Гинка Върбакова трябва да има 1,5 млрд евро, за да купи ЧЕЗ

ЧЕЗ, Инерком и Комисия
(Мистериите около една сделка)

Д-р инж. Александър Трифонов

Не спират коментариите около покупката на ЧЕЗ България от компанията „Инерком“. Дори и Парламентът се включи в търсенето сензации чрез създаването на Временна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България. Но какво ще се прави с получената информация не е ясно. Сигурно е това, че ще има възможност за дефилиране на медии и студия, за упражняване и демонстриране на аналитически способности и политически пристрастия и противоборства.

Не се споменават и дискутират базови и съществени постановки в сделката и по отношение енергийната политика на държавата, които:
- изплуваха с конкретния случай с продажбо-покупката на ЧЕЗ България;
- които граничат с необясними мистерии;

Мистерия първа – Какъв е сумарният финансов елемент на тази сделка
Общият финансов ресурс, с който трябва да разполага Инерком е:
- 320 мил. евро - за ЧЕЗ-Прага;
- 115 мил. евро към ЕБРР за реализиране на инвестиционна програма;
- 96 мил. евро дългосрочен и краткосрочен дълг на ЧЕЗ- България (68 милиона евро дългосрочни кредити към финансови институции и 28 милиона евро краткосрочни задължения (основно към доставчици);
- 220 мил. за оперативна дейност ( както досега );
- около 375 мил. евро за инвестиции. Досега ЧЕЗ са изпълнили около 60% от обещаните и одобрени от КЕВР инвестиции и при средно 75 мил. евро ( 150 мил. лева) годишно за един поне 5 годишен хоризонт ще е необходимтози допълнителен ресурс. Това произтича и от приетата от ЧЕЗ България инвестиционна програма 2016 – 2023 г.;
- Освен това Инерком ще трябва да представи гаранции, че ще спази своите инвестиционни намерения, а гаранции се дават срещу блокиране на авоари;
Или общо при покупката на ЧЕЗ Инерком трябва да стартира с осигурен ресурс от поне 1, 5 млрд. евро, а не както се спекулира в публичното пространства с цифрата от 320 мил. евро! Комисията трябва да изясни мистерия откъде Инерком разполага или ще разполага с такъв финансов ресурс и конкретно по отделните позиции.

Мистерия втора – приходи/печалба от експлоатацията на инфраструктурата за изплащане на описания по-горе финансов ресурс
Основният източник на приходи ще бъде от продажба на електроенергия по съгласувани и одобрени от КЕВР цени. Като се има предвид, че обикновено максималният срок за предоставяне на кредити е 10 – 12 години следва, че на банките и/или финансиращите структури е предоставена убедителна информация за движението на цените на електроенергията за този период и в бъдеще. Едва ли банките ще повярват на прогнози на Инерком, като се има предвид непредсказуемостта на действията на КЕВР по тази тема и чувствителността на обществото.

Именно това трябва да изясни Комисията:
– кой и как е гарантирал на Инерком цените на електроенергията за следващите 10-12 години. А вече Енерго Про и ЕВН поискаха увеличение на цените за тази година с 5 – 7 %;
- Потвърдила ли е НЕК ангажимента си да покрива 100% инвестициите на ЧЕЗ България, респ. на Инерком;
- Какъв размер на печалба е приела НЕК да гарантира на Инерком? При ЧЕЗ той беше в при подписване на договора 16%, впоследствие намален на 12%, докато в Европа допустимия размер за такава дейност е 5-6%;

Мистерия трета – целесъобразност и размер на разходите
От отчетите на ЧЕЗ се вижда, че средният годишен размер на нетната печалба на ЧЕЗ България е около 38 мил. лева годишно ( около 19 мил. евро). С такава печалба е видно, че ресурс от 1,5 млрд евро може да се изплати за срок от 75 години, от което следва, че:
- или ще се ограничат разходите на подръжка, което ще бъде за сметка на потребителите;
- или ще се декларират фиктивни инвестиции, с което ще бъдат ощетени отново потребителите поради влошено качество на услугата;;
- или част от инвестициите ще бъдат за сметка на потребителите, а възстановяването им ще бъде в неясно бъдеще;
- или ще се вдигат рязко цените на електроенергията;

Комисията трябва да проучи:
- целесъобразността на разходите, правени от ЧЕЗ България;
- до каква степен ЧЕЗ България е реинвестирала печалбата си в инвестиции в България и каква част е изнасяла;
- какви възможности за контрол съществуват в лицензионните договори между НЕК и ЧЕЗ България и те да бъдат усъвършенствани при тяхното подновяване между НЕК и Инерком, за да не се ощетява държавния бюджет и да страда населението;

Мистерия четвърта - опит за управление на важна инфраструктура
В активите на ЧЕЗ България влизат:
29 км въздушни електропроводни линии с високо напрежение (ВН) (110 kV);
33 км подземни преносни линии с ВН (110 kV);
17 068 км въздушни електропроводни линии със средно напрежение (10 и 20 kV);
7 311 км подземни електропроводни линии със средно напрежение (СН);
22 898 км въздушни електропроводни линии с ниско напрежение (НН) (1 kV);
9 385 км подземни електропроводни линии с НН;
26 подстанции за ВН/СН;
15 929 разпределителни станции за СН/НН
19 200 трансформатори за СН/НН;
2 108 145 монтирани електромери.

Тази инфраструктура се поддържа от персонал от около 2000 души;
Приватизацията беше обусловена от заключението, че държавата е лош стопанин и е липсвал финансов ресурс за обновяването на тази инфраструктура.
Към момента около 20% от тази инфраструктура е над 30 години, а около 30% над 20 години. ЧЕЗ България се справяше с български изпълнителски персонал, като висшия мениджмънт беше от Чехия.

Комисията трябва да проучи:
- какъв е опитът на Инерком да управлява такъв персонал. Ако наеме отделна фирма за упрадвление, ще се увеличат разходите и то ще се отрази върху печалбата, възвръщаемостта на кредите и/или цената на електроенергията за потребителите;
- какъв е ангажиментът на Инерком за намаляване на технологичните загуби, с цел да се увеличи печалбата на компанията и ограничаване ръста на цените на електроенергията. Трябва да има и гаранция за този ангажимент, а не само декларация както беше при ЧЕЗ България. Въпреки това намалението им е от 17,06% през 2005 г. на 11,59 през 2014 г.- около 0,6% /година и ЧЕЗ България планираше намаление с 1 %/година за периода 2016 – 2023 г.;

Мистерия пета – кое да бъде обект на национална сигурност в енергетиката и какво следва от това
Съгласно постановление № 181/ 22.03.2016 г. обекти на национлна сигурност в енергетиката, които имат отношение към конкретния казус са :
VI. Сектор "Енергетика"
1. Стратегически дейности:
1.1. Управление на отрасъл енергетика;
1.2. Производство на електрическа енергия, добив на въглища и експлоатация на хидротехнически съоръжения;
1.4. Пренос на електрическа енергия;
2.9. Централно диспечерско управление и териториалните диспечерски управления на "Електроенергиен системен оператор" - ЕАД;
2.10. Електрически подстанции: 400 kV "Добруджа", 400 kV "София запад", 750 kV "Варна", 400 kV "Червена могила" и 400 kV "Благоевград";
2.11. Открита разпределителна уредба 400 kV "Марица изток 3";
2.12. Електропроводи: 400 kV "Алабак" и 400 kV "Крива река";
2.13. Кабелни линии на територията на гр. София: 110 kV "Левски", 110 kV "Дондуков" и 110 kV "Руски";
Следва, че част от електроразпределителните мрежи 400 кV, 110 кV и 20 кV не са обект на национална сигурност. Те могат да бъдат обект на умишлено разрушаване ( в т.ч. и тероризъм) или случайно – от природни бедствия;

Комисията трябва да изясни:
- какво трябва да притежава Инерком, за да осигури съхраняването, респ. охраната и модернизирането на кабелната мрежа и носещите конструкции в мирно време и по време на конфликти;
- какво е точно съдържанието на понятието „пренос на електрическа енергия“ и какви ще бъдат ангажиментите на Инерком, респ. какви отговорности и гаранции, трябва да поеме компанията, за да не страдат потребителите на електроенергия – бъдещите й клиенти;
- в какъв срок трябва да се промени съотношение въздушни- подземни кабели, за да се гарантира в по-висока степен енергийна сигурност/националната сигурност и какви ангажименти трябва да поеме Инерком във тази връзка;
- кои други обекти в енергетиката трябва да бъдат обект на национална сигурност и как да бъдат защитени от умишлени посегателства;

Министерия шеста – възможни сценарии
България, независимо в какво качество – директно, или чрез някое държавно търговско дружество трудно ще може/ дори невъзможно да участва, заедно с Инерком в тази сделка. Основания:
- Променя се цялата финансова схема на сделката, а за това са изразходвани значителни финансови средства за адвокати, за споразумения с финансиращи и застрахователни организации, пътувания и др. Това означава всичко да започне отначало – нови месеци на преговори, нови разходи, в т.ч. и от българска страна, а това противоречи на интересите на чехската страна;
- на българската страна ще станат достояние целите и плановете по придобиването на ЧЕЗ България и следващите действия. От това могат да последват неприятни за страните по сделката претенции, разследвания, обществен резонанс и др.

Комисията трябва анализира различни сценарии при евентуално реализиране на сделката. Например:
- Инерком обявява несъстоятелност – много са възможностите и вероятностите при различни източници на финансиране и евентуално (обичайно) неспазване от страна на българскта държава на ангажименти по отношения съхраняване размера на печалбата, цени на електроенергията и т.н. При това положение финансиращите организации поемат управлението на дружеството. Те ще бъдат в правото си да спрат функционирането на дружеството, за да не се трупат допълнителни дългове и да си възстановят във възможния максимален размер на отпуснатите кредити от масата на несъстоятелността. Т.е. банките могат да продават спокойно и без да питат никого собствеността на Инерком, в т.ч. носещи конструкции, кабели, трансформатори и т.н. понеже те не са обект на национална сигурност. Възможно е да възникне колапс в електроснабдяването и да последва правителствена криза. Намесата на държавата за връщане на собствеността в патрониума на държавата ще струва вече много скъпо, тъй като тя ще бъде в положение "цунг-цванг" е няма да има време за преговори. Плащаш, колкото ти поискат.

- Инерком влиза в качеството на собственик на съоръженията, но почва да прехвърля права и дори да разпродава активи, без да пита никой. Основание – активите не са обект на национална сигурност. В един кратък период от време ще се получи ситуацията – активите са вече чужда и неизвестна чия собственост, а Инерком притежава само лицензии. Държавата отново е на колене – ако не признае новия собственик и не му прехвърли лицензиите, държавата трудно ще организира електроснабдяването на близо 3 мил. потребители. Тези потребители стават заложник на чужда и с незвестен авторитет и цели компания. Съвременна колонизация;

Комисията трябва да поиска писмени декларации от институции като МФ, НАП, Министерство на икономиката, БАИ и др. че не са давали гаранционни писма за валидност на определени техни компетенции за конкретен срок – напр. непроменямост на данъци и техния размер, гарантиране възвръщаемост на инвестициите, отказ от възражения при претенции на Инерком и т.н. Такива ангажименти са известни в международна практика. Без такива ангажименти ( вкл. и тези, изброен по-горе), нито една финансираща организация няма да приеме бизнес-плана на Инерком.

Изводи:
Държавата не може да се намесва в частни търговски сделки, дори може да бъде осъдена поради възпрепятстване на Инерком да реализира своя проект и получи планираните приходи/печалби;

Ако се случи невероятното Инерком да допусне участие на държавата до 51% в капитала на ЧЕЗ България ще покаже, че държавата е била съпричастна към тази сделка и/или далаверата трябва да продължи;
Не трябва да се подценяват идеолозите и организаторите на тази сделка и едва ли Комисията ще ги постави на колене. Ровене на архиви и изслушвания е чиста бюрокрация и демонстрация на активност

Като възможен изход от тези мистерии е държавата да купи Инерком, както постъпи при казуса „Авионамс“.

При този подход:
- тя ще получи достъп до всички документи по сделката;
- ще получи обезщетението, ако ЧЕЗ България спечели делото срещу българската държава;
- българските потребители няма да плащат разходите/печалбата на Инерком и лихвите за взетите от нея кредити;
- след това държавата може отново да потърси партньор в експлоатацията на електроразпределителната мрежа, в т.ч. компания само за управление на дейността, като не повтори направените досега грешки.

Ако Инерком откаже, то тогава Държавата може да се позове на постановление 181, че сделката третира преноса на електроенергия, което е обект на национална сигурност и силово да придобие Инерком.

Този казус е поредното доказателство за безпомощността на държавата, погрешния модел на управление. Ситуацията е безнадеждна, защото този модел се споделя с различни нюанси от всички партии.

Иначе Комисията ще събира информация, Инерком ще си плете кошницата, а българите да почнат да си купуват свещи.