Украйна: Президентски избори още през лятото?

Още през лятото в Украйна може би ще има избори за президент, твърди седмичникът "The Economist". Как би могло да стане това на фона на множеството нерешени проблеми, свързани със сигурността и избирателните списъци?

Избори в Украйна могат да се проведат още през месец юли, след като бъде отменено военното положение, към което Вашингтон се стреми и иска да постигне до 20 април. Това съобщи "The Economist" на 30 март, позовавайки се на свои източници. Според тях президентът Володимир Зеленски, който беше избран с петгодишен мандат през лятото на 2019 г., иска да се кандидатира за втори мандат. Той е инструктирал екипа си да организира избори след евентуалното всеобхватно прекратяване на огъня.

Все още няма подготовка за избори

В момента в Украйна не тече подготовка за избори, съобщи председателят на парламентарната фракция на управляващата партия „Слуга на народа“ Давид Арахамия. Пред украинската телевизия „Суспилне“ той заяви, че всички партии и фракции в парламента са съгласни, че изборите трябва да се проведат шест месеца след отмяната на военното положение.

В края на февруари украинският парламент прие декларация, която отхвърля твърдението на руския президент Владимир Путин, според което Зеленски вече не е легитимен държавен глава. В документа се казва още, че президентските избори ще се проведат „веднага щом бъде гарантиран всеобхватен, справедлив и устойчив мир“.

Както САЩ, така и Русия многократно са призовавали за провеждане на избори в Украйна. През февруари президентът на САЩ Доналд Тръмп дори нарече Зеленски „диктатор без избори“. В Украйна обаче е забранено избори да се провеждат в условията на военно положение.

Какви са рисковете за сигурността?

Въпреки че много украинци са свикнали с ежедневния артилерийски обстрел, при сегашните условия големи предизборни митинги, дебати или срещи между кандидати и избиратели биха били изключително рисковани. Поради това Киев настоява за гаранции за сигурност, за прекратяване на огъня не само временно и не само на фронта, но и за гаранции, че избирателните секции няма да станат обект на въздушни или терористични атаки.

Олха Айвасовска от социалната мрежа „Опора“, която в мирни времена следи протичането на избори в Украйна, предупреждава, че подобни нападения не могат да бъдат изключени. „С оглед на нападенията срещу пунктовете за наборна военна служба и саботажи срещу железницата, трябва да очакваме, че Русия ще направи нещо подобно и с избирателните секции.

Могат ли всички избиратели да бъдат регистрирани?

В първия ден на мащабната руска инвазия Централната избирателна комисия на Украйна блокира достъпа до избирателните списъци, за да защити както тях, така и данните на гражданите. По това време в него бяха вписани около 34,7 милиона избиратели. Органът възобнови частично работата си по базата данни едва през декември 2023 г. и в момента се занимава основно с това да актуализира адресите на избирателните секции, тъй като в хода на декомунизацията и дерусификацията Украйна преименува много населени места и улици. Също така се регистрират щетите, нанесени от войната: До 2024 г. само на територията, контролирана от Киев, 7500 избирателни секции са били повредени от сраженията.

Гражданите се вписват в избирателните списъци с постоянното си местожителство. Но след началото на руската инвазия през 2022 г. броят на вътрешно разселените лица се е увеличил многократно - по данни на Международната организация по миграция (МОМ) през декември 2024 г. те са били повече от 3,6 милиона. Много от тях изобщо не се регистрират или се регистрират със закъснение на новото си място на пребиваване. Това означава, че адресите на избирателите не са нито актуални, нито надеждни, предупреждават експерти от киевския мозъчен тръст „Център Разумков“.

Какво става с украинците в чужбина?

Освен вътрешно разселените лица има и украински бежанци в чужбина - по данни на МОМ в края на 2024 г. те са били около шест милиона. За да могат да участват в избори, те трябва да се регистрират в украинско консулство. Повечето от тях обаче не правят това, според информация от Министерството на външните работи в Киев. Но дори и за регистриралите се в чужбина украински бежанци гласуването би било много сложно. Досега избирателни секции са били създавани предимно в консулските служби - но те не могат да поберат десетки хиляди граждани в един ден. Затова ще трябва да се наемат други помещения, поне в най-големите градове, където в момента живеят украинци. Не е ясно как ще се процедира с Русия и Беларус, където според ООН към края на 2024 г. е имало 1,3 милиона украинци.

Според проучване на „Разумков“ около 47% от украинците подкрепят идеята бежанците в чужбина да имат право да гласуват за управлението на страната си, докато около 36% са против. Въпреки това много украинци в чужбина изглежда губят интерес към политическия живот на родната си страна. Антон Хрушчески от Киевския международен институт по социология (КИИС) заяви пред ДВ, че само една трета от анкетирани общо 801 бежанци в Полша, Германия и Чехия през май миналата година, са изразили желание да гласуват на следващите избори.

Гласуване чрез приложение?

Сигурно някои си представят, че много от логистичните проблеми могат лесно да бъдат решени чрез дистанционно гласуване - по пощата, каквото има например в Германия, или електронно, каквато възможност дава украинското приложение „Дия“, използвано междувременно от над 21 милиона украинци в страната и чужбина. През февруари например то беше използвано за избор на украинската песен за тазгодишния конкурс на Евровизия, но системата се срина. Така че този метод все още не може да се смята за надежден.

Електронното гласуване изисква и надеждна защита на сървърите и проверка на потребителите. Според авторите на проучване, проведено от Съвета на Европа в края на 2024 г. по поръчка на украинския парламент, нито една платформа за онлайн гласуване не може да гарантира подобна надеждна защита във военни условия. „Русия може да повлияе на изборите не само физически или чрез хакерски атаки, но и с дезинформация в медиите и социалните мрежи“, подчертава Олха Айвасовска.

Провеждането на избори не зависи само от Украйна

Ярослав Юрчишин от парламентарната група „Голос“ (Глас), председател на Комисията по свобода на словото в украинския парламент, е съгласен с нея. Юрчишин посочва също, че участниците в мирните преговори най-вероятно ще определят дата за избори. Освен това Украйна ще трябва да координира изборите с партньорите си, тъй като просто не разполага с пари за това. „Много аспекти на бъдещото прекратяване на огъня, а следователно и на изборите, не могат да бъдат прогнозирани днес. Въпреки това има очевидни предизвикателства и парламентът трябва да реформира избирателния закон още сега, за да ги посрещне“, казва депутатът. С други думи за подготовката на изборите ще е необходимо доста повече време, отколкото някои сега предполагат.