Лустрация трябва - само че закъсняхме

Лустрация чрез промяна в Конституцията, да няма давност за престъпленията, извърешни по време на комунизма, да има разследване на такива престъпления и хора, заемали ръководни длъжности по време на комунистическия режим, да не могат да заемат изборни длъжности сега – това са идеи, които ще залегнат в бъдещата политическа програма на обединението "Демократична България", в което влизат ДСБ, "Да, България" и "Зелените".

Хората казват "по-добре късно, отколкото никога". В случая обаче това не важи. Защото от 1989 година минаха 29 години!

Каква лустрация и по-точно – какви ефективни мерки ще последват от лустрацията? 30 години по-късно тези, които са били на ръководни позиции по времето на комунизма, отдавна се осигуриха и накрадоха. Мнозина от тях прехвърлиха или прехвърлят задачата на потомството. Нямам нищо против да има ограничителни мерки и за това потомство – да не може да ходи на изборни длъжности, но това моментално ще бъде счетено за дискриминация и всеки такъв човек ще отиде на съд, като 99,99% ще спечели там.

Единственият хубав момент от лустрацията би бил само ако излизат конкретни имена и какви са били по времето на комунизма. Проблеми обаче има и тук – най-вече чрез възможности за очерняне, но и заради факта, че не всеки ръководител на нещо по времето на комунизма е бил лош или некадърен човек. Как ще се отсява кой какъв е бил – само по документи ли? По какви документи и по какви свидетелски показания, на кого? Кой ще стане черен и кой ще бъде бял? Защото и Христо Иванов произлиза от рода Бойкикеви - той какъв става тогава?

Истината е, че закъсняхме твърде много. Сега вече тече фаза, от която няма връщане назад, освен ако не възприемем подхода на цар Борис I и 40-те боилски рода. Но в съвремието ни и това не изглежда много възможно – остава само да правим като Босия, та дано да се посъбудят достатъчно от заспалите, за да сложат крак на врата на твърде нахитрелите.