Смешният плач срещу Слави Трифонов

Коментар на Райко Байчев

Ще ми се смутено да попитам: вие като сте журналисти, и сте толкова прецизни, точни, наблюдателни, защо не попитахте Борисов сами за всички тези неща през всички тези години? Защо трябва Слави Трифонов да ви сбъдва неосъществените мокри сънища за саморазправа с Борисов и да проявява мъжество там, където вие така или иначе не го проявихте?

Всеки журналист може да си извади акредитация за Министерски съвет, може да си извади акредитация за парламента, да отиде на пресконференция на Борисов, да го хване в кулоарите, да си включи диктофона и да го пита абсолютно всичко, което си поиска.

Точно така, както навремето българите в Лондон го бяха разкостили и директно му зададоха въпроса дали когато се погледне в огледалото вижда Пеевски. Това бяха най-обикновени хора, на които не им пукаше за нищо и които имаха смелостта да изпържат Борисов без всякакви скрупули. Смяха му се, подиграваха го, смазаха го.

А истината е, че този въпрос може да се зададе съвсем спокойно и тук: има стотици ситуации, в които Борисов е в публична роля и пред камери. Може да го пита дори стажант-репортер от начинаещ вестник.

Но не. Слави Трифонов се превърна във Великия посланик на несбъдналата се българска журналистика и тя се разсърди и нададе детски плач; вкопчена в шлифера на Трифонов заподскача - батко, батко, защо не го пита за това? Защо батко Слави не пита това, което аз никога не попитах? Какъв батко си ни ти, и впрочем - купи ми сладолед и пуканки, качи ни на мотора да покараме и ние.

Така както народът по месиански избра Борисов, така и Слави трябваше месиански да ни изведе от тежкия нокдаун, в който е изпаднала българската журналистика. Нещо като Батман срещу Супермен, двама супергерои, които трябва да проектират всичко онова, което мислим, но или не можем, или ни мързи да попитаме. И още нещо не разбрах - абе нали Слави беше чалгар? Как стана така, че сега тоя чалгар трябва да ви изнесе урок по журналистика?

Трифонов действително не беше във форма и изпусна златен шанс. Но какво за стотиците шансове, които бг журналистиката изпуска системно и калкулира битката си с напътствия в социалните мрежи, вместо с истински въпроси? Краят на тази професия изглежда така: вдигнати насълзени очи към омразния вожд на чалгата, който презирахте, а изведнъж се наложи да ви репрезентира. Това не е просто чалга, това е ферари с цвят червен, жива рана и нирвана кьочек. Прощавай батко Слави: ти повече не си ни батко.