Какво ще стане с палестинците? На арабските държави им е безразлично

Големият губещ от изборите в Израел са палестинците. Нетаняху ги декласира като граждани „второ качество“, а сега той може да отиде и по-нататък – като анексира и заселените с израелци земи на Западния бряг.

По всички личи, че следващият израелски премиер отново ще се казва Бенямин Нетаняху. Преднината му е малка, но мнозинство от израелските избиратели гласува за фаворизираната от Нетаняху коалиция между националистическите и ултраконсервативните религиозни сили. Нетаняху извлече ползи основно от предизборните „подаръци“ на американския президент Доналд Тръмп - преместването на американското посолство от Тел Авив в Ерусалим и обявяването на анексираните през 1981 година Голански възвишения за израелска територия. И то – при положение, че от гледна точка на международното право, те са сирийска земя.

Сега Нетаняху би могъл да предприеме и друга стъпка - да анексира заселените с израелци части от Западния бряг, ако Доналд Тръмп реши да одобри и това. Израелският премиер във всеки случай вече обяви, че има намерение да предприеме подобни действия. Той не може да очаква сериозна вътрешно-политическа съпротива в Израел, както ясно показаха изборите.

С оглед на сериозните заплахи, съществуващи в региона – най-вече от Иран и от ивицата Газа - повечето израелски граждани залагат на сигурността, а не на преговори и диалог. Силите, които продължават да настояват за честно споразумение с палестинците, вече не играят никаква политическа роля.

Дали Нетаняху ще успее да се задържи дълго?

Лагерът на десните националисти има право да се чувства победител, дори ако Нетаняху изпадне в политически затруднения заради разследванията за корупция. Независимо от изборния успех е твърде възможно дните му да се окажат „преброени“ – нещо, за което намекват някои коментатори.

Вярно е обаче и друго. Нито големият противник на Нетаняху, бившият началник на генералния щаб генерал Бени Ганц, нито другите висши израелски политици, биха се осмелили да променят радикално водения сега курс спрямо палестинците, или дори да върнат „подаръците“ на американския президент. За подобна линия на поведение в Израел в момента просто няма мнозинство.

Големият победител в тези избори все пак е израелската демокрация. Колкото и да е разединен партийният ландшафт, който е огледален образ на вътрешните конфликти в израелското общество, трябва да е ясно следното: Израел е единствената демокрация в региона, в която не съществуват подозрения за изборни фалшификации. И ако Нетаняху стане министър-председател за пети път, той би изпреварил с един мандат подалия под натиск оставка алжирски президент Бутефлика. Но за разлика от повечето околни страни, в Израел решенията се взимат от израелския народ.

Палестинците са губещите

Големите губещи от тези избори са най-вече палестинците и живеещите в Израел араби, от които мнозина се самоопределят като палестинци. Те разполагат с пълно избирателно право, от което обаче почти не успяха да се възползват. Защото в приетия по-рано Закон за националната държава Нетаняху демонстративно ги обяви за „нееврейско малцинство“ и следователно за граждани „второ качество“.

Този закон е и си остава скандален. Но въпреки това е малко вероятно той да бъде отменен или коригиран в обозримо време. Най-малкото пък по времето на премиер като Нетаняху.

Палестинците в ивицата Газа и на Западния бряг са другите големи губещи. Доналд Тръмп обяви, че скоро след изборите в Израел ще представи своите планове за обхватен мир в Близкия изток. Все още не е ясно какви са тези планове и какви отстъпки ще се изискват от Израел. Отсега обаче е ясно, че палестинците ще трябва да се задоволят с онова, което им бъде дадено. За разлика от израелците, те не могат сами да решават съдбата си, а и не могат да очакват някаква действителна подкрепа от арабските държави.

Десетилетия наред режимите в тези държави използваха палестинския въпрос като популистка карта, за да легитимират собственото си господство с помощта на мита за пан-арабското или пан-ислямско "братство", както това продължават да правят Турция и Иран. В действителност обаче повечето арабски режими и особено водещата сила Саудитска Арабия изобщо не се интересуват от съдбата на палестинците. Новият им основен враг вече съвпада с този на Нетаняху - Иран.