Банковият съюз: Защо да рискуваме с България?

Да се разреши ли на България присъединяване към Еврозоната и Банковия съюз на ЕС? Така звучи въпросът, стоящ пред европейските политици това лято. Това коментира водещото финансово издание Euromoney.

Естествено, на теория България има не само правото, но и законното задължение да участва и в двете, съгласно условията на своето присъединяване към Общността.

На практика обаче отговорът на лидерите на ЕС на искането на България за влизане в Механизма на обменните курсове – чакалнята на приемането на еврото – е доста хладен. Макар да изразиха принципно съгласие в края на юни, те отложиха нещата, колкото се може повече, определяйки период за оценка от "поне една година".

Предпазливост

Тяхната предпазливост не се дължи на макроикономическата позиция на България. Страната с лекота покрива Маастрихтските критерии. Това, което тревожи политиците от ЕС, са ниските нива на доходите на България, неуспехът ѝ да се справи с корупцията, и прозрачността – или липсата на такива – в банковия сектор.

На пръв поглед подобна сдържаност изглежда разумна. Институциите в България остават слаби и зле управлявани.

Опасенията относно стабилността на банковия сектор също не са безпочвени. Само преди четири години фалитът на четвъртия по големина кредитор в страната, КТБ, разкри шокиращи пропуски в управлението и надзора.

Последиците от тази афера доведоха до обвинения срещу двама подуправители на централна банка - БНБ, срещу основния акционер в КТБ, както и на над дузина нейни служители във фалиралата финансова институция и двама местни одитори бяха също привлечени под отговорност. .

Колкото и зле да изглежда ситуацията обаче, това е малко подвеждащо. Банковият сектор в България може да не е лишен от проблеми, но няма причина да се очаква системна криза.

От десетте най-големи банки в страната, всички освен три са част от западни групи, включително лидерът на пазара „УниКредит Булбанк“. Втората по големина банка - „Банка ДСК“, е собственост на унгарската група ОТП. Помежду си, тези седем институции държат над две трети от всички банкови активи в България. Най-големият местен кредитор - „Първа инвестиционна банка“ (Fibank) се нарежда на четвърто място по активи, а привлечените депозити възлизат на 7,4 млрд. лева ($4,4 млрд.).

Нещо повече, ако нещо в сектора се обърка, шансовете други държави от ЕС да бъдат засегнати са пренебрежимо малки.

Спасителни мерки

На първо място България има собствена солидна и добре финансирана система за гарантиране на влоговете, докато ЕС от своя страна няма такава. В края на юни лидерите на Еврозоната отново не постигнаха съгласие за създаването на обща схема за блока, или т.нар. Трети стълб на Банковия съюз.

Остава Единният фонд за преструктуриране, който обаче няма да има задължение да спасява фалиращи български финансови институции. А и във всички случаи България вече показа, че е способна да спасява собствените си банки. През 2014 г. тя го стори с Fibank и може лесно да си позволи да го направи отново, като се има предвид съотношението й на дълг към БВП от едва 25%.

Защо тогава лидерите на ЕС протакат разглеждането на молбата на България да се присъедини към Еврозоната и Банковия съюз? Някои биха казали, че блокът е бил твърде снизходителен към новите си членове в миналото и че е време, макар и със закъснение, да се въведе известна дисциплина.

Но защо точно в случая на България? В крайна сметка, преди по-малко от четири години Латвия бе приветствана в зоната на единната валута, въпреки широко разгласената склонност на някои тамошни банки да перат руски пари.

Възниква подозрението, че определени политици в ЕС продължават да съжаляват за предоставеното членство в Общността на страни като България и сега се опитват да отхвърлят ангажиментите, поети по време на процеса на разширение.

Ако е така, трябва просто да го кажат – а не да се крият зад страховити истории за българските банки.