Видяхме разликата между Борисов и Костов

Напоследък БСП и ГЕРБ имат еднакво мнение по много решения. По ключови въпроси те са неразличими. Решението да откажем да експулсираме руски дипломати за мен е много лошо.

Това e ключов исторически момент, в който един национален лидер показва, дали става за тази работа, или единственото, което го вълнува е колко гласа ще спечели или загуби. 20 години по-късно се откроява огромната разлика в чисто човешки план между лидерството на Костов и лидерството на Борисов. Лидерската роля на България на Балканите ще се изпари само няколко седмици след края на председателството.

Това заяви в интервю за Факти.бг бившият лидер на ДСБ Радан Кънев. През миналата седмица той представи своята първа книга „1 APRIL 2034”, която подготвя през последните 15 години.

Какво се крие зад името на книгата ви „1 APRIL 2034”?

Честно казано, каквото си намери читателят. Заглавието е последното, което се случи с тази книга. Тя е писана много отдавна. Буквално месец, два, преди да излезе книгата, аз се спрях на това заглавие.

Доколко повлияна е книгата от вашия реален политически опит? Има ли отражения на реални политически лица?

Няма такива. Тя е писана преди аз да започна да се занимавам активно с политика. Тя е силно повлияна от политическите ми възгледи, но не и от работата ми в активната политика и политическия ми опит.

Книгата е писана преди години. Вие казвате, че има неща, които сте предвидил в миналото и са се случили. Кои са те?

Книгата е писана преди 15 години и е завършена преди 12 години. Тя се развива в бъдеще време и има елемент на предвиждания. Някои от тях разбира се са съвсем неточни. Има попадения, които донякъде ме радват, но ме и натъжават от днешна гледна точка.

Едното е много силната политическа роля на църквата. Тогава тя не изглеждаше възможна, но сега тя става все по-натрапчива. За мен като десен и вярващ човек тази намеса е дълбоко нередна. Другото попадение е превръщането на понятието за консерватизъм в политиката от дясно - реформаторско, каквото беше дълги години, в по-скоро реакционно и по-близко до пропутинските иделогии. Тези неща са напипани още преди 10 години. С известна нескромност ще кажа, че това бяха добри попадения.

Какво мислите за решението на правителството да не гони руски дипломати от страната? Сякаш от много време не бяхме виждали такова единодушие между управляващи и опозиция. За какво говори това?

За много такива решения е имало единство. Напоследък те са на един акъл по такива въпроси. Те са на едно мнение за Белене, на едно мнение за това, което се случва в правосъдието и прокуратурата. За много ключови въпроси БСП и ГЕРБ са трудно различими. Конкретното решение, според мен е много лошо. Ясно е, че другото щеше да е много непопулярно. Това е един от ключовите исторически моменти, в които един национален лидер показва дали става за тази работа, или единственото, което го вълнува е колко гласа ще спечели или загуби. 20 години по-късно се откроява огромната разлика в чисто човешки план между лидерството на Костов и лидерството на Борисов (б.р. Кънев визира решението на Костов за даването на въздушен коридор за бомбардировките на НАТО на Сърбия през 1999 г.). Това се вижда.

Не е ли странно, че сегашният ротационен председател на ЕС България и бъдещият Австрия отказват да предприемат такива действия?

Австрийският случай е доста по-сложен. Австрия е неутрална държава по силата на следвоенните договори. Нейният неутралитет е ключов елемент от европейския баланс. България е член на НАТО и се намира в съвсем друга роля. Сравнението тук е по принцип неуместно според мен.

Не се ли взе това решение заради сложната ситуация на Балканите? В момента има силни противоречия между Турция и Гърция, Сърбия и Косово, Гърция и Македония. Не търсим ли по този начин запазването на нашата стабилност?

Точно, защото сме стабилни, можехме да си позволим един по-голям и вярвам много оправдан риск. Точно, за да покажем това лидерство на Балканите, което показахме през 1999 г. Резултатът тогава беше, че напълно неподготвена България все пак влезе в ЕС и НАТО. Без онова толкова трудно и непопулярно решение на кабинета Костов, това нямаше да е възможно.

Възможно ли е ново дясно обединение?

Аз знам, че дясно обединение е наложително. Дали е възможно, на този въпрос ми е по-трудно да отговоря.

Борисов демонстрира амбиция да наложи България като лидер на Балканите. Можем ли да кажем, че страната има подобна роля?

За съжаление това е само на думи. Поради този пример за липсата на смелост и твърдост във външната политика. Всички ще видят, че само седмици след края на председателството тази лидерска роля, за съжаление, ще се изпари.

Какво смятате за срещата на върха, която се проведе във Варна, между лидерите на ЕС и турския президент Реджеп Ердоган? Позитивна ли беше тя за България?

Ще разберем по-късно. Сега е рано да се каже. Аз на първо време не видях положителни знаци. Естествено винаги е добре да се водят разговори и да си участник в тях. Би трябвало да има един малък плюс. Резултатите обаче няма. Мисля че, както лидерската ни роля, това ще бъде много нетрайно. Така изгледа за момента.