Ще осинови ли Тръмп палестинците?

Президентът на САЩ Доналд Тръмп хвърли камък в блатото на Близкоизточния мирен процес. На специална пресконференция в Белия дом той обяви, че признава Ерусалим за столица на Израел и по тази причина посолството на САЩ ще бъде преместено от Тел Авив в Ерусалим.

"Трябва да отправим призив и да работим за започване на интифада срещу ционисткия враг", каза в реч в Газа лидерът на Хамас Исмаил Хания.

Той недвусмислено обяви, че решението на Тръмп е обявяване на война.

"Това решение сложи край на мирните споразумения от Осло и завинаги погреба мирния процес в Близкия изток. Заявяваме, че Ерусалим е неделим, нито Източен, нито Западен, и ще продължи да бъде столица на Палестина, на Цяла Палестина", припомни Исмаил Хания.

Палестинците на Западния бряг пък започнаха стачка в знак на протест срещу решението на президента на САЩ. Протестът е по инициатива на палестинското правителство. Затворени са всички търговски центрове, училищата и учрежденията.

Не трябва да се забравя, че

Палестинската автономия получаваше субсидии

от администрацията на президента Барак Обама.

При влизането си в Белия дом Доналд Тръмп даде ясен сигнал, че нещата ще се променят. Още в самото начало на мандата си той замрази превода на 221 млн. долара за Палестинската автономия, отделени в последния момент от администрацията на предшественика му Обама.

Припомняме, че Палестинската администрация е получила от американското правителство през 2016 г. 250 млн. долара. От тях 180 млн. долара са пристигнали от Агенцията за международно развитие на САЩ — централният орган на държавно управление по оказване на помощ зад граница. Други 25 млн. долара са били отделени за палестински болници, а 45 млн. долара за разплащане на закупено от Израел гориво.

Анализатори очакват, че и Тръмп ще продължи да подпомага Палестинската автономия, но това ще става при много по-стриктни условия и срещу поемането на ясен ангажимент за съживяването на Близкоизточния мирен процес.

В речта си от Белия дом американският президент ясно даде да се разбере, че статуквото за Храмовия хълм няма да се променя, за да се гарантира правото на трите световни религии на молитва.

Ерусалим срещу Техеран

Признаването на Ерусалим за столица на Израел може би има тактическата задача да създаде димна завеса, която да скрие раждането на стратегическия съюз между Тел Авив и Рияд.

Анализатори припомнят, че от месеци Саудитска Арабия внимателно следи нарастването на влиянието на режима на аятоласите в Близкия изток. За никого не е тайна, че милициите на шиитската групировка Хизбула и логистичната помощ от Техеран помогнаха на режима на Башар Асад да оцелее в кръвопролитната гражданска война в Сирия.

В същото време Иран засилва своето влияние сред шиите в съседен Ирак. Заговори се дори за раждането на шиитски пояс в Близкия изток, намиращ се под влиянието на аятоласите.

От стъпването си в Белия дом Доналд Тръмп използва зет си Джаред Къшнър да установи тесни връзки с младия саудитски престолонаследник Мохамед бин Салман.

В Белия дом изглежда смятат, че възходът на влиятелния престолонаследник бележи поврат в разпределението на силите в региона. В началото на годината Доналд Тръмп заведе делегация на високо ниво в Рияд.

В замяна преди седмици Мохамед бин Салман извика палестинския президент Махмуд Абас в Рияд, за да го притисне да се съгласи да сключи мир с Израел. Да не забравяме, че премиерът на Ливан Саад Харири изненадващо подаде оставка, докато беше в Саудитска Арабия. Ливанският политик посочи като една от причините – засилването на Хизбула в родината му.

Все пак трябва да признаем, че самият саудитски крал

Салман предупреди Тръмп по казуса за Ерусалим

и посочи, че това може да е опасната стъпка, която може да провокира гнева на мюсюлманите.

По тази причина всякакво сближаване трябва да остане зад кулисите, защото всичко, което бъде казано публично, може да бъде използвано срещу Израел или Саудитска Арабия.

Страните от Близкоизточния квартет пък осъдиха инициативата на Тръмп.

В момента можем да очакваме засилването на напрежението в Близкия изток. По традиция то ще прерасне в поредната интифада. Въпросът е, че след свалянето на либийския лидер Муамар Кадафи и иракския президент Садам Хюсеин няма ясно изразен лидер, който да я подкрепи финансово и материално.

Турският президент Реджеп Ердоган ще се ограничи само до словесна подкрепа. Той трябва да намери решение на искането на кюрдите за автономия. Иран е заплашен от нови санкции заради скорошните си ядрени амбиции, а вече отделя ресурс и за Сирия.

Пъзелът в Близкия изток започва да се пренарежда, но дали ще бъде завършен?