Фалшифицирали данни за гроба на Левски

По повод 145 години от обесването на Васил Левски на книжния пазар вече може да намерите новото издание на книгата „Кой и защо унищожи гроба на Васил Левски” от Николай Хайтов. Тя е подготвена за печат през 2002 г., малко преди кончината на големия писател.

"След шестте книги за гроба на Васил Левски написани в периода 1985-2002 г., тази беше провокирана от безпрецедентните обругавания и оплювания в пресата от страна на археолозите и историци свързани със спора за гроба и потулването аферата около препогребването на Левски в църквата „Света Петка Самарджийска”, съобщават от фондацията издател "Памет".

Ето какво заяви пред Факти.бг Здравец Хайтов, председател на Фондация "Памет" и син на писателя Николай Хайтов:

Кое е новото в това издание на книгата?

Независима държавна институция (КДНК) потвърждава тезата на Николай Хайтов за злоумишлено фалшифициране на данни от разкопките (дневник на разкопките, фото документи и пр.) и укриване на документация и артефакти по време на спора в БАН с цел възпрепятстване установяването на истината за препогребването на Апостола на свободата Васил Левски в олтара на църквата "Св. Петка Самарджийска". Това твърдение, публикувано във в."Мир" още в 1937 г. и представено на вниманието на институцията БАН през 1956 г. от проф. Гяуров преди и по време на самите археологически разкопки, се потвърждава с абсолютна точност при разкопаването на олтара и и намирането на скелет №95 на посоченото място, вляво на олтарния камък...

Какво се крие зад "войната" по темата за препогребването на Левски?

Истината! Такава, каквато всъщност се установява след спора за гроба в БАН и Доклада на КДНК, е нелицеприятна за археолозите разкопвачи и противниците на препогребването. Самият акт на препогребването от неколцина съратници, е доказателство за това, че Апостола на свободата не е забравен от своите, а е положен на свято място, в олтара на църква! Това е мястото, което е било недостъпно за погледа на турските заптиета и защитено от злонамерени хорски очи. То е осигурявало святата тайна между посветени и опазване на тленните останки на един свят човек!

Изпълнено ли е според Вас действително последното желание на Дякона?

Страхът от съучастие с подсъдимия по това време, не позволява на християнската общност да поиска тялото за подобаващо погребение, което по закон е било разрешено в турската империя. Роднините на осъдения са далече и това привежда в изпълнение закопаване на тялото в позорните гробища. Актът на препогребването, измива срама за непотърсеното тяло и отговаря на християнския сан на Дякон Игнатий. Само така е могло да бъде изпълнено последното желание на Левски, да бъде гробът му в България и всякой да го знае, а не да гният костите му като заточеник в занданите на Диарбекир.

Злоупотребяваме ли днес с образа на Васил Левски?

Всеки си отговаря различно, в зависимост от мярката, с която мери подвига на Апостола и делата, с които допринася за бленуваното от него свободно Отечество!