерски атаки. Едва ли не посланието беше: „Признай си, че руснаците ти спечелиха изборите.“

Интересно е също защо така и не беше проведено задълбочено разследване срещу Клинтън, за която се появиха данни, показващи конфликт на интереси, нерегламентирано финансиране на нейната фондация и превеждането на многоцифрени хонорари за лекциите на нейния съпруг Бил Клинтън от потенциални партньори?

През 2008 г. беше атакувана и кандидатът за вицепрезидент Сара Пейлин. Тогава обаче не беше провеждан такъв международен лов на вещици.

В момента в САЩ върви кампания за излъскването на имиджа на Хилари Клинтън. Тя е любимката на Холивуд, героят на студентите и рицарят на женското равноправие. Тя вече няма шансове отново да се бори за президентския пост, но пък дъщеря й Челси вече показа политически апетити. Кланът Клинтън ще продължи с опитите си да доминира Демократическата партия.

Доналд Тръмп встъпва в длъжност на 20-ти януари. Самият той вече се оплака, че Обама е затруднил максимално предаването на властта. Протестни организации организират и бунтове срещу избирането му. Той се опита да събере компромисна администрация. На изслушванията в Сената кандидатът му за държавен секретар Рекс Тилърсън показа твърда позиция към Русия, но и вметна възможност за компромиси при определени условия.

Бъдещето изглежда сложно. Светът не знае какво да очаква. Поне Хилари получава своята вендета.