Голямата игра в Азия: Как Китай гледа на Тайван

В резултат на китайските военни учения в Тайванския пролив, които бяха най-големите в историята на китайската армия, значението на Тайван в отношенията между Китай и САЩ е по-голямо от всякога.

Това пише в свой анали за National Interest Куин Маршик. Той е асистент – директор на Центъра за национални интереси. В своя анализ разглежда китайската гледна точка спрямо Тайван.

Дори когато САЩ прилагат законът за пътуванията в Тайван, който потенциално оспорва политиката за единен Китай, значимостта на острова за Пекин изглежда непоколебима. За да се подобрят отношенията по въпроса, може би е време САЩ да преразгледат какво означава Тайван за Китай.

На първо място резолюцията за статута на Тайван има голямо значение за легимността на управляващата Китайска комунистическа партия.

За партията Тайван представлява последната бариера за истинското приключване на китайската гражданска война. Островът е крепост за партията Кумонитанг, която загуби войната на континента. Той представлява и заплаха за управляващите, като представя алтернативен модел на управление. За да запази единството, комунистическата партия ще трябва да направи това, което Мао не успя. Така ще бъде премахната заплахата за стабилността на страната.

От 16-тия национален конгрес на ККП, партията е последователна към политиката си към Тайван, уповавайки се на елементи от политиката през 1995 г. Трудно може да видим оттегляне от политиката, налагана през последните 20 години. Реално Китай предприе и образователна кампания, която наложи в съзнанието на младите Тайван като част от страната. Освен това президентът Си Дзинпин насърчава политиката на китайската мечта за голямото подмладяване на нацията. Това вероятно включва и обединението с Тайван.

Малко хора осъзнават, че Китай е минал през много периоди на разделение, преминали през конкуренцията между различни династии за пълен контрол над страната. Връщането на Тайван би помогнало за заздравяването на Китайската народна република и ще утвърди ККП като приемник на големите китайски династии.

Отвъд легитимността, самата република има интерес от единството с Тайван. Островът е определян като непоклатим самолетоносач. Явно Китай смята, че САЩ или Япония биха могли да използват острова за застрашаване на страната или за нейното сдържане, както правиха в миналото. Комунистическата партия обаче може да използва острова, за да подкрепи своите претенции към териториите в Южнокитайски и Източнокитайско море. Възможно е да блокира и енергийните доставки на Япония при определени обстоятелства.

В очите на Китай, Тайван може да се разглежда и като първата стена в защита на континента. Преди време великите сили разпределиха сфери на влияние и наложиха ограничения на Китай, като военната защита на страната, включваща и Тайван, не беше достатъчна за предотвратяването на манипулирането от чужди държави. Вероятно Китай смята, че островът може да е ключ за възпиране при евентуална бъдеща игра, която великите сили могат да разиграят. Те ще навлязат в континента чрез засилената военноморска способност, която островът би могъл да осигури.

Тайван може да е важен и за икономическата сигурност. Островът стои между основните китайски пристанища. Това значи, че островът или който му влияе, може да търговията до континента. Освен това Тайван е в отлична позиция да застраши или защити вноса на морска енергия в Китай, който включва 86% от китайския петрол и 50% от природния газ.

Така може да бъде застрашена възможността на ККП да поддържа икономическия растеж в страната.

Обединението с Тайван с континента би представлявало въпрос на гордост за Китай. Така на други сепаратисти ще им бъде демонстрирано, че усилията има са безсмислени. Визират се най-вече тези от Тибет и Синдзян. Това ще покаже триумфа на ККП над нейните политически конкуренти.

Решението на тайванския въпрос има отражение върху легитимността на ККП, фактор е в китайската сигурност и въпрос на патриотизъм. САЩ трябва да разберат, че преразглеждането на отношенията с Тайпе ще има последствия. Ако настъпи тласък за Тайван, Китай може и да не мисли много.