Polytika: Украйна постепенно се превръща в Израел

Материал от Поглед.инфо

Пет години след началото на „Революцията на достойнството” Киев се оказа заложник на войната в Донбас – той не може да победи в тази война, както и да признае поражението и да загуби завинаги тази част от територията си. Затова Киев в момента има един избор – да продължи въоръжения конфликт в източната част на страната. Ако изведнъж войната приключи, то в страната ще започне политическа криза, разсъждава полското обществено-политическо списание Polityka заедно с представители на украинската експертна общност.

Украйна постепенно се превръща в Израел – страната която води военни действия, но в която едновременно продължава нормалният живот. Но Киев не е обявил война на Москва. Границата е открита, преминават автобуси и влакове. Фронтовата линия в Донбас денонощно се пресича от 30-40 хил. граждани, например, за да си получат украинските пенсии, пише изданието.

Според Денис Козански, донецки журналист, преминал в Киев, Русия ще даде Донбас само при свои условия: Киев ще трябва да предаде на региона максимално широка автономия, предвиждаща правото на вето във външната политика. В такъв случай Донбас ще стане котвата, която ще удържа Украйна на изток, не позволявайки ѝ да продължи пътя на Запад. За интеграцията между ЕС и НАТО няма да става и дума, пише авторът на статията Збигнев Рокита.

Не сме загубили войната, затова не трябва и да се предаваме. На мнозина им се струва, че това ще донесе мир, но според мен тъкмо обратното: ще започне политическа криза и още по-страшна война. Украинците ще започнат да се сражават помежду си на улиците. Това, че конфликтът продължава е най-добрият от всички възможни варианти”, смята Казански, който смята, че продължаването на войната е не само допустим, а направо най-добър вариант.

Така Киев ще стане заложник на войната – той няма да може нито да победи, нито да признае своето поражение, веднъж и завинаги загубил част от източната си територия, а украинците все по-често се замислят толкова ли им е нужна „евроинтеграцията и териториалната цялост на всяка цена”.

Впрочем, в Украйна все по-често говорят, че загубата на Донбас е донесла и плюсове.

„На първо място в момента има няколко милиона избиратели по-малко, сред които преобладават привържениците на интеграцията с Русия. На второ място Украйна извлече икономическа изгода: Донбас трябваше да се подкрепя от централата власт, остарелите заводи и мини бяха нерентабилни. На трето място ние се избавихме от много агенти, в този регион външното влияние бе много силно”, обяснява член на експертния съвет на киевския Център за изследването на армията, конверсията и разоръжаването Павел Кост, упорито повтарящ мита от времето на „Оранжевата революция”, че уж Донбас е бил подкрепян финансово от правителството.

Кост също напомня, че 75% от местните сътрудници на Службата за сигурност на Украйна и 80% от полицията, а също така много граничари преминават на страната на сепаратистите. Най-големият плюс е според него това, че процесът на формиране на съвременната политическа нация се ускорява.

Polityka цитира интересен експерт: положителният момент в загубата на Донбас той смята това, че Украйна се е отървала от „баласта” под формата на инакомислещо население (да оставим брътвежите за „остарялата” и „смучеща” икономика на Донбас, без която, както показва практиката, „обновената” от Майдана страна просто не може да съществува – заради това тя пак купува донбаски въглища, наречени африкански). Странно е, че авторът не вижда в тези приказки проява на нацизъм: аналитикът в прав текст говори, че милиони жители на Донбас пречат на създаването на украинската нация. Това е чист нацизъм.

Но е висока и вероятността, че ориентираните на Запад украинци няма да победят, смята Збигнев Рокита. На фона на продължаващата война се наблюдава рязък спад на проевропейските настроения: жителите на Украйна са разочаровани от Европа. Според допитване на социологическата група „Рейтинг” само тази година броят на хората, които одобряват западния вектор в политиката, е намалял от 52 да 47%. Едновременно се увеличава и делът на тези, които избират трети път, който да не води нито към Русия, нито към Запада.

Павел Кост е уверен, че ВСУ биха могли за няколко седмици да заемат територията на републиките. Но при едно условие: на Киев трябва да му помогнат международните миротворчески сили. На миротворците залага и Георгий Тука, заместник-министърът по въпроса на временно окупираните територии и вътрешно-преместените лица. Той изобщо е привърженик на това, че образец на военната операция в Донбас трябва да бъде т.нар. „хърватски” сценарий. Но това е само теория, признава авторът на статията и надеждите за въвеждане на миротворци изчезват.

Западът обръща все по-малко внимание на конфликта. След пролетните избори в Европейския парламент срокът на действие на европейските санкции срещу Русия може и да не бъде удължен, западните лидери показват, че имат кратка памет: след срещите на Доналд Тръмп и Ангела Меркел с Путин дипломатическият бойкот на Кремъл стана история. Изданието отбелязва, че Западът, съдейки по всичко, иска не само да достигне до решение на конфликта, а да достигне до него бързо и може би вече се опитва да накара Киев да отстъпи.

Polityka особено подчертава, че войната в Донбас е сами един от многото фронтове на руско-украинската война, може би дори не най-важният. Това е хибриден конфликт, войната тече по региони, на информационен и енергиен фронт.

Изданието добавя в списъка с фронтовете още един – полският, уверявайки, че на този „фронт” Русия настройва украинците и поляците един срещу друг. И плаши с предстоящите украински избори – „Русия навярно ще поиска да повлияе на резултата им”, споделя мнението си Павел Коста.

„Убеден съм, че руснаците ще провокират локална ескалация на конфликта. Линията на фронта ще се придвижи малко, а украинската армия ще понесе големи загуби. Целта е украинското общество да се въвлече в смут, да се докаже, че властите не контролират ситуацията”, уверява Кост.

Ако се достигне до ескалация на конфликта, Порошенко ще може да обяви военно положение, без да обявява война на никого. „Ако се случи така, той ще има възможност да отмени изборите в част или в цялата страна. Тогава той ще остане президент, докато военното положение”, прогнозира Кост.

От това как ще приключи руско-украинският конфликт зависи към коя страна ще се придвижи линията на разграничаване. Полша, съсед и с двете страни от конфликта, следва да има това предвид, предупреждава Polityka.

Превод: В.Сергеев