Играта на санкции между Русия и ЕС

Отсъстват гаранции за това, че частичната или дори пълната отмяна на санкции на ЕС ще обуславя ответната отмяна на санкции от страна на Русия, които бяха наложени за продукция, която се внася от ЕС. Именно последните са основната причина за недоволство в страните-членки на ЕС от икономическия ефект на санкциите.

През 2014 г. Русия наложи рестриктивната мярка срещу ЕС, САЩ, Австралия, Канада и Норвегия. Така наречените „контрасанкции” са забрана да се внасят в Русия плодове, зеленчуци, млечна и месна продукция.

Санкциите срещу европейските стоки бяха наложени, когато руската икономика вече беше в рецесия, предизвикана от другите причини, и започна да се намалява покупателната способност на руснаците. Следователно, налагането на руските санкции е било мотивирано най-напред не от политически или дипломатически причини, а от вътрешно-икономически. По този начин, намаляването на търсене на стоки от местното (руското) производство или от лоялните държави (Беларус, Казахстан и т.н.) беше отложено или значително смекчено. Също така има и важен идеологически аспект: налагане на ответните санкции бе съпроводено с обещания да се подкрепи местният производител.

В наши дни руската икономика не е подновила своя ръст. Затова хипотетическата отмяна на санкции щеше да доведе към:

1. Намаляване на търсене на стоки, които са произведени от вътрешния пазар и криза на производството. 2.Намаляване на търсене на стоки, които са произведени в приятелски за Русия страни и влошаване на отношения с тях, които се базират на асиметричните икономически връзки.

3. Нарушаване на търговския баланс поради това, че основно Русия изнася въглеводи, цените на които не зависят от санкции, както и от нарастване на инфлация в Русия.

Може да се прогнозира, че руските управници надали ще предприемат такива стъпки в съществуващите условия, намирайки за това различни причини, за да се запазят санкции или да ги премахнат формално, замествайки ги с други забрани с цел да се избегне негативният ефект.

В съществуващите условия Русия никога няма да направи първата крачка, за да смекчи санкции. Също така това обяснява защо ответните санкции бяха асиметрични.

Отмяната на санкциите ще доведе до повишаване на идеологически и пропаганден натиск от Русия над страните-членки на ЕС, защото ще бъде разгледана като политическа победа на Путин.

Можем да бъдем сигурни, че частичната отмяна на санкции от страна на ЕС ще бъде използвана максимално от Москва в нейна полза. Това означава, че реакцията ще бъде асиметрична при опит да се съхрани формалния паритет. Пълната отмяна ще бъде използвана от руската страна като капитулация на ЕС и предлог за дипломатическа и дори икономическа офанзива срещу Общността. Примери за подобни действия на Русия могат да се намерят в историческата памет, а и в отношенията на Русия с ред другите държави, сред които Украйна и няколко от новите страни-членки на ЕС.

Поради това, че рецесията в Русия е предизвикана от причините, които нямат нищо общо със санкциите, положителният икономически ефект от отмяната на санкции ще бъде незначителен както за руския, така и европейски пазар, защото потребителската възможност на руснаците е значително намаляла в сравнение с 2014 г., а европейските пазари отчитат ръст.

Отмяната на санкциите ще доведе до активизация на агресивната политика на Русия срещу Украйна

Отслабването на санкциите от ЕС ще бъде използвано от Русия не само срещу Украйна, а и срещу ЕС. Сега руските политици най-малко подкрепят в страните-членки от ЕС политически сили, които негативно се отнасят към членството в Съюза.

Поради голямата инертност на европейската политика и европейските институции това може да нанесе значителни щети за икономическа и политическа стабилност на Европа.

Санкциите ограничават и отбранителният потенциал на Русия. Тяхната отмяна ще застраши страни-членки на ЕС, които са в орбитата на интереси на Кремъл

Отмяната на каквито и да било санкции ще бъде използвано от Кремък като прецедент, за да продължи агресията срещу Украйна както и възможното начало на агресия срещу другите държави, към които по-рано тя е изказвала претенции от политически, хуманитарен и икономически характер (към Латвия, Естония, Финландия и т.н.). Вземайки предвид риториката на руските политици и руската идеологическа машина, е ясни, че те не са се поучили от наложените санкции.

От другата страна трябва да се признае, че наложените от ЕС санкции не са постигнали желания ефект. Техният резултат е само функционално сдържане на Кремъл срещу съседите му и ЕС, което е неразделно свързано с другите ограничителни мерки, а именно: преустановяване на членството на руската делегация в ПАСЕ, доброволният отказ на ред международни организации и корпорации от сътрудничеството с Русия, изостряне на политическото говорене в ред държави, в това число страните-членки на ЕС, както и частичната забрана за руският отбор да участва в Олимпийските игри-2016 по причина на допинг скандал.

Кремъл се разпорежда в Донбас

ЕС наложи на Русия санкции заради нарушаването на териториалната цялост на Украйна, военната инвазия, незаконното анексиране на Крим.

Москва не направи отстъпки по нито една от тези точки. Дори частично сваляне на санкции в тези условия ще инициира продължаване на подобни действия както срещу Украйна, така и срещу другите държави, които граничат с Русия.

По-конкретно през март 2016 г. европейският депутат и член на комисия по парламентарното сътрудничество между Украина и ЕС Ребека Хармс подчерта: «Няма нито една причина, заради която Европейският съюз трябва да намали или отмени санкции срещу Русия. Защото икономическите ограничители мерки срещу Русия бяха наложени, за да притиснат допълнително Москва с цел по-бързо изпълнение на Минските спогодби».

Евродепутатът дори припомни, че ЕС изисква от Русия да изведе своите войски и техника от територията на Донбас. “Докато това не се случи, няма да има основание за преглед на санкционната политика на Евросъюза към Русия”, смята Ребека Хармс.

Според нея “икономическите санкции са алтернатива за военният начин на решаване на ситуацията в Украйна”.

Понастоящем ситуацията в Донбас не се е променила драстично, изпълнението на Минските спогодби остава на първоначалния етап, който още не е завършил. Русия продължава неизменно да саботира изпълнение на условия на тези спогодби.

Във връзка с това дипломатическите санкции, включващи преустановяване на разработване на новото споразумение между ЕС и Русия, диалогът относно въвеждането на безвизов режим, преустановяване на провеждане на съвместни срещи на високо ниво както и реализация на междудържавни и междурегионални програми са ефективни от гледна точка на предотвратяване на използване от руската страна действия срещу интересите на ЕС.

Санкциите гарантират сигурността на ЕС и НАТО

Санкциите бяха наложени относно 151 руснаци и 37 юридически лица, които имат пряко отношение към агресията. Тези лица не са субекти на икономическата дейност и не са провеждали полезна дейност за ЕС. Те използваха само в някои случаи своите сметки в европейските банки, за да легализират парични средства, придобити по престъпен начин. Основно те са политиците, обществени дейци и организации, които участват в насилствени действия на територията на Украйна. Риториката на повечето от тях има враждебна насоченост към ЕС.

Аналогична ситуация се е създала със санкции за произведени в Крим стоки и услугите на руските компании, които нелегално правят своята дейност в Крим. Според международното право тяхната дейност се осъществява с помощта на активите, придобити по нелегален път (в руското правното поле те се смятат за рейдери). Съответно легализация на тяхната дейност както и на съответната продукция създават прецедент, който може да бъде използван от другите компании в пределите и срещу интересите на ЕС.

Преустановяване на военното сътрудничество с Русия е пряка гаранция за сигурността на страните-членки на ЕС.

Намесата на Кремъл в Украйна, анексията на Крим и подкрепата за сепаратистите в Донбас имат за цел да попречат на европейската интеграция на Киев. Ако не се противопоставим, то това ще доведе до въоръжена агресия срещу самите страни-членки на ЕС.

Повечето от страни-членки на ЕС членуват в НАТО. Санкциите във военната сфера засягат по-скоро сътрудничество на Алианса с Русия и не пречат на интересите на физически и юридически лица в държавите на ЕС.

Икономическите санкции, които се отнасят до ограничаване на достъпа на Русия до световните финансови пазари (забрана да се теглят дългосрочни кредити) и преустановяване на сътрудничество с Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие са свързани с това, че тези пари могат да бъдат използвани за целите на агресия както срещу Украйна, така и срещу другите страни. Кредити, които се дават на Русия са инвестиция в създаването на политическа и военната нестабилност в Европа, а това е срещу интересите както на ЕС, така и на неговите членове. Засега няма гаранция, че отмяната на санкции няма да предизвика подобно развитие на неща.

Като цяло секторните санкции действат относно 20 руски финансови, петролодобивни и отбранителни структури.

Единството на ЕС и неговите отношения със САЩ

Другата важна причина за да се продължат санкции на ЕС срещу Русия е, че тяхното удължаване изискват няколко страни-членки. На първо място това са държавите от Централна Европа, които преди това са били в сферата на влияние на СССР. Те много добре знаят какви могат да бъдат последици от отстъпките пред Русия.

Това не е толкова страх от минаване под влияние на Русия, колкото отчитане на деструктивните методи, които се използват от руската страна, за да постигне своите политически цели. Затова те са силно заинтересовани да не се допусне тяхното прилагане по техен адрес. Те са наясно, че тяхното съгласие или несъгласие с отмяната на санкции срещу Русия ще бъде използвано преди всичко срещу тях.

Затова те се опитват да възпрепятстват отмяната или намаляване на санкции срещу Русия на общоевропейско ниво. Ако това ще се състои, те могат да въведат такива санкции едностранно, което ще накърни единството на европейската политика и икономическото пространство.

От другата страна, държави-членки на ЕС доста неравномерно са пострадали от въвеждане на руските контрасанкции. Този въпрос е доста важен след Брекзита.

Подобна конфликтна ситуация може да възникне и в отношенията между ЕС и САЩ. Руско-американски стокообмен и сътрудничество са незначителни. Обаче ръководството на САЩ нееднократно е заявявало, че няма намерение да смекчи санкциите относно Русия и дори иска да ги засили поради отсъствие на прогрес в прекратяване на руската агресия срещу Украйна.

От доста време Русия използва в своята вътрешна пропаганда антиамериканската риторика и когато ситуацията се е доближи до противопоставяне в конфликтните зони тя е преминала от теоретическа плоскост в практическа. И сега САЩ няма да правят отстъпките пред Русия.

Въпреки малкият обем на прякото сътрудничество, САЩ и Русия сътрудничат със същите държави, където САЩ могат да използват своето влияние.

Освен това, гласът на САЩ е решаващ в политиката на НАТО, в който членуват повечето от страните-членки на ЕС.