Неолибералният глобализъм е Картаген, който трябва да бъде разрушен

Ceterum censeo Carthaginem esse delendam. С тези думи завършвал всички свои речи един от най-влиятелните римски политици за своето време – сенаторът Катон Стари. „Впрочем, смятам, че Картаген трябва да бъде разрушен“. Без да имам ни най-малката претенция да имитирам големия римски сенатор, смятам, че е време да кажем на висок глас: „Неолибералният глобализъм трябва да бъде разрушен“.

Либерализмът, онази свята идея на Джон Лок, че всеки трябва да бъде свободен, бе брутално вулгаризиран от възходът на неолиберализма след Втората световна война и особено след края на Студената война. В последните години почти бе заличен протестантският политически фундамент на Запада, който може да се резюмира грубо в две водещи разбирания – моралният минимум, който едно управление трябва да покрие, за да бъде легитимно и правото за национално самоопределение. Без да се прави научен анализ на неолибералния глобализъм, трябва да се отбележи, че в известна степен той е продукт както на следвоенните реалности, така и на амбициите за „нов световен ред“. Битката за световна доминация след Втората световна война се трансформира в Студена война между двете имперски разбирания – западното и източното. Макар и ценностно различни, като технология двете имат общото разбиране, че светът трябва да живее по начина, който всяка от системите разбира за правилен. Разбира се, че свободата надделя и Западът разруши своя Картаген в лицето на Съветския съюз. Само че това, колкото и е да бе необходимо, доведе до онова, което Джордж Буш-баща нарече именно с думите “нов световен ред“. Ред, в който неолибералният глобализъм бе освободен от клетката и като див звяр попиля мечтите и надеждите на милиони хора по света. Спор няма, че глобализмът има и своите положителни страни, но с тях дойдоха и много негативи, чиито гнили плодове виждаме навсякъде по света – бруталните неравенства, забравянето за нуждите на обикновените хора, безсмислените войни, агресията срещу всяко мнение, което критикува „новия световен ред“ и т.н.

Последното – агресията срещу чуждото мнение – видяхме най-ясно около Брекзит и избора на Доналд Тръмп. Отказът на Великобритания да участва като съглашател в политиките на Брюксел, които са се превърнали в еманация на неолибералния глобализъм, бе повод за всякакви говорещи телевизионни глави да обясняват как срещу Брекзит били хората в големите градове (следователно за Брекзит са само „селяните“), по-високо образованите (следвателно за Брекзит са само „неграмотниците“) и по-младите (следователно за Брекзит са само пенсионерите, които „не разбират новия свят“). Същото виждаме и в САЩ, където Доналд Тръмп и неговите поддръжици са обект на ежечасна пропаганда и език на омразата. Белият дом днес откъсва Америка от неолибералния глобализъм, което елитите не могат да преглътнат. Тръмп деконструира „новия световен ред“, защото той не е част от консенсуса на глобализма. Тръмп е част от естествената реакция на американския народ за връщане на протестанските разбирания за държавност, които са в основата на Западния свят. Разбирания, които въздигат в идеал националното самоопределение, защитата на държавността и моралния фундамент на властта, която трябва да служи на собствените си граждани.

Неолибералният глобализъм се превърна в чудовище. Той скъса пъпната си връв и захвърли в канавката разбиранията на Лок за свободата на индивида. Натика в ъгъла и протестанските корени на Запада за самоопределянето на нациите. Неолибералният глобализъм подмени тези ценности със своите разбирания за заличаване на суверенното начало на държавите. Това е идеологията на империята, която въздига в най-висша ценност унищожаването на суверенните държави. Суверенната воля на народите е досадна муха, която империята иска да прогони, за да не досажда на елитите, докато те разпределят света помежду си. Волята на народите е пречка пред наднационалните корпорации и техните глобални споразумения, пред наднационалната бюрокрация, която иска да налага своите виждания над света и пред дълбоката империя, която иска да пренарежда света по собствените си вкусове. Неолибералният глобализъм създаде империя от ново поколение. Неолибералната империя не е империя на „ще завладеем света физически“, каквито са всички досегашни империи в историята. Неолибералната империя е онази, която иска да завладее мислите на хората. Затова днес много образовани хора вярват с фанатизъм в светлото бъдеще на неолибералния глобализъм, който е „единственото възможно бъдеще“, а Тръмп и Брекзит са просто случайности, бъгове в системата. Тези хора носят такива разбирания, защото са (често неосъзнати) подданици на империя, за която е възможно дори да не подозират, че съществува.

След Брекзит и след Тръмп неолибералният глобализъм се клати неконтролируемо под напорите на вятъра на промяната, който иска връщане на баланс, държавност и свобода за народите и индивидите по света. Дали неолибералният глобализъм ще се катурне в крайна сметка и ще се превърне в страница в историята, както и всички досегашни империи, предстои да видим.

Впрочем, смятам, че неолибералният глобализъм трябва да бъде разрушен.