Митът за „джендъра“ е българският отговор на американския мит за „руския хакер“

Коментар от Валентин Хаджийски за "Гласове":

Отново дойде време за мъчителната рубрика What’s wrong with Bulgaria? („Какво й е на България?“).

Докато левицата ловеше джендърни вещици из киберпространството:

Вотът на недоверие срещу Борисов-3 пропадна, без никой да го чуе, без никой да протестира. Без така необходимата широка дискусия и за корупцията на ГЕРБ, и за некадърността им. Пропуснат бе шансът да се привлече вниманието на ЕС в момента на председателството;

БСП предложи абсурден референдум, залагащ на реакционния популизъм и социалния консерватизъм на масите – нещо диаметрално противоположно на социалистическия идеал и светоусещане;

Както съобщи във фейсбук Ваня Григорова, парламентарната комисия по труда и социалната политика тихомълком – без нито едно изказване на депутат, без дискусия в Тристранния съвет – гласува промяна в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, с която ще бъде премахнат задължителния характер на обсъждането със социалните партньори в случаите, в които местен работодател е изпратил искане за внос на работници от трети държави, когато броят им надвишава 10% от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани.

Антиработническа промяна, благодарение на която, по остроумната забележка на Даниела Пенкова във фейсбук, уволнените български работници ще могат да обяснят на децата си пред празната трапеза, че поне са ги защитили от третия пол;

Премиерът се позиционира като защитник на жените (и децата) от насилие и сега при всеки повод ще може да натяква на БСП, че бият жените си. А някога социалистките създадоха женското движение у нас;

Олигархичната синя преса доби възможност да пише и истината, критикувайки БСП, и така получи незаслужена глътка въздух;

От безпартийните журналисти се чуха, но съвсем малко трезви и разумни гласове – направиха ми впечатление във фейсбук Биляна Господарска и Валери Найденов. Но много иначе умни и обективни колеги по един или друг начин си купиха баснята за „змийските яйца“ в Истанбулската конвенция.

Наболелите въпроси на класовата политика за пореден път бяха изтласкани от най-вулгарната identity политика.

Опозиционните сили, вместо да се обединят срещу ГЕРБ, отново се разделиха – тоя път на прави и обратни – и си издраха взаимно очите. Левицата се взе подръка с религиозни обскурантисти от различни конфесии и вместо олигарсите щурмува феминистките и ЛГБТИ.

За отбелязване е, че в истерията срещу конвенцията, коварните либерасти, феминистките и ЛГБТИ няма нищо християнско. Това си е чист „хейт спийч“, намирисващ на Третия райх.

Заплахите с отлъчване от църквата на политици за техни суверенни политически действия са достойни за пясъците на Саудитската монархия. Претенциите на изповеданията за ролята на идеологически член първи в държавата по въпросите на морала и семейството са достойни за Ислямската република.

Създаде се мракобесна атмосфера на войнстващо невежество и нетърпимост към либералната интелигенция. Стъписващ брой иначе образовани и умни хора категорично отказаха да приемат доводите на разума и на правилния превод от английски.

Хора с претенции на общественици, на „здрави сили в БСП“ и на глас и съвест на епохата не знаят и не искат да знаят елементарните съвременни научни представи за биологичните причини за хомосексуализма. Според съвременната биологическа наука между другото последният не се „пропагандира“ или „възпитава“ и не се „лекува“.

Тези хора упорито отричат и фактите за ендемичното домашно насилие срещу жените в България. Насилието срещу жените обаче расте и ще расте, защото, както помним у Вапцаров,

„Да кажеме, ти се завръщаш,
намръщен се връщаш
във къщи.
В душата – горчилка.
Сърцето ти болка притиска.
Набиваш жена си,
а онзи ге гледа изниско
под своите вежди,
гледа във тебе
и пита:
„Комай не достигат парите
за хлеба?““

Да добавим и домашния алкохолизъм, и общото подивяване/чалгизация на нравите, и обстоятелството, че жените се справят по-добре с предизвикателствата на „прехода“ от мъжете.

Зловещ джендър на стената

Във въпросната конвенция, посветена изключително на борбата с насилието срещу жените (на английски violence against women е почти пълен синоним на gender-based violence) изрично е посочено, че gender значи „социални роли, които дадено общество смята за присъщи на жените и мъжете“.

Нищо, абсолютно нищо в текста на конвенцията не дава основание за друго тълкуване на gender – като „трети пол“, „свободноизбираем“ пол, пропаганда на хомосексуализъм и транссексуализъм в училище и т.н.

Терминът „сексуална ориентация“ се споменава само веднъж в конвенцията – в общ параграф, според който разпоредбите на конвенцията се прилагат без каквато и да е дискриминация на основата на раса, етнос, религия и т.н., т.е. стандартният списък, в който присъства и сексуалната ориентация.

Смисълът на тази клауза e, че конвенцията защитава от насилие и жените, които имат различен от нашия цвят на кожата, от друг етнос и религия са, или дори се привличат сексуално от жени, а не от мъже.

Думата gender се съдържа във всички документи на ООН по въпросите на жените поне от 70-те години на ХХ век насам, като например Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW) от 1979 г., по която България е страна, или Декларацията за премахване насилието срещу жените от 1993 г. Думата gender се съдържа и във всички подобни документи на ЕС от последните десетилетия. Тя е добре известна у нас на поколения експерти.

Наистина, на български имаме траен проблем с превода й, отдето произлизат недоразумения. Като млад дипломат превеждах gender issues с „половоспецифични социални въпроси“, сега превеждам заглавия като Women and Justice като „Жените и правосъдието“ – именно това и значи.

Наистина, на английски език има от десетилетия насам развитие на терминологията от sex към gender, което първоначално означава „граматичен род“, и чиято цел е да се дебиологизира терминологията, да се фокусират надбиологичните, социологическите характеристики на пола.

Чиста спекулация са приказките за „свободата да си избираме пола“.

Те са отглас от френския екзистенциализъм на Сартр, който по време на немската окупация пишеше, че сме свободни да избираме какви да сме, дори и да сме оковани във вериги – силата на духа надмогва безсилието на плътта. Сартр всъщност въобще не беше във вериги и дори пиесите му се играеха пред пълни салони и се гледаха с интерес и от немците, а след войната идеите му станаха за известно време общ идиом на образованата френска и немска младеж.

Но докато социалната ни „персона“, включително и социалните ни роли, обичайно свързани с пола ни (като например да гледаме мача или да поднасяме на гледащите мача ракийка и мезе), е безспорно социален конструкт, който подлежи на развитие и на субективна преоценка, биологичният ни пол е обективна даденост – поне така е за 96% или повече от жителите на земята, които не спадат към ЛГБТИ.

А и у последните необичайностите на пола се дължат почти изключително на обективни фактори, независещи от прищевките на хората – на комбинации от гени и в много по-малка степен на физически събития във вътреутробния живот или в първите часове след раждането им.

И във всеки случай това няма абсолютно никаква връзка с текста на Истанбулската конвенция. Тя, за стотен път, се отнася само за насилието срещу жените.

Българите, разбира се, не са някакви троглодити, които много държат да бият спокойно жените си, непритеснявани от Съвета на Европа, а просто изразяват недоволството си от ГЕРБ и европейските наднационални организации, които с основание смятат отговорни за бедността, корупцията, беззконието, кризата в семейството и демографския колапс в родината си.

Но го изразяват в злокачествено превърната форма – лов на вещици.

Често сме отбелязвали такива изкривявания на общественото съзнание у нас – например че българите гледат с увлечение турски сериали за величието на Османската империя, слушат чалга и хвърлят гьобеци, а след това за компенсация най-харесват филма „Време разделно“ и пълнят хоротеките.

Българите днес не се борят с ГЕРБ, нашата родна олигархия, ЕНП, брюкселската бюрократична върхушка и недъзите на глобалния турбокапитализъм, от които страдат всички, а с коварните либерасти-соросоиди, феминистки, гейове и „трети полове“.

Чувството на упадък, разпад и нещастие на българите иде от засилващото се неравенство и икономическа несигурност.

Но в главите им се гонят призраците на джендъра и содомията, инцеста и скотоложството.

Това е първобитно магическо мислене. Оръжие за масово баламосване (weapon of mass distraction), което умело се имплантира в мозъците от пропагандната машина на олигархията.

Аналогично в САЩ олигархията държи в мъртва хватка бялата работническа класа и rednecks (селяните) чрез умело раздухване на социален консерватизъм – расизма и ксенофобията, мачизма и идеологията на gods and guns (богове и пушкала). Ние успешно следваме примера им и създаваме свои rednecks.