Да му се не видяло на този алпинист, ще иска да е различен от нас!

Никога няма да може да се обясни на седящите вътре в обикновеното и сигурното, в сивотата на еднаквостта и скуката на нормалността, че човекът е станал Човек и е "надхитрил", надминал и победил останалите животни, вкл. братята си като шимпанзето и бонобо, горилата и орангутана, защото е превърнал риска в част от своя живот.
Това пише в профила си във „Фейсбук“ Николай Слатински.

Всички животни цял живот играя на сигурно. Изведнъж едно от всички тези животни открива смисъла на Риска. И го превръща в чисто своя, сиреч съдбовна човешка дейност.
Човекът е рискуващо същество.
Рискът прави Човека свободен.

Разбира се, част от рисковете са директно свързани с извършването на благо. Лекари, изобретатели, откриватели, космонавти, строители, редица други.

Но благото, което те сътворяват и отдават на човечеството не е причината, а последицата - то е последица от риска, резултат от риска. Просто някои рискове имат и такива преки, творящи благо, последици. Главното обаче е Рискът, склонността към риска, вътрешната потребност да рискуваш, невъзможността да докоснеш неизвестното, неясното, неопределеното, несигурното, ако не рискуваш.
Чрез риска човек доказва на себе си и в името на човека, че е Човек.

Обикновените двукраки същества, наследници по пряка или съребрена линия на Рискуващия човек, не могат да разберат тази жажда за риск, този порив към риск, тази хипнотизираност от риска, тази - пак да кажа - вътрешна потребност да рискуваш. Ооо, те ще мрънкат за лудост, за суициидност, за напразно похарчени пари, за така му се пада! Никой не понася самопризнанието, че да е такъв, какъвто е, причината е, че пресметливо или страхливо, егоистично или трезвомислещо никога не е рискувал.

Да му се не видяло на този алпинист, ще иска да е различен от нас! Каквото е дирил, намерил го е и моля ви, не ни пречете да смятаме, че всички трябва да бъдат като нас...
А ако не са - да мрат, щом като така искат.