Меркел и краят на германския модел

Германия се възстанови след Втората световна война, благодарение на избора на демокрацията и социалната пазарна икономика, на американската гаранция за сигурността й и на съпротивата срещу съветската заплаха, на мира с Франция и изграждането на обединена Европа. Отслабването на Съветския съюз през 1989 г. позволи на Германия да се обедини и да си върне пълния суверенитет, благодарение на Хелмут Кол. Тя инвестира над 1200 млрд. евро в националното обединение, а след това предприе дълбоки реформи, за да се адаптира към глобализацията и прехода към еврото чрез Програма 2010, инициирана от Герхард Шрьодер, припомня френският журналист.

При Ангела Меркел Германия се превърна в остров на стабилността и безспорен лидер в Европа, на фона на отстъплението на Франция. Германският модел на растеж, ориентиран към износа и основан на конкурентната дезинфлация, позволява на страната да обявява двоен излишък на публичните финанси (1,2 на сто от БВП) и на търговското салдо (8 на сто от БВП), в един свят, парализиран от дисбаланси и дългове, продължава Никола Бавре.

Той припомня, че Германия устоя на шока от 2008-а и успя да наложи принципите си при управлението на кризата с еврото, в тясно сътрудничество с ЕЦБ, както и при болезненото преструктуриране на дълга на Гърция. Дълго време германската икономическа сила изглеждаше имунизирана срещу демагогията и екстремизма. Този модел обаче се разпада под въздействито на шоковете от 2015 г. насам.

Джихадистките атентати, мигрантската вълна, Брекзит, избирането на Доналд Тръмп дълбоко дестабилизираха Германия, поставяйки под въпрос принципите, които ръководеха следвоенното й възстановяване, а после и обединението, се казва в коментара във “Фигаро”.

Авторът посочва, че от икономическа гледна точка растежът на износа е пряко застрашен от търговската и технологична война, предприета от Доналд Тръмп, която явно е насочена към Германия и нейните търговски излишъци, като следващата мишена е автомобилната й промишленост.

Конкурентоспособността на Германия е компрометирана от прекомерната цена на принудителния енергиен преход, който може да надхвърли 2000 млрд. евро. Грандиозни недостатъци излязоха наяве с “Дизелгейт”, чието последно проявление е арестът на Руперт Щадлер, генерален директор на Ауди, както и с колапса на Дойче банк: под стратегическите грешки на компаниите се открива един и същ отказ от адаптиране към промените в света, твърди в коментара си френският журналист.

От политическа гледна точка, едностранното решение на Меркел да приеме над един милион бежанци през 2015 г. хвърли Германия в турбулентност. Обществото е дълбоко разделено и поляризирано по въпроса за бежанците и исляма, което наруши културата на компромиса. Двете големи партии, около които беше организиран политическият живот, са в свободно падане и вече представляват едва 52 на сто от гласовете, докато крайната десница се завърна силово с 92-ма депутати.

Коалиционният режим на управление вече не работи, както се вижда от отцепването на вътрешния министър Хорст Зеехофер по въпроса за връщането на търсещите убежище на границата или откритото противопоставяне на ХСС на проектобюджета на еврозоната.

В геополитически план, продължава Никола Бавре, изолационисткият и протекционистки завой на САЩ оставя Германия сирак. Тя бе лишена от гаранция за сигурността си, в момента, в който се сблъсква с ислямистките атентати и с директния руски и турски натиск.

Единствената опция на Германия остава Европа, но една Европа, в която Брекзитът я оставя сама с Франция. При това с една Франция, която позволи да се срине производствения й апарат и изгуби контрол над държавните финанси. Така че Германия се опасява да не остане последният платец чрез превръщането на еврозоната в трансферен съюз, изтъква още френският журналист.

Германия запазва изключителни козове. Съживяването или разпадането на Евросъюза е свързано с управлението на мигрантите и контрола по външните граници на ЕС. Трудността идва от това, че Меркел е зле позиционирана, за да поеме лидерството на преустройващата се Германия и Европа: легитимността й е отслабена, правителството й е разделено, тя носи лична отговорност за грешките, довели до разширяване на популистката вълна, методът й на малките стъпки не отговаря на предизвикателствата, които трябва да приеме. Алберт Айнщайн правилно отбелязваше, че “не може да се надяваме да решим проблемите с онези, които ги създават”, завършва коментара си във “Фигаро” френският журналист Никола Бавре.