Дългогодишната борба на Слави Трифонов и екипа му

Вчера се навършиха 2 години, откакто Инициативният комитет внесе в Народното събрание 673 481 подписи на български граждани, които поискаха да се проведе референдум за промяна на политическата система.

Това пише в профила си във Фейсбук Слави Трифонов.

Паметта е хубаво нещо. Добре е да се помни. Вижте фактите:

7 септември 2015 г. Слави Трифонов обявява, че ще стартира събиране на подписи за иницииране на национален референдум за промяна на политическата система в България.

26 октомври 2015 г. Официално е създаден Инициативен комитет, който ще инициира подписка за провеждане на референдум с включени 6 въпроса. Председател на комитета е Слави Трифонов, а въпросите са следните:

1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

2. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?

3. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?

4. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?

5. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

6. Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

10 ноември 2015 г. Стартира събирането на подписи за свикване на национален референдум по 6-те въпроса. По закон за 3 месеца трябва да бъдат събрани 400 000 валидни подписи на български граждани с избирателни права. В каузата се включват стотици доброволци от цялата страна и от чужбина.

23 ноември 2015г. Става ясно, че за пръв път по закон има изискване подписите да бъдат внесени и на електронен носител, в Excel таблици. Над 120 човека въвеждат подписите, доброволно в къртовския труд се включват няколко IT компании.

Същевременно Слави Трифонов и членове на Инициативния комитет провеждат срещи с млади хора и студенти в Пловдив, Благоевград, Велико Търново, Русе, Кеймбридж, Варна, а след края на събирането на подписите - в Плевен и във Видин. През цялото това време медиите не проявяват интерес към инициирането на референдума.

8 февруари 2016 г. Слави Трифонов и членове на Инициативния комитет внасят в деловодството на Народното събрание 673 481 подписи с искане за референдум. „673 481, но това не са подписи, а това са 673 481 съдби. 673 481 мечти. Така че, държавата е необходимо да се съобрази с тези мечти и съдби. По закон трябва да са събрани 400 000 подписа. Събрани са 673 481 мечти“, заявява Слави Трифонов при внасянето на подписите.

02 март 2016 г. След извършената проверка в Народното събрание за съответствие в подписката и електронния носител, са установени 672 488 действителни подписи. Председателят на НС изпраща подписката в електронен вид на Главна дирекция ГРАО, която да извърши служебна проверка.

8 април 2016 г. ГРАО обявява, че валидните подписи са 572 650 - много над законовото изискване, от което следва, че референдумът трябва да бъде проведен.

19 април 2016 г. Малко преди полунощ депутатите в правната комисия на Народното събрание гласуват Парламентът да отмени правилото референдумите да бъдат провеждани задължително на една дата с избори, ако такива има в същата година. Това поражда съмнения, че референдумът ще бъде изтеглен по-рано през годината, за да не се проведе заедно с президентските избори и да не се постигне висока активност, която да направи решенията му задължителни.

22 април 2016 г. Народното събрание приема предложението на правната комисия референдумът да не е на една дата с президентските избори. Слави Трифонов внася искане до президента Плевнелиев да наложи вето на този закон.

27 април 2016 г. Вътрешната комисия на Народното събрание подкрепя провеждането на националния референдум. С 9 гласа “за” и 2 “въздържал се” депутатите пускат и 6-те въпроса.

28 април 2016 г. След обществена реакция, депутатите премахват приетата преди 6 дни поправка и така референдумът трябва да се проведе заедно с президентските избори.

11 май 2016 г. Депутатите в правната комисия решават, че въпросът за електронното гласуване трябва да отпадне. По закон обаче те нямат право да махат въпроси, а само да ги редактират и то без да променят съдържанието им.

12 май 2016 г. В пленарна зала 131 депутати гласуват да се проведе националния референдум с всичките 6 въпроса и то без никаква редакция. В гласуването 10 са “против”, 1 е “въздържал се”.

13 май 2016 г. В предаването „Панорама“ президентът Росен Плевнелиев коментира темата за референдума: "Аз съм горд, че пряката демокрация намира своето място в живота на страната. Но колкото съм горд, толкова съм и притеснен. Референдумът е ядреното оръжие, но като такова трябва да внимаваме кой го използва". И още: „Притеснен съм, че референдумите могат да попаднат в ръцете на популисти. Няма нужда да посочваме хората, но въпросите, по начина, по който са формулирани, целите, които са поставени, необходим е по-широк дебат.“

27 май 2016 г. Президентът Плевнелиев сезира Конституционния съд с искане да обяви за противоконституционни 3 от 6-те въпроса - за намаляването на броя на депутатите на 120, за електронното гласуване и за прекия избор на полицейските началници.

02 юни 2016 г. “Български адвокати за правата на човека” изпращат отворено писмо до Плевнелиев, в което заявяват, че 3-те въпроса, по които е сезирал КС, не засягат характера на държавно управление. Освен това, според юристите, народът има право да изрази мнение и по въпроси, които биха наложили промени в Конституцията.

06 юни 2016 г. Членът на ИК Филип Станев къса в ефир снимката на президента Плевнелиев.

13 юни 2016 г. Народното събрание гласува промяна, ограничаваща избирателните права на българите в чужбина - да има максимум до 35 секции в държавите, извън ЕС. Това решение се явява като по-лека версия на скандалното предложение на "Обединените патриоти" секции в чужбина да се откриват само в консулства и посолства. В крайна сметка всички секции, в които могат да гласуват стотиците хиляди българи в чужбина по време на президентските избори и референдума са едва 326.

17 юли 2016 г. Само два сайта публикуват социологическо проучване на престижната европейска агенция TNS Opinion, което изследва нагласите на българските граждани по отношение на референдума. Според резултатите на агенцията и 6-те въпроса получават огромна подкрепа от българските граждани - най-много българи подкрепят намаляването на броя на депутатите (94%), а най-малка подкрепа получава задължителното гласуване (67%, но пак над 50%). На въпроса: “Ако президентските избори в България се провеждаха утре, доколко вероятно щеше да гласувате за следните личности?”, Слави Трифонов е с най-голям рейтинг, като води с няколко пункта над всички лидери на политическите партии.

22 юли 2016 г. Слави Трифонов обявява, че Конституционният съд не се е съобразил с искането му заседанието по делото за въпросите от референдума да бъде открито. Същевременно става ясно, че за докладчик по делото е назначена съдия Кети Маркова, която е избрана в КС от квотата на... президента Плевнелиев.

28 юли 2016 г. Конституционният съд обявява 3-те въпроса от референдума за противоконституционни и така те следва да бъдат заличени от допитването.

29 юли 2016 г. Референдумът и президентските избори са насрочени официално за 6 ноември.

21 октомври 2016 г. ЦИК взима решение да не се слага печат на бюлетината за референдума, а само на тази за президент. Освен това ЦИК решава в деня на изборите да бъде премахнато видеонаблюдението в изборните помещения.