Една пошла церемония с “мачкай, Гришо” и “българският Майкъл Фелпс”

Може и да не сте разбрали, че снощи мина церемонията “Спортист на годината” - за най-престижната анкета в българския спорт за изминалите месеци. По-добре да не знаете. Не търсете видеа. Не остана много престиж в българския спорт, а на този, който все пак е останал, приляга повече като шоу в края на годината. Това пише Валентин Маринов в свой коментар, публикуван в "Клуб Z".

Нищо, че награждаванията в последните години точно отговарят на нивото на елитния спорт. Онези, които някак са се промъкнали до призови места, медали и триумфи, заслужават по-добра церемония.

На най-високото си ниво българският спорт изпраща година, в която спечели само един индивидуален медал от световно първенство в олимпийски спорт - на Владимир Далаклиев в таекуондо WTF. И тягостното настроение снощи само бе подсилено.

При този недоимък на успехи алпинистът Боян Петров е едва на осмо място. През изминаващата година зоологът изкачи по впечатляващ начин още два 8-хилядника. Освен голям спортист Боян е и страхотен човек, истински пример, той просто е от добрите в този живот.

Колегата журналист Николай Кръстев, главен редактор на единственото българско спортно списание - “Спринт”, написа вчера в коментар, че 145 журналисти, колкото са гласували тази година, е малка и недостатъчно представителна извадка на спортната преса. При положение, че преди 15-ина години в допитването са участвали около 250. А тогава всичко беше по-трудно - комуникациите, изчисленията на резултатите… Медиите бяха по-малко.

Но като гледам десетката и по-специално задното място на Боян Петров, си мисля, че може би и 145 са много. Може би трябва да се направи преоценка, за да има тази анкета отново тежест - кой гласува, какъв стаж има…

А ако все пак приемем, че това е субективно и няма как да сравняваш труда и постиженията на алпинист, лекоатлет, биатлонист, баскетболист, боксьор, плувец, гимнастичка, тенисист, че в повечето анкети има такива казуси и т. н., то всичко останало буди недоумение.

Всяка година организаторите на “Спортист на годината” надминават себе си. Тази не прави изключение.

Сценаристите оставят впечатление на хора, които мразят спорта. Или пък са недоволни от хонорара? А може би са писали между няколко предколедни купона? Знае ли човек. През миналата година хора на изкуството награждаваха спортисти. Светлин Русев връчи статуетка на Кубрат Пулев.

Културата обаче не прие подаданета ръка - не видяхме Кобрата да дава отличия на творци.

И сценаристите сега излязоха с ново хрумване - роднини и близки награждаваха спортистите в десетката. Братът на лекоатлета Тихомир Иванов, съпругата на Боян Петров, приятелката на боксьора Даниел Асенов… Добре, че сме далеч от Холивуд. Току- виж някой продуцент откраднал идеята. Представете си какво би станало, ако Леонардо ди Каприо получи втори “Оскар” - манекенки и актриси ще се избият коя да му поднесе статуетката.

Е, спортният министър Красен Кралев не е роднина на никой от призьорите, но за сметка на това излезе два пъти на сцената да награждава. И да не беше излизал, присъствието му нямаше как да остане незабелязано. То бяха благодарности…

Явно Кралев е бащата на българския спорт. Няма как да се отрече - това е може би най-добре работещият спортен министър, откакто има такова ведомство. Но трябва ли постоянно и неотклонно да се благодари на някой, който си върши работата удачно? Вие благодарите ли на шефа си публично и по няколко пъти на ден?

А снощи разбрахме, че спортът ни си има и майка - председателката на парламента Цвета Караянчева. Ето че не е сираче, както го определят някои. Тя връчи статуетката за №1 на майката на Григор Димитров. Дали пък не е роднина на семейството?

Нищо лично към г-жа Караянчева, но не беше нужно. Не и при наличието на толкова много големи български спортисти и мениджъри. Някога се дразнехме, когато политиците само се снимаха със спортистите и ги използваха, а реално не вършеха нищо полезно за тях и за това да има техни наследници. Сега спорт почти няма, няма и показни снимки, но пък ето че се намират хора, които да връщат политиците "в играта".

На церемонията видяхме и чухме нескопосан диалог между водещите (като в българските филми и сериали доскоро), зле скалъпени “шеги”, ретро музика (повечето спортисти не са били дори запланувани на някои от парчетата при анонсирането им), клишета, още зле поднесени възхвали…

Имаше извадки от гръмки заглавия в клиповете при представянето на призьорите. Едно такова гласи: “Българският Майкъл Фелпс”. За плувеца Антъни Иванов, иначе едно от хубавите неща, които се случват на спорта ни напоследък.

Но такова заглавие е връх на безсилието за медията, която го използва (жалко, защото е гръмка медия). Още по-голямо е безсилието да се “копне” за визитката на Иванов. Пак добре, че нямаше “Бейби Федерер” за напълно заслужилия победител в анкетата. Късметлии сме, че той не присъства на церемонията. Дано не търси видеа да гледа.

Стига ни на нас, че за финал на шоуто се вдъхновихме от провикването на двете водещи Тереза Маринова и Люси Дяковска: “Мачкай, Гришоооо!”