Защо еколозите не забелязаха, че Ковачки спечели концесия за мед и злато в сърцето на Тракия?

Боян Рашев e един от водещите експерти по устойчиво развитие в България. От 2007 г. е управляващ партньор в denkstatt – консултантска компания, която помага на бизнеса да управлява въздействието си върху природния и социалния капитал. Професионалната му експертиза е в сферата на устойчивото развитие, управление на околната среда, остойностяване на екосистемни услуги, кръгова икономика, качество на въздуха, управление на природните ресурси. Има бакалавърска и магистърска степен по „Управление на околната среда и ресурсите“ от Бранденбургския технически университет в Котбус, Германия. Учил също в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Университета за природни науки и науки за живота във Виена и Централния университет на Венецуела в Каракас. През 2012 г. е финалист националния конкурс за млади бизнес лидери Next Generation.

Първи август, 2018 г. трябва да бъде отбелязан със златни букви в историята на миннодобивната индустрия на България. На този ден, докато Зелените бяха заети с ежегодното си пеене на тема „Изяждаме планетата“, българското правителство сключи концесионни договори за изграждане и експлоатация на две нови мини: медно-златна край Прохорово и за лигнитни въглища край Сливница. При това и двата проекта се водят на известен инвеститор в бранша – „Ковачки и Тилев“, както го наричат медиите.

Това са страхотни новини за българската индустрия и енергетика. След 1989 г. в България няма отдадена концесия за толкова значим рудодобив като мина Прохорово – проектът там предвижда 2 открити рудника с годишен капацитет от 4.5 милиона тона руда (мед, злато и молибден!) и обща площ на всички съоръжения от 470 ха. Това го прави точно 6 ПЪТИ по-голям като добив и територия от Ада тепе на ДПМ Крумовград. А доказаните запаси са за 70 години, което е 9 ПЪТИ по-дълъг живот!

Супер – най-сетне истинска нова мина в България, а не само макетчета като Крумовград. Е, всичко се случва в сърцето на Тракия – между три села, сгушени близко едно до друго между Нова Загора и Ямбол. Площта е интересна комбинация от първокласни обработваеми земи и приоритетни местообитания от мрежата Натура 2000. Но явно инвеститорите са факири и са намерили начин да покажат, че могат да изградят всичко без да изселят поне едно село и да унищожат въпросните местообитания. Как иначе да си обясним положителното решение по ОВОС?

В интерес на истината трябва да призная, че не съм изненадан от новината – медиите, включително "Дневник" и "Капитал", пишат за този проект от 2008 г. (началото на проучванията). После има информация за регистрацията на търговско откритие, след това за общественото обсъждане на Доклада по ОВОС и сега вече за концесионните договори. Не е като да тръбят ежедневно, но се знае. А природозащитниците следят подобни неща в общия случай. Не и в конкретния .

Разбира се, аз ако бях член или симпатизант на Зелените, бих се зачудил защо нито партията, нито никоя НПО по никакъв начин не коментира проекта? Даже Волен Сидеров, Евгений Дайнов и проф. Гергелчев мълчат през всичките тези години? Няма унищожителни писания и речи, инициативни комитети, съдебни дела, засегнати местни хора, тълпящи се журналисти, уран, арсен, цианиди, деца с две глави и три крака? За други проекти – със сравнително миниатюрни потенциални въздействия – боят настава още при обявяване на намерения за проучване, а Прохорово просто се случва. Разбира се, единственото логично обяснение е, че инвеститорите са представили най-високотехнологичния проект за добив с нулев екологичен отпечатък, нулев риск от каквото и да е, идеални и безопасни условия за труд и огромни ползи за местното население. И са убедили всички без да има нужда от някаква особена обществена дискусия. Сигурен съм, че така е станало, нали?

И все пак се чудя – 10 години са това… Как пък не се намери някой неразумен зелен активист да повдигне въпроса? Щото междувременно за Крумовград, Трън, Велинград доста нерационални приказки и действия видяхме. Но огромният проект Прохорово – мина от такъв мащаб ще иска поне 500 МИЛИОНА лева инвестиция – явно е перфектен. А България безспорно има нужда от инвестиции, така че всъщност е нормално никой да не им се противопоставя. Или бъркам?

За новата лигнитна мина, каквото и да кажа, малко ще е… На фона на агонията на ТЕЦ Марица-Изток 2 и мини Марица-Изток, нуждата от нов добив на лигнити е страната е очевидна. Известно е, че Зелените открай време подкрепят новите технологии и инвестиции в модерна и чиста енергетика, така че е нормално да приемат с отворени обятия разкриването на нов ресурс за ТЕЦ Република и ТЕЦ Бобов дол. Все пак тези ТЕЦ-ове са единствените големи мощности в Югоизточна България и поддържат напрежението в мрежата. Имат минало, защо да нямат и бъдеще?

С една дума: Вчера беше чудесен ден за българската демокрация! Господата Ковачки и Тилев показаха на всички колко добре функционира бизнеса в страната, осигуриха малко хляб за миньорите и техните партии и, между другото, осеяха жълтите павета с трупове на политически девственици.

За мен остават въпросите: Дали ще гние само една партия или цяла млада коалиция? Или въпросната коалиция най-сетне ще се освободи от възпаления си ляв апендикс и зелената идея – макар и осквернена – все пак ще оцелее?

Текстът е публикуван в блога на Владимир Каролев.