Австрия затваря джамии и гони имами. А Германия?

Австрийското правителство затваря седем джамии и гони от страната редица турски имами. "Паралелните общества, политическият ислям и тенденциите към радикализация нямат място в нашата страна", заяви австрийският канцлер Себастиан Курц пред журналисти.

Основа за това решение е австрийският закон за исляма, най-старият в Европа. Той съществува още от 1912 година, но оттогава насам е претърпял няколко промени. "Астрийският модел е исторически уникален", казва в интервю за Дойче Веле юристът и специалист по въпросите на исляма Матиас Рое. "Още преди 100 години австрийците са имали една относително хомогенна мюсюлманска общност - навремето в Босна и Херцеговина. Виена администрира този регион от 1878 година. Навремето кайзер Франц Йосиф Първи заявява, че "всички синове на тази страна имат равни права пред закона, който защитава техния живот, вярата и имуществото им", добавя Рое. Навремето всички признати църкви и религиозни общности е трябвало да бъдат равнопоставени.

Ислям с "австрийски характер"

През 2014 година правителството във Виена представи нов закон за исляма. Тогава вътрешен министър бе днешният канцлер Себастиан Курц. Година по-късно законът влезе в сила. Новият закон предвижда един "ислям с австрийски характер", а целта му е да предотвратява радикализирането на младите хора. Законът забранява чуждестранното финансиране на джамиите и техните настоятелства.

При представянето на закона навремето Курц очерта перспективите с ясно послание. "Човек може да бъде едновременно вярващ мюсюлманин и горд австриец", заяви той и подчерта ясно, че "държавното право е над религиозното".

Четири години по-късно, след щателна проверка, бе решено, че джамиите, близки до "Турско-ислямското дружество за културно и социално сътрудничество в Австрия" (ATIB), трябва да бъдат затворени. От новите мерки е засегната и една джамия на дясноекстремистките "Сиви вълци" във Виена, които неотдавна предизвикаха остри критики с публикуването на снимки, показващи инсценирани военни действия, водени от деца. Съществуват подозрения, че дружеството ATIB рекламира турския национализъм. Според плановете на правителството, 60 ислямски духовници трябва да напуснат страната. А това е сравнително голям брой, имайки предвид, че общият брой на имамите в Австрия е 260. Основното обвинение към тях е свързано с финансирането от чужбина.

Австрия е щедра откъм забрани

Матиас Рое, който е един от водещите експерти по правните въпроси на исляма в Германия и Европа, изразява сериозни резерви по отношение на развитието в Австрия. "От 2015 година законодателството на Австрия вероятно нарушава Европейската конвенция за човешките права", казва той пред ДВ. "Зад него стои политическата линия на засилен скептицизъм по отношение на исляма", смята експертът.

Рое казва, че в Германия нещата стоят другояче. "Австрийското законодателство не може да бъде сравнявано по принцип с германското. Защото германското законодателство изхожда, грубо казано, от поведението на отделната личност, която практикува религията си и при това може да се включи в религиозни общности", казва юристът. Той обаче подчертава, че и в Германия могат да бъдат затворени джамии: "Но само ако нарушат наказателното право и конституционния ред".

Според Матиас Рое, Австрия е "много по-щедра" на забрани. В Германия "определено не е възможно" да бъде забранено чуждестранното финансиране. Желателно е, разбира се, религиозните общности да се финансират вътре в страната, а не да живеят от "някакви съмнителни пари". Но в Германия не съществуват правни предписания в това отношение. За това има основателни причини, казва Матиас Рое. Той прави едно конкрентно сравнение. "Църквите в Германия също подкрепят паралелни организации в чужбина. Римокатолическата църква също не е чисто национална институция", казва той.

Ердоган печели от всичко това

Турският президент разкритикува действията на Австрия и ги нарече "ислямофобски и расистки". Австрийският политолог Томас Шмидингер се опасява, че сегашните действия на Виена дават козове в ръцете на турския президент по време на турските избори в чужбина. Според него, австрийското решение не помага с нищо на противниците на режима на Ердоган. Той е скептичен и по отношение на това: дали политиката на забрани може да промени поведението на засегнатите. Според него, би било по-добре правителството да противодейства на екстремистките настроения чрез образование и разяснителна дейност.