Не желая повече да плащам за издънките на държавата!

Очаква ни поредният гаф на държавно ниво. Касае се за делата , които държавата води за така наречените „Царски имоти“ и които са, както изглежда с предопределен край.

За това предупреждава в отворено писмо до премиера Бойко Борисов Константин Костов. Той е учен от БАН с 22 самостоятелни научни публикации и над 160 публикации във всекидневници и периодични издания.

Според Костов казусът „Царските имоти“ ще бръкне дълбоко в портфейлите на българските данъкоплатци.
Залогът е много голям и надхвърля темата с имотите и личността на Царя, смята ученият.

Публикуваме позицията на Константин Костов.

Отворено писмо до г-н Бойко Борисов
Не желая повече да плащам за издънките на държавата!
Уважаеми господин премиер, Господин Борисов,

Очаква ни поредният гаф на държавно ниво, който отново ще разтовари портфейлите на българските данъкоплатци. Касае се за делата , които държавата води за така наречените „Царски имоти“ и които са, както изглежда с предопределен край. Имотите ще бъдат върнати на държавата, т.е. на народа й и най-после в правовата ни държава ще възтържествува справедливостта.

А колкото повече има държавата, толкова по-богат ще бъде народа й. Елементарна логика. Да, ама в случая – не! Защото се очертават в бъдеще такива харчове, че нито на Вас, нито на ресорните Ви министри ще им се говори по този въпрос.

Да се върнем на въпроса? Държавата преди около 10 години се почувства ощетена и реши да си върне това, което вече беше дала, т.е. имотите на българските царе. Започна се с мораториум върху тяхното ползване, мина се към серия съдебни процеси и сега развръзката наближава. Следва повторна национализация и най-после скъпите имоти отново ще бъдат върнати на българския народ. Лошо за височайшето семейство, но добре за останалите граждани на републиката.

Трябва да съм доволен, защото и аз съм между последните. Уви! Не съм! Защото отново се очертава отклоняване на допълнителни средства от държавния бюджет т. е. ощетяване на личния ми бюджет. Защо ? Защото до сега не е проявено желание от страна на държавата за споразумение с Царя или с Негово Величество, както съм чул по телевизионния ефир да го наричате. Следват поредица от дела в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Изходът от тях се очертава да бъде плачевен за ответника – българската държава.

Ще плащаме солидни суми. Аз също съм в кюпа, защото съм данъкоплатец. Защо? Ами защото, се очертава, че работата не е изпипана както трябва. Ако, това Ви интересува, нека юридическите Ви сътрудници се задълбаят малко по-подробно в материалите на съдебните процеси. Вероятно ще констатират една повтаряемост на мотивите и пренебрегване на доказателствени материали
.Нямам юридическо образование, което не ми пречи да вникна в същността на много юридически проблеми и да си съставя собствено мнение.

Това е във възможностите на всеки средноинтелигентен гражданин, стига да пожелае да го направи. През 2001 г. водех в продължение на една година рубрика в популярен и многотиражен седмичник, посветена на съвременните монархии. Тогава тази тема беше много нова и затова интересна за обществото.

По своя инициатива, вероятно много преди други изследователи и търсачи на сензации, се запознах в Държавния архив с част от документите за царските имоти. Това, което видях - крепостни и нотариални актове, сключени между земеделски собственици (някои съвсем дребни) и царете Фердинанд и по късно Борис ІІІ, кореспонденция между царете и Интендантството, докладни и юридически съвети относно управлението на имотите и др. , оставиха в мен убеждението, че тези имоти са действително закупувани и принадлежащи на царското семейство..

Също така, че Интендантството е лично подчинена на монарха институция, която се издържа с парите на Цивилната листа, т. е. годишното възнаграждение на монарха, което му се дава от държавата. Това е практика за всички парламентарни и конституционни монархии. Но тези въпроси в края на краищата ги оставям на познавачите на държано и конституционно право. Аз само изказвам мнение като гражданин, използвайки конституционното си право за това.

И така, след отказваното споразумение с г-н Сакскобургготски, логически следват съдебните процеси в Страсбург. Нашето правораздаване има опит в това. Немалко малограмотни престъпни елементи от малцинствен произход, осъдиха държавата за обезщетения по различни поводи. Сумите обикновено бяха порядъка на 5-цифрови числа в евро.

В случая с царските имоти обезщетенията в случай на присъда в полза на ищеца (Царя)., а това клони към 100 процентова вероятност обезщетението ще се изчислява в осемцифрови числа в евро. Допълнително ще има солидни съдебните разноски и адвокатските хонорари.

Следват нелицеприятните въпроси:
1. Защо държавата не сключи споразумение, а се забърка в такава ситуация?

2. Кой ще плаща присъденото обезщетение? Съдиите, които постановиха решенията? Държавата в лицето на нейните върховни представители? Вие лично? Отговорът е ясен – аз и всички мои съотечественици, които са данъкоплатци?

3. Що за държава е това, която веднъж дава , след няколко години се отмята и си го взема?

4. Няма ли стойността на присъденото обезщетение да бъде по - голяма от тази на повторно национализираните царски имоти ?

5. Каква ще е ползата за държавата и за българския народ от върнатите резиденции и други имоти?

Никаква! Държавата си има предостатъчно резиденции за своите представителни нужди. А за нас редовите граждани ще остане фалшивата наслада, че са си наши- не на някакви титулувани аристократи? Какво стана с бившите резиденции от времето на Тодор Живков? Първоначално ги обещаха, че ще станат домове за възрастни самотници и деца сираци. След това забравиха.

Част от тях ги придобиха новоизлюпени богаташи , другите запустяха. Какво представлява бившата правителствена резиденция в Банки - една от любимите на Тодор Живков, посещавана от значими за времето си личности, включително и от Леонид Брежнев?

Величествена по мащабите си руина, изпълнена с разбити врати и прозорци, парчета от мокети и мебели и всякаква човешка мръсотия. Не е лошо да я посетите господин премиер. Само на около 3 километра е от къщата, която обитавате.

Такава ли ще е съдбата и на историческата резиденция Врана? Или ще я изкупи някое бизнес парвеню? Или ще пламне някоя нощ? В пресата писа, че една от царските ловни хижи е опожарена и разграбена .А пък споменът за подпаления комплекс „Царските конюшни“ в центъра на София е съвсем пресен.

Като казах малко по-горе „никаква полза“, сега се коригирам. Маститите адвокати на държавата (наричам ги така условно, защото юридическите им доводи, които чух по телевизията бяха за мен повтарящи се и неубедителни) ще бъдат доволни и предоволни. Хонорарите им никак не са скромни, разбира се за сметка на данъкоплатеца. Да не им завиждаме. „ Не е луд, който изяжда две баници, а този, който му ги дава.!“ /народно умотворение/

6. Какъв ще е международният отзвук и пасивите за българската държава?
Симеон Сакскобургготски или Царя може по различни причини и да е недолюбван от някои слоеве на българското общество, но е уважавана и авторитетна фигура в най-влиятелните кръгове в света. Вие го знаете много по-добре от мен. Споменът от посрещането в Саудитска Арабия е съвсем пресен.

7. Каква е целта на сагата с царските имоти?
Темата е отдавна претоплена гозба. За някои личности, действащи от името на държавни институции, е много удобно периодично да го правят по три причини. Първо, - Проблемът с имотите винаги измества временно висящите въпроси за милиардите, присвоени и изнесени в чужбина от бивши сервитьори, зарзаватчии, мутрообразни бизнесмени и от капитализирали се бивши номенклатурчици.

Създава се лъжливо впечатление, че нещо се прави и правдата, макар и в скромни размери ще възтържествува.. Къде по-удобно е да се заемеш с един царствен собственик, чието имане е в недвижими имоти при това с наложен от 10 години мораториум и те няма къде да се дянат, отколкото да се занимаваш със заплетените афери за стотици милиони чрез офшорки и фондации.

Второ- Темата за "Царя - далавераджия " е много приятна за ушите на част от обществото. Тя дава богат материал за ругатни и ,просташки епитети и пълни душите с радост на тези, които се кланят на тезата "Всички са маскари".

Трето – Оформено е мнение, което аз споделям ,че за много от управляващата върхушка Царят е дразнител. Неговите вродени аристократични обноски, толерантност и международен политически авторитет са непоносими за много посредствени пишман политици с големи амбиции, но с малки възможности. За какво им е този цар, който неприятно да им напомня за посредствената им същност.

Обругаването и тезата за лакомия мадридски натрапник, гарнирана с каруцарски епитети работят в тази насока. Черната работа до голяма степен я вършат платени тролове в електронни медии за масова информация. Нека електоратът се възмущава за царските далавери, за да минават по-лесно чудовищните злоупотреби и се замаскират разграбването и раздържавяването на България.

Това е причината господин премиер да напиша това писмо. Аз съм българин и конституционно пълноправен гражданин. Използвах случая , че отново се повдигна темата за царските имоти, та покрай нея да изкажа всичко, от което ми дотегна да ме баламосват.

Това е мое лично мнение, но ако се направи едно проучване, съм сигурен, че то се споделя от огромен брой съотечественици.
Господин премиер, Не желая повече да заплащам за гафовете в държавното управление на България! Преди този случай има други много по-значими – с престъпни дългосрочни концесионни договори, с разграбено държавно имущество и много, много други.

Не знам дали Ви е известно, но някои сънародници вече наричат милата ни Родина – Републиката на крадците. Не е никак пресилено. В България де факто престъпниците от най-дребния джебчия до крупните измамници и брутални бандити са привилегировани пред своите жертви.

Резултатът е, че България е най-бедната държава в Европейския съюз , независимо че получавате приятелски потупвания по рамото и прегръдки от значимите европейски и американски политици .

Казусът с царските имоти, който сега се е на ход, се движи с Вашето мълчаливо одобрение. Мотивите за независимата съдебна власт, в която Вие не можете да се месите са неубедителни. Държавата в лицето на изпълнителната власт, която Вие оглавявате и на законодателната , която е под контрола на ръководената от Вас партия имат достатъчно много прояви в това отношение, за да Ви ги напомням.

За сега част от българското общество може и да приема като справедлив процесът с отнемане на царските имоти. Но, когато осъзнае не само че не е спечелило нищо, но и че му се стоварват допълнителни разходи, тогава положението ще се промени. И поредният гаф, който се разиграва уж в името на справедливостта, може и да прелее чашата на търпението. Разбира се, причините за всичко казано не са само по време на Вашето управление, но Вие, освен настоящ премиер, сте и най-дълго управлявал де факто. И по силата на житейската логика точно за това Вие ще претърпите най-големите политически и морални последици.

Господин Борисов, Не познавам, политиците от Царство България. За политическите личности на Народната република е говорено достатъчно много, за да се занимаваме с тях. Но по отношение на така наречения преход, на който се надявам да доживея края, управленските екипи на държавата са били съставени, в повечето случаи предимно от невежи, слабокомпетентни и сервилни хора.

Резултатът е на лице – най - бедната държава. .

Сервира ни се поредният гаф. Някой пак ще трябва да плаща последиците от него.. Вече се знае кой. Но аз не желая да бъда между тях. Време е вече все повече от тези, които си въобразяват, че са богопомазани, да понасят последствията от своите решения и действия .

Казусът с царските имоти беше повод да изкажа всичко това. Не знам до каква степен ще обърнете внимание на писмото ми. Вие сте много зает, а пък и всичко казано до тук Ви е известно. Но аз изпълнявам своя граждански дълг. Може и да се засегнете.

Това е Ваше право. Един Ваш колега и предшественик се обиди на народа си, че не го е оценил, и после мълча цяла година.
Писмото ми е открито . Това означава, че освен на Вас го изпращам по мое усмотрение на средствата за масова информация.

Достатъчно казах господин премиер. Желая ви здраве и доколкото е възможно спокойни сънища!

Константин Костов
Редови гражданин на Република България.