Да се жертва ли демокрацията за спасение на Европа?

Европейската дългова криза предизвика истинска бъркотия сред политиците на континента. Само тази година паднаха четири правителства – на Ирландия, Португалия, Гърция и Италия, пише в анализ „Блумбърг“. Очаква се и Испания да изпадне в подобен сценарий, тъй като най-вероятно управляващите социалисти ще понесат поражение от дясната Партия на народа. Поне така сочат социологическите проучвания преди изборите в неделя.

Докато ирландското, португалското и вероятно испанското правителство, бяха бутнати по волята на народа, то ситуацията в Гърция и Италия се разигра по друг начин – Папандреу и Берлускони изгубиха подкрепата и лоялността на собствените си редици. И двамата бяха заменени от премиери – технократи, излъчени след консенсус между политическите партии.

 

Новото гръцко правителство всъщност включва много от хората на Папандреу, докато в италианския вариант няма нито един депутат и политик.

Та, избирането на новите правителства не е много демократично, но това е само едната страна на въпроса. „Те са там не само защото са технократи, но и защото е по-лесно да се иска независими личности да стигнат до политически консенсус“, коментира председателят на ЕС Жозе Барозу, според когото „нивото на политическа враждебност е огромно“.

С други думи, поставянето на правителства, неизбрани от народа, на власт може би е единственият начин да се направи нещо срещу кризата в Италия и Гърция.

Все пак и двамата нови премиери, Монти и Пападимос, заявиха желание за бъдат избрани от хората на следващите редовни избори, които не са чак толкова далеч – през февруари догодина в Гърция и през пролетта в Италия.