Кримският махмурлук – защо му е на Путин мостът над Керченския проток?

Ултраскъпият мост от Краснодарския край до Кримския полуостров бе открит на 15 май. Руският бюджет похарчи за целта 228 милиарда рубли, без да се прецени икономическата ефективност на подобна инвестиция, пише Максим Артемиев в сп. "Форбс".

Президентът Владимир Путин взе участие в откриването на Кримския мост - пръв мина с камион по него, а в сряда автомобилното движение бе открито официално. В церемонията се включи и милиардерът Аркадий Ротенберг, участвал в контрола върху хода на строежа.

Скъсването на украинско-руските отношения и присъединяването на Крим към Русия, изострили икономическата криза, парадоксално дадоха живот на твърде мащабни инфраструктурни проекти. На първо място ще споменем прокарването на енергиен мост от Русия към Крим, на жп линия, заобикаляща Украйна, а сега и на транспортен мост през Керченския проток.

И трите проекта изискваха колосални инжекции от бюджета. Икономическата целесъобразност не бе предмет на дискусии - на преден план излязоха политическите мотиви.

Енергийният мост и жп линията

Първо приключи работата по енергийния мост - през май 2016 г. Спешна нужда от такъв се очерта, след като Украйна наложи енергийна блокада на полуострова. През 2014-2016 г. редовно бе изключвано енергоподаването за Крим.

Общата стойност на енергийния мост възлезе по официални данни на 47 милиарда рубли; с повечето средства бяха изградени далекопроводи от Ростовската АЕЦ до Таманския полуостров. За подсигуряване на захранване бе ускорено въвеждането в строя на Трети енергоблок от атомната централа. През Керченския проток бяха прехвърлени кабелно-въздушни линии - по въздуха, с поддържащи опори, и по морското дъно. Построена бе и подстанция, също и необходимата инфраструктура.

От съветско време насам част от жп линията в посока на юг от Москва минаваше през крайгранична територия на Украйна в Луганска област. След събитията от 2014 г. този момент доби стратегическо значение: руските власти сметнаха, че Киев може да блокира жп превозите по това трасе. Съответно втора стъпка бе прокарването на нови релси с дължина 137 км, заобикалящи Украйна, в руските Воронежка и Ростовска област. Това бе осъществено със силите на жп войски. Работата приключи през август 2017 г.; разходите достигнаха близо 55 милиарда рубли.

Много дълъг, много скъп

Кримският мост надмина по цена всички реализирани преди проекти - 228 милиарда рубли. Конструкцията се нареди сред най-сложните технически съоръжения, изградени след разпадането на Съветския съюз - автомобилният и жп мост с дължина 18 км бе построен в доста трудни геоложки условия с цената на голям брой екологични и политически рискове.

Основен вътрешнополитически избор бе изборът на основен изпълнител за строежа. Това бе компанията "Стройгазмонтаж", собственост на Аркадий Ротенберг, един от старите приятели на Путин. Което естествено породи недоволство и разнообразни подозрения, че проектът крие корупционна съставка, че е неефективен, а олигархът се обогатява за сметка на държавния бюджет.

Държавата обаче имаше различна логика: тя не откри други компании, които да разполагат с подходящ опит, финанси и технически възможности за изграждане на подобен обект. Неочакваното присъединяване на Крим и съвсем очакваната му блокада, засегнала 2,3-милионното население, принудиха руските власти да действат бързо и нестандартно.

За други мегапроекти от путинската епоха като възстановяването на Грозни, тръбопровода Източен Сибир - Тихи океан, реновирането на Владивосток за срещата на върха на организацията за Азиатско-тихоокеанско сътрудничество (АТИС), включително прехвърляне на мост до остров Руски, и за строежа на обектите за Олимпиадата в Сочи имаше достатъчно време - но в случая сроковете наистина притискаха.

Щом полуостровът бе откъснат от жп комуникациите, а Украйна започна строго да контролира автодвижението от континента, от всички начини за снабдяване и връзка с Крим останаха само фериботите и авиацията. За Кремъл бе принципно важно да покаже и докаже, че може да осигури свободен достъп до новата си територия.

Защо нямаше търг

Инфраструктурните проекти от този род често минават без конкурс, защото нивото на трудност и оперативните нужди налагат да се действа незабавно. Когато например САЩ окупираха Ирак, поръчки за мащабни възстановителни дейности на стойност милиарди долари получиха "Халибъртън" и "Бехтел Груп", свързани с републиканците (вицепрезидентът Дик Чейни оглавяваше първата, преди да бъде избран), и то понякога без търг - с мотива за форсмажорни обстоятелства.

Това обаче неизменно поражда съблазън от незаконно обогатяване - прехвърляните средства са огромни, а контролът върху тях намален. Нека припомним тук едрата руска компания "Мостовик", укрепнала с поръчки от този вид: тя построи между другото и моста към остров Руски. Веднага след олимпиадата в Сочи от 2014 г. фирмата обяви фалит, а ръководството на "Мостовик" бе арестувано. Тъй че обществените подозрения може да не са безпочвени, налага се внимателно да бъдат проверени и препроверени. С това безспорно ще се залови Алексей Кудрин, оглавил наскоро Сметната палата.

Железопътното натоварване на моста не е пресметнато - има ли нужда Крим от толкова влакове и дали ще са рентабилни те? Курортният сезон е отделна работа; на полуострова обаче той продължава към четири месеца. А никъде по света летовниците вече не се превозват с далечномагистрални композиции.

Тунелът под Ламанша примерно е икономически оправдан, защото оттам минават скоростни влакове, гарантиращи бързи превози между Лондон и Париж. Но ето че пътуващите през тунела Сейкан в Япония между Хокайдо и Хоншу все повече намаляват, защото със самолет се стига по-бързо. А на остров Хокайдо живеят над два пъти повече хора, отколкото в Крим. От трите моста през Босфора само един е комбиниран – автомобилно-железопътен.

Главната поука от Кримския мост е, че поиска ли държавата сериозно да постигне нещо, ще положи всички усилия за целта. Автомобилното движение бе открито половин година предсрочно. След празниците обаче често усещаме махмурлук, понякога твърде горчив.