Витоша – пореден провален ски сезон и тъжен архаизъм

Коментар на Стефан Джендов за сайта „Гласове“

Спасяването на планината е на първо място в нейното разработване и облагородяване. Законодателството обаче не допуска абсолютно никаква дейност, която да позволи модернизация. За да бъде направен лифтът модерен и много по-бърз, той се нуждае от основи и стълбове, които инженерно издържат на такова натоварване. Те обаче не могат да стъпят на местата на днешните стълбове и така самият процес на обновяване представлява ново строителство, а то е забранено. Целта на най-крайните защитници на природата е нито един човек да не се качва в планината никога вече. Но понеже това няма как да стане, според еколозите няма никакъв проблем „качването“ да става с леки автомобили – хиляди на ден в слънчевите почивни дни. Голямата цел е лифтовете никога да не бъдат обновени, а щом няма лифтове, никой няма да иска и ски писти, а щом няма ски писти, планината може да си загива, както си ще. Опазването на природата става само посредством инвестиции, които поддържат екосистемите; инвестиции, които се влагат в технологии, пречещи на развитието на злостни вредители. Това заслужава Витоша. Време е нейната бавна и мъчителна смърт да спре.

Задава се пореден провален ски сезон на Витоша. И както обичат да казват спортните коментатори – „и това не може да бъде другояче!“

Всичко започва и завършва с инфраструктурата. Пардон – с липсата на инфраструктура – и за предвижване, и за каране, и за разхождане, и за отдих, и за каквото се сетите!

Европейската ни столица е в полите на планина, която се руши поради липсата на грижи и заради продължаващо институционално безхаберие.

Единственият кабинков лифт за цяла Витоша е Симеоновският. Неговият архаизъм граничи с абсурд.

Знаете ли как пътуват кабинките на този лифт в спокоен летен ден? Купувате си билет за 10 лева за качване до Алеко - качването включва две междинки, но цени до тях не са предвидени. Сядате в кабинката, вратите й автоматично се затварят, тя потегля и… се удря в кабинката пред нея. А кабинката пред нея вече се е ударила в предходната. Седите и чакате. Чакате, чакате, чакате – да кажем около минута. През това време отзад ви удря следващата кабинка. Накрая тази най-отпред потегля с болезнено скърцане на въжето и на всички движещи чаркове. Ставате втора поред кабинка и чакането се повтаря. Отново чувствате тласък, защото в кабинката зад вас, се е ударила следващата. Някъде към третата-четвъртата минута се понасяте нагоре.

Такова допотопно чудо на въженото инженерство не съществува никъде другаде!

Според официалните данни, капацитетът на този лифт с шестседалкови кабинки е 1200 души на час. Сходен по вместимост лифт в австрийски курорт пренася по 2400 души на час, като никой не стои в позиция за готовност да го тресне друга кабинка. Изобщо не говорим за масово въведените в австрийските, италиански, френски, швейцарски ски курорти седалкови лифтове с отопляеми седалки, ветробрани, а също кабинки с отопляеми седалки.

Та на станция на метрото в София, за пристигането на следващото влакче се чака по-малко, отколкото да изчакате тръгването на кабинката на Симеоновския, в която вече седите!

Какво предстои да се случи със самия ски сезон? Поредната провалена зима на Витоша за любителите на ските. Реално не се предлагат никакви условия за ски. Те са комични дори за начинаещи деца.

Във всяка европейска държава, чийто град е в подножието на перфектна за зимни спортове планина, основната писта щеше да започва от най-високата й точка и да свършва на паркинга в самото начало на кабинката. Десетки са подобните примери из цяла Европа, защото Алпите не са само чукари, а плавните склонове на планинската верига, които стигат до около 700 м надморска височина, са превърнати в писти и те слизат до пътищата. В ниското се намира не само паркинг, а заведения, магазини, супермаркети – всеки да отиде, където иска, или да се метне отново в кабинката и да се спусне отново.

По склоновете, като река, пистите се разклоняват, събират се отново, стигат до други лифтове и влекове. От това природата не е унищожена, премахната, съсипана и смазана – точно обратното. Самите лифтови трасета минават през горите, растителността е запазена, видовете са запазени, животните също живеят в своите местообитания.

Северният склон на Витоша е благословия за изграждането на такава инфраструктура, защото там снегът не би омекнал с вдигането на слънцето, а хората биха могли и през седмицата да се отбиват, за да се спуснат по няколко пъти. Пистите биха могли да слизат на няколко места до самия град, където да са разположени големи паркинги. Цялата планина може да е напълно затворена за лични автомобили и по пътя нагоре да се качват само автобуси и то в посоките, където не е изграден лифт.

Опазването на природата започва от създаването на най-щадящата за природата инфраструктура и по-екологичен транспорт от лифта не е измислен.

Какво би се случило заради потребността да се направят просеки за писти?

Същото, което се прави във всяка развита държава – извършват се залесителни дейности на пояси по начин, който дава възможност за развитие на дървесните видове и опазване на почвата от корозия.

Нека е ясно, че от години цели гори на Витоша са напълно унищожени от корояд. Някогашните красиви дървета са тъжни и изсъхнали клечки и тяхното изсичане и премахване е повече от наложително. Обхванатата от корояд площ в планината надхвърля 1100 декара! Все повече дървета се сгромолясват направо върху туристическите пътеки и който минава, е длъжен да ги прескача, защото дори те не са нарязани, а блокират пътя. Иначе можете да видите множество табелки, че еди коя си пътечка е „осиновена“ – каквото и да значи това.

През 2001 г., поради пълно бездействие на кои да е отговорни органи, свързани с управлението на природните ресурси, отново поразени от корояд, загиват всички дървета в резервата Бистришко бранище. В момента Витоша е наред! И това не е проблем, породен от човешка дейност, а резултат от човешко бездействие! Още през 2006 г. професори и научни работници алармират, че оставените мъртви дървета са източник на още зарази за здравите растения и процесът става необратим.

През 2015 г. сигналите за заразени участъци са 232, а през 2016 г. са вече 1573 и продължават да растат.

През 2017 г. проблемът е повдигнат на национално ниво и става ясно, че еколозите настояват загиналите от корояд дървета да бъдат оставени, където са, защото екосистемата сама ще се справи с бедствието. В същото време короядът превзема нови и нови територии.

Именно липсата на отговорни решения води до окаяния вид на планината. И докато тя загива, дърво по дърво в пешеходната си част, онази нейна територия, която предлага идеални условия за спорт, е жертва на друг екологичен терор – никой не бива да спортува, защото това е вредно.

По-вредно от корояда или по-малко вредно?

Най-красивата наблюдателна площадка на София – станцията на бившия лифт точно под телевизионната кула на Копитото е изтърбушено и грозно място, където хората минават с повишено внимание, за да не паднат в необезопасената постройка. Липсва дори елементарна сигурност за посетителите.

Откритият лифт на Драгалевци е двуседалков, отчайващо архаичен, с капацитет от 400 души на час и цена от 8 лв. за возене в едната посока. Частите за това съоръжение вече не се произвеждат никъде в света!

Спасяването на планината е на първо място в нейното разработване и облагородяване. Законодателството обаче не допуска абсолютно никаква дейност, която да позволи модернизация. За да бъде направен лифтът модерен и много по-бърз, той се нуждае от основи и стълбове, които инженерно издържат на такова натоварване. Те обаче не могат да стъпят на местата на днешните стълбове и така самият процес на обновяване представлява ново строителство, а то е забранено.

Преди три години лифтът от Драгалевци беше спрян за неопределен период, след като седалка се хлъзна по въжето, удари се в друга и три момичета пострадаха сериозно. Техническото състояние на съоръжението се влошава с всеки сезон и вероятно при наистина тежко произшествие и този лифт ще бъде спрян завинаги.

Целта на най-крайните защитници на природата е нито един човек да не се качва в планината никога вече. Но понеже това няма как да стане, според еколозите няма никакъв проблем „качването“ да става с леки автомобили – хиляди на ден в слънчевите почивни дни. Голямата цел е лифтовете никога да не бъдат обновени, а щом няма лифтове, никой няма да иска и ски писти, а щом няма ски писти, планината може да си загива, както си ще.

Еколозите също така не искат да знаят, че само на Нова година заради фантастичната гледка към София, от позицията на мъртвата лифтова станция на Копитото, догоре се качват около 2000 автомобила. За часове те задръстват цялото трасе, а ако някой аварира с лоши гуми, до сутринта хората не могат да се върнат обратно в града.

Истината е, че Витоша не е дива планина, която хората биха искали да превземат.

През август 1895 г. във вестник „Знаме“ Алеко Константинов публикува покана към столичани:

„Умоляват се софийските любители на българската природа да заповядат в неделя, на 27 август, на Черни връх на Витоша, гдето точно в 12 часа през деня ще се открие заседание за създаването на един клуб на българските туристи.“

Алеко Константинов много искал и у нас да се създадат планинарски клубове, по подобие на австрийските и в нашите клубове да членуват родолюбиви българи, които да превърнат планините в място за всички хора.

За почуда на Алеко, на поканата му се отзовават 300 души.

След повече от 120 г., софиянци са в правото си да ползват своята планина по съвременен и щадящ начин. Пистите не са зло, те са здраве за десетки хиляди хора, които ще се радват на спорта; те са възможност децата да карат „зелено училище“, като също спортуват на чист въздух.

Време е лудостта на „зеленото изнудване“, „зеления рекет“, „зеления тероризъм“ да спре и Витоша да бъде спасена от своите биологични нападатели, а после и преродена, като място за десетки хиляди хора, които да се радват на чист въздух и движение!

В някои швейцарски курорти в планината се движи… метро! Метро, което отвежда до поредната ски лифт станция. В прочутия Сейнт Мориц, от паркинг в самия център на града, човек се качва с асансьор до касите на лифта и след още няколко минути е вече на върха на планината, с гледка към целия град и се спуска!

Опазването на природата става само посредством инвестиции, които поддържат екосистемите; инвестиции, които се влагат в технологии, пречещи на развитието на злостни вредители.

Това заслужава Витоша. Време е нейната бавна и мъчителна смърт да спре.