Как спортът си тръгва от спорта

След 10-годишна пауза отново българин се класира за финал на световно първенство по плуване. 18-годишният Антъни Иванов стана осми на планетата на 200 метра бътерфлай в Унгария. На все още крехка възраст и в убийствена конкуренция. Безспорен успех, поне за тези, които се интересуват от плувни спортове. Във федерацията и спортното министерство логично цари радостна еуфория.

Чудесната новина обаче вкара в сянката си един симптоматичен случай, с който ви запознахме вчера. Случай от нашия си гьол, без чужди флагове и химни. Участието на деца-фантоми в държавното ни първенство в Благоевград. Само преди две седмици две деца участваха под чужди имена и с чужди картотеки в състезанието. И номерът щеше да мине и замине, ако от противниковия лагер не бяха подали контестация, усетили измамата.

Случаят си има и своите комично-абсурдни измерения, особено с „разпознаването“ на състезателите, когато организаторите привикват родителите им с актовете за раждане на децата, но...никой не се явява. Представящият се за Пламен е дисквалифициран, а явилият се от името на Любомир остава...неразпознат и неизвестен. Смешното е дотук, ако въобще можем да се усмихнем на факта, че две деца започват спортната си кариера с участие в измама. Разбира се, вкарани в нея от врелите и кипели възрастни.

Нали не смятате, че малките са измислили гениалната схема. Децата обичат да правят нередни неща. Вълнуващо е. Но, едно е да се качиш на черешата на съседите, друго е да участваш в документна измама. Сигурно са добри състезатели, явно по-силни от двете пренебрегнати момчета, които са им дали имената и картотеките си. Ако въобще са знаели за случилото се. А какво ли става в душата на легендарната Таня Богомилова, орисана като шеф на федерацията да слага парафа си върху документацията по случая.

Къде завършва спортният елемент и започва другият, с финикийски привкус? Запознатите с администрирането на този спорт могат да ви кажат, че класиралите се до 20-то място деца на републикански първенства, носят точки на клубовете си, на базата на които те получават финансиране от федерацията. Колкото по-напред в класирането, толкова повече парички. И 12-годишните момчета безропотно влизат в схемата на големите. В котела на покварата. Искат да са като Антъни, но трябва да минат през радиоактивната среда на родната реалност. Като заложници на алчността.

Въпросите, които напират, са безброй. Всички клубове ли правят този номер? Работа на конкурентите ли е да дебнат за непознати деца по плувки? Какво поколение ще расте в подобна отровна среда? Не от вредните емисии във въздуха.

След някоя и друга година също толкова безропотно порасналите състезатели могат да приемат вълшебните стимуланти за високи спортни резултати от наставниците си – каквото им дадат. На хап или ампула. Общественото мнение така и така отдавна е приело, че всички във всеки спорт го правят – важно е да не те хванат.

Тенденцията е ясна – спортът напуска спорта. Със спринт към банкомата.