Пияни и неграмотни каруцари на пътя?! Законът го позволява

Коментар на Николай Тодоров

Уважаеми граждани, пиша тези редове с надеждата всеки да намери своята битка за справедливост, която да доведе докрай. Сега на дневен ред е този проблем, утре ще изведа следващия, другия месец ще дойде поредният следващ.

Това, което трябва не само аз, а всички да направим, е да се изправим открито пред заобикалящите ни проблеми и да ги решим. В този ред на мисли ще си позволя да ангажирам читателите на ФАКТИ с един общ за държавата ни проблем, палиативно решен донякъде локално за града ми от местната ни троянска общност.

Става въпрос за дълго обсъжданата и изведена почти на върха на копието, тема с регулацията и въвеждането на ограничителни и регулационни режими, както и забрана за каруците в урбанизираните територии. Сегашните текстове уреждащи режима на ППСЖТ /каруците/ в Закона за движение по пътищата са нелепи и не отчитащи съвременните ни реалности. С кратки бележки по долу ще маркирам няколко от многото съществени пороци на ЗДП, причина за горното ми мнение.

Съгласно ЗДП всички водачи на превозни средства трябва да минат задължително обучение. Трябва да са правоспособни е точната дума в закона. Никоя правна норма не урежда задължение за задължителни курсове за каруцар и съответното полагане на изпит за правоспособност. Нещо повече, няма вменено изискване за водача на ППСЖТ да е грамотен.

Може да не познава цифрите или буквите, въпреки това ЗДП не му забранява да е участник в движението по пътя, наред с всички останали правоспособни и грамотни участници. Как като водача на каруца е неграмотен, се питам аз същия ще спазва общовалидните правила за движение по пътищата на страната?!

В закона е уредено деца под 12 години да могат да управляват каруца.

Същото е записано там под условие, ако с тях има придружител, който е на 16 години“.
Няма изрична забрана за управление на каруци от лица в нетрезво състояние! Няма вменено задължение за плащане на пътни такси и данъци!

Няма вменено задължение за сключване на задължителна застраховка "Гражданска отговорност", което поражда опасност за всички участници в движението. При ПТП с виновен водач на ППСЖТ, отговорността се носи само от водача, а не от застрахователна компания, което крие съществен риск при установена несъстоятелност на виновника, потърпевшия да остане необезщетен.
Затруднения и в немалко случаи заплаха за участниците в движението по държавната и общинска пътна мрежа в страната.

Липсата на пригодени за ППЦЖТ места за паркиране на територията на градовете и т.н. и т.н……
Всичко това поставя в условия на повишен риск и усещане на неравнопоставеност всички участници в движението. Питам се, колко още трагични случаи в страната трябва да се случат, за да се задейства „демократичната“ ни законотворческа държавна уредба?

Основавайки се на посочените по горе факти и аргументи, въпреки също така неблагоприятното влияние на настоящата ни законова уредба, счетохме за крайно наложително приемането на по-стриктни регулации за движение на ППЦЖТ на местно ниво и на 29.05.2019г в Община Троян се приеха изброените от много дълго време от мен промени в Наредба за безопасност по пътищата на Община Троян, засягащи въвеждане на забрана за каруците на територията общината.

Ангажирам читателите на ФАКТИ с това, защото определено мисля, че това е национален проблем, който ние в Троян се опитваме самостоятелно да преодолеем, спазвайки законовата рамка. Немалко общини, като Казанлък, Ст. Загора, София и др. протестират срещу каруците и също искат законодателни промени в изведената от статията ми посока.

Какво всъщност променихме в Троян:

Въведе се пълна забрана за движение на каруци в гр. Троян, с изключение на транзитно преминаващите такива по строго определено надлъжно и напречно трасе и то само за времевата рамка от 13ч. до 15ч.

С тази норма ограничаваме до минимум риска от каруци към всички участници в движението по пътната мрежа на гр. Троян. Именно в тази насока към намаляване на този риск е въвеждането на часово ограничаване за движение на каруци в Троян. Може би мнозина ще попитат защо не заложихме тотална забрана. За да може такава забрана да се въведе е нужна и преди това законодателна промяна в ЗДП. Това, което приехме, е максимума ограничения, които можем да въведем, без да превишим правата си като общински съвет.

Въведе се задържане на каруцата до заплащане на глобата в отредено със Заповед на Кмета място.
Въвеждането на репатрацията на каруците цели да постигне събираемост на глобите и търсения възпитателен ефект от действащите норми в наредбата. Какъв е смисъла от една санкция, ако наказания знае, че няма механизъм, който да го накара да я плати. Със задържане на каруцата, механизма за плащане е налице.

На нарушителя ще му излезе далеч по евтино да плати глобата, отколкото да си купува нова каруца. Убеден съм, че след няколко случая на репатрация на каруци, ще се постигне търсения възпитателен ефект и града ни ще се отърве от тази напаст.

Мисля, че Община Троян с въвеждането на поправките, указва една от посоките, по които може да поемат и други общини в страната. Проблема с каруците категорично го заявявам не е локален, той е национален. Това, което в завършек мога да заявя, е, че темата трябва да бъде изведена в законодателния ни орган. Нужна е промяна в Закона за движение по пътищата!

Авторът е общински съветник в Троян и лидер на местна гражданска коалиция.