Кръв, бруталност и ужас от Струмица

„Убийство на млади българи в Струмица един от най-драстичните случаи на убийство без съд и присъда. Младежите са арестувани, но не и съдени. В момента на ареста, в една лозарска къщичка в близост до Струмица, властите са започнали да ги изтезават.“ Това заяви проф. Божидар Димитров пред Факти.бг Той коментира документите на ЦРУ, даващи условия за случая. Факти.бг ги публикува по-рано днес.

„Документите разглеждат един от най-драстичните случаи на убийство без съд и присъда. Убийство на млади българи в Струмица. Веднага искам да кажа, че това е един от най-българските региони в Македония. Вероятно, защото струмишкия район единствен е бил в границите на България цели 7 години. От 1912 до 1919 г., когато е откъснат по силата на Ньойския договор и е присъединен към останалата част на Сърбохърватската република, която превзема Македония след Първата световна война. Там и до сега никой не взима фамилии на „ски“. Всички описани лица, комунисти и ВМРО-сти носят фамилии, завършващи на на „ов“ и „ев“. Това в Македония се смята за принадлежност към българската нация. И сега е така.

Какъв е случаят с тези младежи. След Втората световна война и директните кланета без съд и присъда през 1944 – 45 г.. Известна е т.нар. кървава Коледа. След това започват да избиват българи само със съд и присъда. Разбира се става въпрос за манипулативни процеси. Голяма част от тях дори не са и осъдени на смърт, а са изпратени в лагери. Става въпрос за лагера Голи оток, който се намира на остров в Адриатическо море и е по-страшен и от Белене. Същото така лагерът в Одешево на брега на Охридското езеро и затворът Идризо в Скопие.

Тези петима младежи са убити без съд и присъда. Те са основали една конспиративна ядка на ВМРО, която официално издига лозунга, че се бори с Титовия режим и против включването на Македония в Югославия. Те се борят за автономна Македония. Идеята за автономна Македония е действително на ВМРО. Като организация тя е създадена от българското военно разузнаване и това е българска национална идея. В София си дават прекрасно сметка в началото на XX век, когато създават идеята за автономна Македония, че никой не би позволил присъединяването на 100 000 кв.км към България, което би я превърнало във велика европейска сила. За това и настояват за автономна Македония, която при удобен момент, да бъде присъединена към България, подобно на Източна Румелия. Като такива оценяват действията на петимата младежи и комунистическите власти. Като такива и предварително ги осъждат на смърт. Младежите са арестувани, но не и съдени. В момента на ареста, в една лозарска къщичка в близост до Струмица, властите са започнали да ги изтезават. Брутално е това, че те са ги влачили вързани за краката към милиционерските джипове и влачили в течение на километри. След това влачене голяма част от тях са били в безсъзнание и тежко ранени. Картината на това, че те са били вързани прави за стълбове не е вярна, тъй като те не са можели да се държат на краката си. След това са били разстреляни на земята.

По онова югославските власти са настоявали дори екзекуциите на неудобни за режима лица, да се извършват със съд и присъда. Това става през септември 1951 г,, когато Тито отдавна се е скарал със Сталин и е разчитал на западна помощ. Естествено в този период трябва да имаш някакво демократично лице пред Запада. Очевидно за това и от ЦРУ са се подвели. Агентът на ЦРУ явно се подвел по слуха, че младежите са се опитали да преминат границата с Гърция при Дойран и там са били убити. Това абсолютно не е вярно. Младежите дори не са и помисляли да имигрират, където и да е. По това време Югославия е в свободен режим на движение със Запада и ако са искали да заминат, са щели да го направят. Знаете, че по границата се стреля и заради това са пуснали и този слух. Така и информаторът на ЦРУ се е подлъгал.

Наистина погребението на тези младежи е изкарало на крака цялото население в Струмица, което е с пробългарски убеждения. Те са били синове и на уважавани хора. В гръцките гробища на Струмица, където възстанових гробовете на 7 български офицери от Първата световна война, видях, че има разкошен паметник на загиналите. Те са погребани в общ гроб и там има много красив паметник.“, заяви Димитров.