„Труд“: Свободата ни е скъпа, но друг трябва да я плаща

В последните дни група от сайтове, обединили редакционната си политика по волята на техните собственици, част от които подсъдими, провеждат активна кампания срещу най-голямата медийна група у нас. „Какво се случва в Нова телевизия?“, „Защо собствениците уволняват журналисти?“, „Свободата на словото е застрашена!“, гласят гръмките констатации на колегите, които целят да внушат, че първата частна телевизия у нас има непреодолим проблем с част от журналистическия си състав. Освен, че тези атаки по същество представляват уронване авторитета на конкурент, нанасят удар и срещу националния капитал. Никога досега срещу телевизия от ранга на Нова или на бТВ не се е водила толкова ожесточена кампания, може би и защото не са били българска собственост. Има и друг важен детайл – изданията, които проявяват нездрав интерес към съдбата на малка част от работещите в конкурентната Нова телевизия и сайтовете на групата, до едно са на издатели, чиито други бизнеси финансират изданията им.

Истината, разбира се, е далеч по-различна и последното нещо, за което в случая става въпрос е „свободата на словото“. Новите собственици на Нова телевизия, свързаните с нея нишови телевизионни канали и сайтове, са в правото си да търсят начин за ефективно управление на бизнеса си, което включва оптимизиране на разходите, които реалността показва, че са били значителни. Иначе, как да си обясним факта, че през 2008 г. Нова телевизия струваше 620 млн. евро, а десет години по-късно бе продадена за 180 млн. евро. На какво се дължи тази драстична разлика в цената, всеки сам може да си отговори, но не е далеч истината, че злоупотреба може да има не само при управлението на публични финанси, но и в частния бизнес.

Има ли изобщо казус с “уволнени” журналисти? По скоро няма. От Нова телевизия е била освободена единствено Виктория Бехар, която е била на изпитателен срок. Решението е дошло след като се е установило, че длъжността ѝ припокрива длъжностните характеристики на още двама директори в телевизията. Отделен е въпросът, че заплатата ѝ е била доста висока.

Парадоксално е, че напускането на двама продуценти от “Новините” – Цветомир Семов и Диана Димова също е включено в “хибридната пропаганда” срещу новите собственици на медията. За обикновения зрител тези имена не говорят нищо, за сметка на това заплатите, които са получавали, надвишават сериозно възнагражденията дори на водещи лица на телевизията и са били в пъти по-високи от тези на репортерите. Кой и как ги е оценил толкова високо? Оказва се, че несъразмерно високите възнаграждения са били възможни благодарение на бившата шефка на новинарите в Нова телевизия Дарина Сарелска, която бе освободена от предишните собственици, след разкритията на разследващия журналист Васил Иванов за налагането на цензура върху негови материали.

Доста различна от тиражираната се оказва истината и за трима други репортери – Миролюба Бенатова, Генка Шикерова и Марин Николов. Тримата са получили предложение да подпишат авторски договори и възнаграждението им да бъде обвързано с работата им. Срещу това телевизията е предложила пълни гаранции за тяхната независимост и пълна юридическа закрила при необходимост. Докато обмислят предложенията, информацията за офертата на телевизията се появява в сайтове, които в последните седмици демонстрират тенденциозно отношение към новите собственици на Нова. Разбира се, покрай многото невярна информация, за чието разпространение способстват, колегите предпочитат да се скрият зад мантрата за “свободата на словото”, но не и да признаят, че става въпрос основно за пари. За много пари. За заплати, които се конкурират с възнагражденията на депутати и гонят тези на президента и на премиера.

И за да бъде ясно, че зад цялата кампания срещу Нова телевизия, очевидно прозират нечисти интереси, нека погледнем какво започва да се случва с конкурса за нов генерален директор на БНТ. Изданията “Капитал”, “Дневник”, “Медиапул”, “Свободна Европа”, “Клуб Зет” цял месец ще ни убеждават, че конкурсът е нагласен, че “телевизията майка” няма бъдеще, защото не я управляват посочени от техните собственици ръководители, че “свободата на словото” у нас пропада още, и още… “Свобода”, която всъщност има своето изражение във финикийски знаци, “свобода”, която обаче друг трябва да им я плаща.