Битката на обезпокоените

Злото се бори не с уговорки, а с юмруци и ум. Покрай годишнината от разстрела на Н. Й. Вапцаров и неговите другари се произнесоха слова, в които в декларативно – служебен стил се заявяваше за обезпокоеността, че у нас се правят опити за възраждането на фашизма, за реваншизма, демонстриран по улиците и в държавните учреждения и т.н. Общо – взето: дрън – дрън, че пляс, много думи и никаква емоция.

Откъде ли се вземат авторите на подобни текстове? Подозирам, че ги държат приковани към пишещите машини в прашни кабинети без прозорци и достъп към външна информация. Десетилетие след десетилетие тези все още дейни музейни експонати изтракват на клавиатурата дежурните фрази. Тяхната наблюдателност може да е поизтъпена, но затова пък паметта им услужливо къта образци за речи за всички поводи.

Последователите на хитлеристките идеи отдавна проявяват открито своята дивотия в София, тъй че не е техен проблемът, ако някой реши изведнъж да се стъписа от присъствието им. Неонацистките организации привличат не само футболни запалянковци, лумпени и шовинисти - те без съмнение имат поддръжници на всички етажи на властта, щом им се позволява да демонстрират присъствие по улиците. Подобна декорация е потребна някому. Именно тук би си струвало да се копне по-дълбоко – да се поразпита и узнае защо определени лица си отглеждат лична гвардия. И съответно да им се подири отговорност – морална и според закона. Проблемът трябва да се решава с действени мерки, а не с произнасянето на речи.

Също така не бива да се загърбва обстоятелството, че икономическата и административната власт по места се подкрепя финансово и силово от криминалните структури. Сигурно всеки кмет може да разчита на дебеловрата дружина за решаване на деликатни делца. Наистина, тези хора не влизат в графата «неонацисти», по-скоро става дума за феодали, но наименованието не ги прави по-малко опасни за обществото. Струва ми се, че е необходимо въпросът за криминализирането на управлението да бъде изнесен на широко обсъждане.

Авторите на слова отбелязват, че за реваншизма, изчегъртването на българската родова памет и възраждането на фашизма е виновен безликият и всемогъщ неолиберализъм. Не, такова измиване на ръцете не се зачита! Случващото се дължи на конкретни особи, които имат имена и длъжности. След преврата на 10 ноември те прокламираха мирния нескончаем преход и с плитките си мозъчета поработиха яко за сриването на доверието към държавата и лишиха обществото от идеи.

За неолиберализма съществуват различни трактовки и подозирам, че именно заради удобната му размитост този термин се използва често за извинение на слабостта на опозицията. В действителност, вземе ли финансовата власт надмощие над изпълнителната и законодателната, обществото започва да се ръководи като една голяма фирма. Даденият модел на развитие се подкрепя от повечето партии, включително и от БСП. За да не се пречкат в краката на богаташите, те предпочитат да се самоизолират от народа.

Когато държавността пропада, историята се изтрива. Забавата с преиначаването на нашето минало продължава отдавна и е некоректно да се вторачваме само в текстовете в учебниците за периода от 1941 до 1989 година. Не е забравено, че за да запазят властта си, социалистите изопачаваха факти в угода на ДПС и Турция.

Злото може да се победи само, ако да отсечеш корените му, но за съжаление те смучат сили от глъбините на нашата недодържава. Проблемите, водещи до деградирането на демокрацията, може да се решат само с изграждането на нова, балансирана система на управление, която е основана на правилно поставени идеи и цели за развитие на републиката. Приемането на съществуващото положение за неизменна даденост ще доведе до рухването на политическата система и установяването на корпоратокрация.

Навярно БСП все още има възможност да се превърне от придатък на статуквото в действена организация, работеща активно за интересите на обществото и държавата. За целта тя трябва да се върне сред хората. Не настъпи ли промяна в принципите, не се ли размърда, партията рискува да изчезне, без някой да забележи това. В края на краищата на кого му е притрябвал клуб по интереси на стари апаратчици и милионери, където само разглаголстват и декларират загриженост.

За завършек – съвет към авторите на скучни речи.

Сега са нужни не таткови щерки и усмихващи се отличници, подобни на изпратените в Брюксел, а добри оратори и работливци с чисто минало. Безпокои ви случващото се? Излезте на улицата и действайте! Обединявайте и убеждавайте! Бъдете достойни опоненти! Правят Луков марш – организирайте десет по-шумни контрапротеста! Разкажете за престъпленията на фашизма, но не по сладникавия начин, приет сега! Издавайте учебници и книги, откривайте изложби! И направете така, че на кмета и на началниците никога повече да не им хрумва да кокетничат с неонацистите! Работете с агитките, учениците и родителите! Не само посочвайте проблемите, но и ги решавайте! Но първо се определете чия партия е БСП и за какво се бори тя. Българи ли сте или обезпокоени безродни европейци? Стиска ли ви?