Как приключи гръцката революция

Избори насред лято завършват зле за управляващите. Но правителството на Ципрас се провали не защото игнорира това правило. Гърците се простиха с илюзиите и знаят, че доброто старо време вече няма да се върне.

"Няма да разваляме лятната почивка на хората, я!" - с тези думи социалистът-премиер от осемдесетте години на миналия век Андреас Папандреу беше отхвърлил съвета да обяви предсрочни парламентарни избори насред лято. Сегашният ляв премиер Алексис Ципрас обаче игнорира тази стара политическа мъдрост и насрочи изборите именно в разгара на летните отпуски.

Какво се случи? Над 40 процента от избирателите изобщо не отидоха да гласуват, а Ципрас и неговата партия СИРИЗА изгубиха властта. Победа с голяма преднина и парламентарното мнозинство си осигури кандидатът на консервативната „Нова демокрация“ Кириакос Мицотакис.

Смяната на правителството в Атина обаче не се обяснява само с летния сезон. Гръцките избиратели междувременно се простиха с илюзиите и явно са разбрали, че времената отпреди кризата са безвъзвратно отминали.

Какво остана от обещанията на Ципрас

През 2015 година Ципрас беше избран, защото обеща на хората да "скъса" програмите за икономии, наложени на банкрутиралата страна, и да не играе по свирката на финансовите пазари. Вместо това на гърците им се наложи да ходят на избори три пъти в рамките на една година, а Ципрас подписа и трети спасителен пакет с международните кредитори, с което на практика продължи програмата за икономии на своите предшественици. Така лявата революция изобщо не се състоя. Вместо нея бяха взети социалдемократически мерки за справяне с кризата.

И все пак правителството на Ципрас се задържа най-дълго във властта от 2010 насам – годината, в която Гърция поиска помощ от партньорите си, защото вече не беше в състояние да тегли нови заеми на международните капиталови пазари. При управлението на СИРИЗА Гърция успя да постигне известни, макар и слаби, темпове на растеж, а през лятото на 2018 година третата спасителна програма беше прекратена в очаквания срок.

С други думи: Кириакос Мицотакис, който е наследник на стара политическа династия, няма да застане начело на една страна, заплашена от банкрут. Но очакванията, свързани с него, са огромни: Гърция все още е под строгия надзор на кредиторите и се нуждае от много по-висок икономически ръст, за да постигне договорените нива на финансови резерви през следващите няколко години.

„Нова Демокрация“ трябва да докаже, че е отговорна сила

Безработицата спадна от 26 на 18 процента, но все още е най-високата в целия ЕС. Страната се нуждае спешно от инвестициите, които лявата СИРИЗА така и не успя да стимулира – защото твърде дълго беше враждебно настроена към частния сектор. „Нова демокрация“, която е една от партиите, носещи основната вина за кризата в страната, сега ще трябва да докаже, че е отговорна политическа сила.

Затова тя няма да ревизира и най-голямото постижение на Ципрас - споразумението със Северна Македония, сложило край на продължилия с десетилетия абсурден спор за името на съседната държава. Мицотакис на няколко пъти разкритикува споразумението, обявявайки, че иска да преразгледа отделни текстове от него. Той обаче едва ли ще го направи, защото прояви ли прекален патриотизъм, ще спечели гласовете на някои "етнически настроени" избиратели, но пък със сигурност ще стресне и отблъсне международната общност.