Идиотизмът на политическия ни „елит“

Материал от Поглед.инфо

Покрай множеството обобщения, анализи и високопарни речи в навечерието на Новата година беше пропусната дискусията около най-важния въпрос: как е възможен и защо се възпроизвежда съвременният идиотизъм на българските политически "елити"?

Идиотизъм, който доведе, особено през последните десетина години, до най-ужасяващата за цялата ни история демографска катастрофа! Катастрофа, която в последната си книга "Критическата психология на българската история" (Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2018) дефинирах като Седмото

българско ритуално самоубийство!...

Помните, че Албер Камю започва "Митът за Сизиф" с поставянето на основния, според него, въпрос на философията, а бих казал и на всяко човешко мислене - въпросът за смисъла на живота: "Струва ли си да се живее, след като знаем, че ще умрем - това е въпросът! Другото - дали Вселената има три измерения, дали Духът има девет категории, идва после; то е само забава, най-напред трябва да се отговори"!...

Въпросът за смисъла на живота обаче, не се отнася само до индивидуалната екзистенция, но и до съществуването на нацията, народа, общността, държавата! По отношение на колективното ниво този въпрос трябва непрекъснато да се обговаря както от интелектуалните, така и от политическите елити, но аз не виждам това да се случва в България! Не виждам и не чувам някой да започне дори да разсъждава за смисъла на съществуването на българския народ, на неговата държава, а без осмисляне на смисъла не може да има национални цели, не може да има национални интереси, следователно не може да има национално бъдеще! Без дискусия за смисъла, без неговото осмисляне и формулиране, може да има само

възпроизвеждащ се елитарен идиотизъм, какъвто забелязваме сред

българската политическа класа!...

Очевидно е, поне за мен, че възпроизводството на идиотизма на българските политически "елити" е възможно най-вече в съвременните условия на възпроизводство на идиотизма на европейските политически "елити"! Тези "елити" създадоха днешното европейско време - времето на СИМУЛАКРУМИТЕ, на Копията без Оригинали, както твърдеше Бордияр!

Симулакрумите на подменената реалност, които обгръщат и задушават с пипалата си жестоката действителност! Действителност, която "леви" и "десни" пропагандатори се опитват да обясняват от своята си гледна точка, но те и там си остават - при опитите! Защото опитите за идеологическо обяснение на действителността, независимо от техните окраски, пропускат най-важното - пропускат поставянето и обговарянето на въпроса за смисъла! И точно тук изплува със стряскаща яснота днешната европейска политическа реалност на Симулакрумите - може ли бездетни лидери като Юнкер, Меркел, Макрон, Тереза Мей и т.н. да формулират смисъл за своите народи и държави, за Европа като цяло,

след като не са могли да осмислят своето индивидуално човешко съществуване, полагането на своята лична екзистенция в бъдеще, възможно само чрез собствените си деца и поколения?!... Вместо това и в личния, и в политическия живот се възпроизвеждат Копията без Оригинали - днешното европейско безвремие, в което българският политически идиотизъм безметежно пребивава, тъй като нашата

политическа върхушка има безусловната подкрепа на Симулакрумите!

Шизофренна ситуация, би казал някой, и няма да сгреши! Иван Хаджийски казваше навремето: "Няма един съвременен български политик, който е оправил своите си работи, но пък се е заел да оправя държавата"! Тези думи звучат твърде съвременно, тъй като и днес държавата се използва от политическата класа като най-сигурният инструмент за индивидуалното и семейно-родовото оцеляване и

просперитет! И днес българската държава е джиросана като отговорност на външни фактори - Вашингтон, Брюксел и НАТО, но за българските политици най-важно е тяхното покровителство за всички безобразия, извършвани в страната!... Е, как в такава възпроизвеждаща се историческа ситуация може да се постави и да се осмисля въпроса за българския смисъл?!... Не може, нали?...

Това е положението, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари!

П.П. Наред с традиционните пожелания за здраве и берекет, бих искал през Новата 2019 г. най-после да започнем да мислим и говорим за смисъла, за българския смисъл! Иначе моята формула е известна, но ще продължа да я споделям догодина, за да не ви досаждам!