Целият свят се оглежда в един български касов апарат

Не че няма дясно. Просто по някаква причина не е модерно. Днес най-дясната страна в света е комунистически Китай. Защо дясното не е модерно? Защото хората не обичат да чуват, че трябва да се трудят, да мислят, да се борят и да се мъчат, а предпочитат да им напяват в ухото, че обществото, държавата ще се погрижи за тях и ще им даде всичко необходимо. Сякаш обществото не се състои от тях самите и държавата не е просто форма на организация на това общество. Ситият и ленив човек обича да слуша, че всичките му грижи са поети от държавата, и за да го слуша, готов е да се поклони на държавата като на бог. Ленивият човек ще се поклони на всеки, който го освободи от отговорността му за себе си. И рано или късно ще се кае за това.

Номинално България има дясно управление, ако не за друго, то поне заради това, че славната ѝ столетна левица е в опозиция. Но един сюжет от близо година ме оставя поразен от левичарското мислене на дясното управление – историята с новата наредба за касовите апарати. За нея се говори някъде от средата на 2018 г. Идеята в общи линии е, че ще сменят касовите апарати на всички, регистрирани по ДДС, защото ще ги задължат да имат нов софтуер. Новият софтуер пък ще се въведе, за да може автоматичните отчети към НАП вече да не са ежемесечни, а ежедневни. Същият умен софтуер е програмиран така, че ако един ден отчетът не се излъчи към данъчните, да блокира апарата. Когато това се случи, данъчните долитат на крилете на служебните си автомобили и затварят обекта за дълъг срок, през който той не печели, работниците го напускат, доставките се разстройват, но наемите и режийните си текат. В крайна сметка обектът фалира, защото в някой прокълнат ден токът е спрял или се е разпаднал интернет. Дясно, а?

Това ще е видимият ефект от Наредба Н-18.

Но не всички са недоволни. Доволни са например доставчиците на касови апарати и, както се говори, особено един от тях, на когото отказали голяма сделка в Русия и той, с помощта на състрадателен български министър, намерил начин да пласира вече произведените апарати на вътрешния пазар. Доволни ще да са и доставчиците на софтуер, защото не само ще го продадат еднократно, ами ще взимат ежегодно пари, за да го поддържат. Доволни най-сетне ще останат и доставчиците на интернет и мобилните оператори от повишения трафик.

Да видим за какви суми става въпрос. Само поддръжката на софтуера ще струва по 300 лв. годишно на касов апарат. Засегнатите от наредбата апарати са около 400 000, което си е 120 млн. годишно само за абонамент, ей така. Един апарат струва 550 лв., следователно бизнесът, средната класа, гръбнакът на обществото ще олекне с 220 млн. само за да се приведе в съответствие с новите хрумвания и изисквания на държавата. Само за 5-6 години бизнесът ще бъде оскубан с един милиард за нещо, което не само не желае, не само не му е нужно, но даже е и вредно за него. Като в стария виц от 70-те, дето в някакъв комунистически завод обявили, че в събота ще бесят всички.

– Имали въпроси? – попитал накрая партийният секретар.
– Да – вдигнала се плаха ръка сред редиците на масите.
– Въже по профсъюзна линия ли ще се осигурява или всеки да си носи от вкъщи?

Е, скъпи български бизнесмени, предприемачи и търговци, всеки да си носи въжето от вкъщи – така е решила вашата дясна държава.

Но парите не са единственият проблем. Благодарение на новия софтуер, задължително внедрен от държавата и заплатен от заподозрените търговци, данъчните ще могат да следят целия бизнес на всеки обект. Ако обектът е, да речем, заведение, данъчните ще знаят рецептурите, доставчиците, оборотите, циклите, движението на клиентелата – с две думи целия бизнес. Как държавата ще гарантира, че някой неин свиден служител няма да продаде за жълти стотинки тази информация на конкуренцията или дори да я подари на някой свой амбициозен брат’чед от село, дето е решил да расте в ресторантьорския бизнес? Събира се на проста флашка. Къде е търговската тайна? Или уважението към нея умря заедно с уважението към самия търговец, който от горд „бизнесмен“ през 90-те днес е превърнат в най-презряната отрепка, длъжна да се чувства виновна пред всички. Дясно, нали?

Този път отрепките обаче решиха да не си мълчат.

Стигнаха даже до министър-председателя, който в лична среща обеща наредбата да влезе в сила във вид, приемлив за всички. На същата среща беше решено представители на браншовите организации и НАП да сформират работни групи, на които да се разгледат и приемат промени в текстовете на наредбата според препоръките на засегнатите от нея. Познайте дали НАП е участвала в някакви работни групи и дали някакви текстове са приети!

По този случай другия месец БСК внася колективен иск срещу Министерство на финансите за отмяна на наредбата. Чудесен „диалог“ между дясната държава и бизнеса!

Какво се случва междувременно с народа, голяма част от който си е традиционно ляв и иска всички грижи да се поемат от държавата? Наредба Н-18 така или иначе ще влезе в сила на 1 октомври, защото обжалването не спира изпълнението. Тогава народът ще осъмне с нови цени на всичко. Новите цени ще са по-високи с между 8% и 30% в сравнение със старите. И това не е само теоретична хипотеза, а вече е започнало да се случва. Кланяйте се още на държавата, отнасяйте се към нея като към бог, а не като към обслужваща структура, каквато е!

Държавата обаче е леко засегната от нашата неблагодарност и казва: „Ама как така! Аз събирам повече пари от населението, за да му ги върна под формата на публични услуги!“. Това вече не е социалистическо, а направо комунистическо мислене. Егати дясната държава! Следващата стъпка е да остави населението съвсем без пари и всеки да получава според потребностите, които ще се определят – знам ли? – от някакво ново Министерство на потребностите с подобаващия административен апарат.

Не бързайте да мразите нашата държава.

Тя не е виновна, че е такава. Тя е просто част от света. Светът е такъв и нашата държава много трудно може да е различна. Затова, ако ще оправяме нещо, трябва да оправим голямото, за да дойде малкото самò на мястото си. Затова мисля, че изборите за европейски парламент тази година са особено важни. Затова вярвам, че след тях Европа вече няма да е същата и на мястото на празните чиновнически приказки ще се завърне поне частица от истинското дясно, което сега е прогонено като мъж от женски манастир.