Иван или Пенка: Изборът на евролисунгерите

Въпросът е, кога ще се сетят за Иван, стопанинът на Пенка.

Кога хуманизмът им ще стигне и до него, кога ще стане обект на милозливостта им, кога ще го провидят поне толкова нужен, колкото Пенка…

Очаквам Брюкселските лицемери скоро да заохкат и за условията, в които живее Пенка, да се запретнат да й осигурят европейски стандарт – нищо, че горкият Иван може би не знае, какво точно означава думата „стандарт“, че живее по-скоро в 19-и век, отколкото в наши дни, макар че е много хуманен иначе.

Най-много се плаша от хуманисти-аборигени - виж най-напред себе си, виж се до какво са те докарали – а сетне се кипри пред телевизионните Пенки, сетне им нареждай, макар че те изобщо не те чуват, дори не те забелязват, не им е до теб, и те са специални хуманисти.

Почти цялата медийна машина се самовпрегна покрай Пенка – но малцина ентусиасти схванаха, че, всъщност, се опозорихме, позволихме да ни подменят, да скрият проблемите на народеца с грижата си за Пенка. Продънени сме отвсякъде – обаче се загрижиха неистово за едно добиче.

Направо ни казаха, че не струваме, колкото него, това е.

Къде бяха досега алтруистите от европейските медии - да кажат поне две думи за хала на обикновените български клетници?

Но пък и защо да го правят, когато самите наши Властници не изпускат нито дума по този въпрос.

Общността пропада, на милиони хора никой не им обръща внимание, но погледът на Властниците винаги е зареян някъде другаде - за друго са готови, знаете какво, и произвеждат повече шум, дори и от онзи по курортите ни.

Станахме за смях с тази Пенка, но те и това не схващат, не схващат, че тя не им върши никаква работа като параван, като поредният номер от вечните им номера за омъгляване на вниманието.

Няма как да забаламосаш хората с Пенка, когато от седмици майките на деца с увреждания са на улицата или в палаткови лагери.

За тях обаче нито един евролисунгер няма да обели и дума, хуманността им стига до под опашката на Пенка.

Тук пък ни подмятат нашите Царе на подмяната.

Примерно: затворници бягат и след това се избиват помежду си, но започват да чоплят главно около МВР – ами Цачева, която отговаря за затворите, нея защо я забравихте, за нея се грижите почти толкова, колкото за Пенка.

Нещо промени ли се в затворите – не, разбира се, няма и да се промени.

Царе са на Подмяната, това е основният инструмент изобщо на Прехода – и цяло чудо е, как никакви хора, направо нулеви, успяха да го превърнат в зловещо оръжие.

От 30 години сръчно-подло подменят всичко – накрая направо подмениха българина с една крава…

Новите ни благодетели са наясно с това – затова и те самите открай време се отнасят с българите като с животни.

Сами си го казват, и дори не се притесняват от това.

Тия дни Дойче веле цитира репортаж на Bayerischer Rundfunk и така посвети няколко реда на нашите клетници – вероятно доста по-малко от тези за Пенка.

Ето ги: „Живеят като кучета, като улични песове…Спят под мостовете или в парковете, макар че някои от тях са в Мюнхен от над десет години… Работят като надничари за жълти стотинки… В много от случаите става дума за хора, чието единствено притежание са дрехите на гърба им… Хора, които работят по цял ден, по строежи или някъде другаде, са принудени да спят на улицата…“

Специално внимание обърнете на думите на един от страдалците, който казва: „Нима аз съм нещо по-различно от германците? Аз съм гражданин на Европейския съюз, работя и плащам данъци в Германия. Нормално ли е да спя на открито под дъжда? Да не съм животно? Нека канцлерката Меркел ми отговори на този въпрос…“

Ех, наивнико клети – още ли не си разбрал, че Меркел ще отговори по-скоро на Пенка, отколкото на теб.

А пък и Пенка сигурно е по-досетлива от теб.

За нас, читателите, внушението не само на въпросния репортаж е ясно: „Вземете си Животните, грижете се обаче за Пенка“.

Не е лошо да го имаме предвид, докато развяваме байрака на ЕС.

Тия хора или нищо не знаят за нас и изобщо не проумяват Българското Подобие на Живот – или се подиграват с нас.

Видиотени в някакви измислени правила – за комфорта на кокошките примерно, те без никакво притеснение пренебрегват обикновеното човешко състрадание.

Пенка е тяхното знаме, няма какво да умуваме излишно.

И ако тутманиците от нашите телевизии бяха поне малко жалостиви, нямаше да се лигавят с Пенка – докато има и един български бездомник в лъскавия Мюнхен.

Но и Господ да ви държи очите отворени, вие пак ще вярвате на шарлатаните от Брюксел и на тукашната им прислуга.

Ще приемате за нещо нормално да внасяме камерунци и пакистанци за работна ръка, а нашите хора да спят под мостовете на германските градове.

Този Позорен Бартер е една от най-скотските последици от случващото се в годините на Прехода.

Спиш под дъжда, и пращаш пари на близките си в България – тази драма не може да се изрази дори с погледа на давещото се куче на Гоя.

Състраданието на повечето медии и главно на телевизиите е дежурно-фалшиво, сякаш се страхуват да не разсърдят Властниците, да не нарушат превземките им с Европейското Настояще; позволено им е да ги дразнят най-много с хлопащите плочки пред НДК – най-много до там, нататък е забранено.

Ремонтът на булевард „Дондуков“, хлопащите плочки, сега пък Пенка – стига ви толкова.

А краварят Иван е само една брошка към нейната одисея, нелепа като всичко останало.

И затова нищо няма да научим за него, той не им е интересен, какво като живее/съществува някак си, ние гоним Михаля с Пенка.

А Иван направо плаче за един личен „Биг Брадър“ – по-скоро за рубриката „Малкият Брат“, която правех във „Всяка неделя“ през 2002 година. Изобщо нямах представа от другия „Брадър“ – но в телевизията е така, тя е една обща книга, която всички заедно пишем.

Сложете Иван в една стая и го наблюдавайте на живо - ще сумти и пръхти, но накрая все ще изхвърли истината за мътното нещо, което минава за живот.

Хубаво е сам да си каже, хубаво е най-сетне и сам да започне да се състрадава, да изпита жалост и към себе си.

Ще бъде жестоко изпитание и за него, и за всички нас: Иван нищи проклетото Евронастояще – и докато го нищи, може и да проумее най-сетне, че дори Пенка не е по-важна от него, ще проумее, че е загубил всякаква представа за нормално човешко съществуване, за нормална човешка участ.

Че най-накрая трябва да загърби проклетата ни българска гордост, която ни пречи да се видим такива, в каквито ни превърнаха.

Трябва сам да стигне до тази истина – без да бъде подтикван от някой телевизионен тиквеник, на когото времето все не му стига.

Все не им стига времето за важното, понеже са оковани като каторжници от различни съображения.

А докато Иван съблича душата си в „Малкият Брат“ и камерунци могат да гледат Пенка.

Той пък може да ни каже и още нещо - какво мисли, и мисли ли изобщо за децата с увреждания, които безгласно протестират. Всъщност - дали ще може?

Една държава, която е разчекната между децата с увреждания и Пенка, не може да е нормална.

Да ни се маха от главата тази държава, както би казал Падишахът.

Никога не съм си дори представял, че толкова ловко и толкова подло държавата ни може да произвежда такива количества безсърдечие.

И, накрая, това остави у хората съвсем малко състрадание – истинско, имам предвид.

За опазването на гората в Пирин планина протестират стотици хора – но на тях и през ум не им минава, че биха могли да се присъединят към протеста на Майките.

Сякаш се страхуват, че няма да им остане състрадание за дърветата.

Жалката истина е, че днешното Българско Единение се изразява предимно в колективното пускане на есемеси за поредните телевизионни шашми.

Как тогава да не ви кажат да се разкарате от главите им…

Чувам, че се разсъхва идеята да се направи някаква инсталация /“Бронзовата къща“/ на мястото на бившия Мавзолей – чудесно хрумване, което може да се пръкне само в дървените глави на фалшивите ни антикомунисти – те пък и до края ще си останат безучастни към собствената си нищожност.

Иначе щяха да се сетят, че каквото и да сложат на мястото на Мавзолея, само ще подсетят хората, какви рушители са.

Все пак, има едно приемливо решение, за да се избегне конфуза: сложете на мястото на Мавзолея Пенка, жива естествено, а не балсамирана, и формирайте една гвардейска рота от бежанци да я пазят.

А сетне, когато свалим знамето на Председателството, можете да организирате и един тържествен тур на Пенка из страната.

Пенка в натура ще бъде символ/верую на днешното ни състрадание.

***

Текст към снимката /Дойче веле/:

Христо Ванков пристига в Мюнхен през 2004-а. Спи под мостове и работи по строежи. Не винаги получава заплатата си. През август 2017 година става известен като бездомника, осъдил общината за място в приют. Умира през октомври същата година. От диабет.

***