Един човек, един герой

Това го направихме, за да може да ни обърнат внимание, защото нещата излизат извън контрол, хората няма как да се справят. Това каза Емил Мавродиев, бащата на станалия известен с помощта на телевизиите младеж Петър, който страда от детска церебрална парализа. И го каза, като каза и друго – че ако иска, премиерът Бойко Борисов за 24 часа може да изработи работещ закон, който да помогне на хората с увреждания.

Много сбъркани неща има в милата ни родина, но най-сбърканото е, че пак стигнахме там, откъдето тръгнахме през 1989 година – един човек решава, един човек коли и беси. От философска гледна точка може да се спори кой модел на държавно управление е най-добър, но от практическа т.е. Борисов начело на модела, отдавна е ясно.

Това, че Бойко Борисов стана и баща, и майка на нацията, е болестно състояние. Защото се развива до маниакална степен заложеното отдавна в българската народопсихология да не мислим и да не поемаме отговорност за нищо и при никакви обстоятелства, да не сме самостоятелни, да чакаме някой да ни оправи проблемите. Шефът каквото каже, шефът каквото нареди, аз да се снишавам и да гледам ден да мине, друг да дойде – това е положението в България. Един човек, един герой, само той – а всичко друго в постоянен и неизлечим поведенчески запой!

След като Борисов решава и ще решава за всичко, за какво са ни парламент и правителство? Като не се съпротивляваме срещу този начин на живот, да му помогнем поне – да се махат депутатите и министрите, ще спестим пари за следващия проблем, който ще цъфне пред Министерския съвет под формата на яростен протест. Няма да закъснее, сигурен съм. А защо се появяват тези проблеми ли – въпросът е към и в Слънцето!

Това, което няма как да огрее навсякъде, а и със сигурност не иска - грее само там, под формата на пачки, където сянката става прекалено дебела и заплашва да го угаси. Но не става само с пари - трябват хора, трябва и акъл, в множествено число.
От друга страна, когато става въпрос за Единствения, има и хубава страна - знаеш къде да отидеш да натискаш и да искаш. Поискай и ще получиш - какво обаче става, когато трябва да получат всички?