Опожаряване на Кулата Гренфел (Grenfell Tower) в Лондон ни ужаси. Човешките трагедии късат сърцето на всеки, който се замисли за десетките жертви (вероятно над 50) изгорени живи в блока. Броят на жертвите ще е по-голям от всеки терористичен акт във Великобритания с изключение на сваления от либийците през 1988 година самолет над Локърби. Предстои Обществено разследване (институция, която смятам, че трябва да въведем в България), което вероятно ще трае години.
Случаят естествено започна, макар и деликатно, да се ползва за набиране на политически точки. Шокът отстъпва място на гняв. Появиха се страхове и у нас. Естественият въпрос е: няма ли нашето саниране да доведе до подобна трагедия. Обичайната ни реакция е: ако в един от най-богатите европейски градове в Европа стават такива неща, няма как някой ден София да не пламне като факел. Без съмнение е много важно стандартите и практиките на така нареченото саниране да бъдат подложени на оценка. Преди да видим първоначалните резултати от разследването за Гренфел трябва да внимаваме със заключенията.
Все пак ето няколко предположения. Първо: Разпространяваното твърдение, че трагедията е резултат на бедността и класовото разделение е неуместна. За санирането на блока наскоро бяха похарчени €10 милиона. Това прави по 83,000 евро на апартамент. (Сума, която е добре да бъдат запомнена от онези, които смятат, че 200 лв/кв2. е грабеж.)
Второ: Изглежда, че за облицовка на сградата е използван материал, който е запалим, макар и да е в съответствие със стандартите, и който е само 5,000 евро (за целия блок) по-евтин от пожароустойчивата версия на същия материал. Трето: Между облицовката и сградата е имало разстояние, което вероятно е действало като комин и е разпространило бързо огъня, обгърнал целия блок. Такава практика не се използва при стандартното саниране в България, но се използва при някои фасади. Иронията е, че ако целият блок беше построен от дърво (технологията съществува), но без въпросното покритие, подобен пожар не би бил възможен.
За да не допуснем подобни трагедии са необходими стандарти, стриктно приложение и образование - както на национално, така и на общинско равнище. Не мисля, че рискът в България да се случи подобен пожар е висок, но мисленето никак не е достатъчно, за да предотвартим подобна трагедия. Гренфел ни задължава да преоценим риска.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Гост
08:07 18.06.2017
2 дяда гошо
18:52 18.06.2017
3 професора
А за САНИРАНЕТО- много малко хора знаят, че това е СМЪРТ за въдуха в една сграда и рай за всички микроби и бацили с последващо трагично съществуване на хората вътре. Нарушаването на естествената циркулация на въздух в жилищните помещения чрез херметизиране на дограмите и стените, води наистина до икономия на енергия, но и до чудесна среда за развъждане на всякакви бацили, вируси и микроби, особено ако се топлите с климатик. А това води до непрекъснати и хронифициращи се у индивида болести и в крайна сметка до трайно инвалидизиране и неспособност за репродуциране у населението, което е и целта на определени хора. Затова те си заслужават съдбата!Неслучайно е всичко, има Бог и той се грижи за баланса в живота!
Коментиран от #4
08:04 19.06.2017
4 Пук
До коментар #3 от "професора":
Ами то има и прозорци за проветрение...10:36 20.06.2017