Приемникът: Путин'20

На 9 август 1999 г., след като главоломно през година сменяше премиерите на страната, руският президент Борис Елцин назначи за председател на правителството на Руската федерация директора на Федералната служба за сигурност Владимир Путин. *ПЪРВА ЧАСТ

Четири месеца по-късно, в навечерието на новия век – 2000-та г. , изненадващо президентът Елцин подаде предсрочно оставка и представи дългоочакавания приемник. „Този човек ще обедини Русия“, отсече Борис Елцин на фона на разрушителната гражданска война в Чечения и тоталната криза във властта и посочи Владимир Путин за свой приемник. На вълната на новите надежди Приемникът спечели президентските избори с 53 %.

Самият Елцин с усилие успя да спечели предишните президентски избори през юли 1996 г. срещу лидера на Комунистическата партия на Руската федерация /КПРФ/ Генадий Зюганов със стартов рейтинг едва от 6 % . На всичкото отгоре разкрепостения комичен танц на 18 юни 1996 г. на сцената в разгара на предизборната кампания / съвет на американските пиар специалисти/, му докара инфаркт. Наблюдателите предричаха политически катаклизми в Русия с аналогии от октомврийската революция 1917 г. , които за щастие не се сбъднаха.

В разгара на президентските избори в САЩ, през ноември 1996 г., след решаващата победа на президентските избори през юли, Борис Елцин претърпя тежка сърдечна операция. Напрежението и алкохолът разрушаваха здравето и авторитета на президента, на фона на затъващата икономика, усилващия се сепаратизъм на някои от републиките и унищожителната война в Чечения.

През периода август 1998 до август 1999 г. Елцин смени 7 министър-председатели на страната – най-напред смени, а по-късно върна Виктор Черномирдин – бившия председател на „Газпром“, който четири пъти е бил министър-председател на Русия /14.12. 1992 – 25.12 1993 г., 25.12.1993 – 09.08. 1996 г., 10.08. 1996 – 23.03 .1998 г., 23.08. – 11.09. 1998 г./, Сергей Кириенко, сега председател на „Росатом“ – 23.03. – 24.04. 1998 г., 24.04. – 23.08. 1998 г., Евгени Примаков – 11.09.1998 – 12.05. 1999 г., Сергей Степашин, сега председател на Сметната палата – 12.05. 1999 – 19.05. 1999 г., 19.05. – 09.08. 1999 г. Най-драстичен беше примерът със Сергей Степашин, който изкара броени дни на поста. Той беше четвъртият освободен председател на правителството през последната година и половина. Спомням си интервюто с него почти веднага след оставката му. Никой не беше в състояние да определи мотивите и следващата крачка на президента.

Побърква ли се Елцин, питаха се и в близкото му обкръжение. От 12-тия етаж на кореспондентския пункт на БНТ наблюдавах кортежа със сутрешните визити на президента в необичайните часове около 8 сутринта. Следваха екстрени събощения за поредна каскада от кадрови промени в кремълската администрация и правителството. Прессекретарите едвам успяваха да обяснят поредната приумица на стопанина на Кремъл.

Спомням си и когато часове по-рано разбрах, че предстои кардинална промяна във властта, а БНТ не бе предвидила в програмата си информационна емисия цели 6 часа. Навръх Нова година. А никой не се реши да прекъсне програмата. Явно и журналистическият шанс не винаги е в полза на успеха. А управлението в журналистиката е съвсем друга тема.

Постоянното алкохолно опиянение на президента Борис Елцин през този период причини и редица международни скандали, когато например пиян по долни гащи по време на визитата си във Вашингтон през 1995 г. хвана такси на Пенсилвания авеню, защото му се било прияло пица или когато дирижира детски хор в Германия, или пък не можеше да се събуди за попътна среща с ирландския премиер? За ужас на дипломатите срещите и връчванията на акредитивните писма в Кремъл бяха насрочвани рано в 9.00 ч., противно на обичайната практика, когато се предполагаше, че Елцин няма да успее да се напие. Но той не успяваше да изтрезнее. И обичайните му изчезвания бяха обяснявани с „работа над документи“. И документите ги знаем, шегуваха се руснаците. А другият популярен анекдот беше свързан със здравето му: „Как сте, Борис Николаевич?“, „Не се надявайте“ – бил отговорът на президента. Руснаците имаха усещането, че страната се управлява отвън. Самият Елцин, според разсекретените записки от срещите и разговорите с Бил Клинтън, описва приятелството им като „съвместно управление“. Може би и не се лъжеха, защото влиянието на САЩ върху вътрешните процеси в Русия беше безспорно.

За сърдечната операция приятелят Бил /Клинтън/ изпрати световноизвестния хирург Майкъл Дебейки, а за президентските избори – американски екип, койото не успя да се справи с кампанията и тя бе довършена от руски екип политически технолози. За изборите МВФ, с протекцията на САЩ, отпусна на Русия 10.2 млрд. долара за пенсии и заплати, част от сумата преди изборите, а германското правителство на Хелмут Кол отпусна – 3 млрд. марки. От 1993 до 1999 г. Борис Елцин и Бил Клинтън са с срещали 18 /!/ пъти и са водили многобройни разговори по телефона. Част от стенограмите вече са разсекретени и публикувани в САЩ.

Спомням си шегите на срещата в Хелзинки ня 22 март 1997 г. в резиденцията на Урхо Кеконен, когато Елцин изглеждаше здрав след критичната сърдечна операция, а Клинтън бе свален от самолета в инвалидна количка заради операция на менискус. Това беше вече 12-та им среща и двамата очевидно добре се разбираха. Вижте с кого ме карат да преговарям, шегуваше се Елцин, като сипеше остри фрази по адрес на журналистите, а от изумление Клинтън се тупаше в смях по болното коляно. Макар че и двамата бяха спечелили преди месеци президентските избори, Елцин вече излизаше от тежка политическа и здравословна криза, а Клинтън имаше сериозни неприятности с твърдения за незаконно финасиране на предизборната му кампания. Разминаването между Москва и Вашингтон ставаше все по-очевидно. Заради болните президенти срещата бе наречена „среща на куците патета“, но най-куцата тема бе планирното разширяване на НАТО на Изток. Близките отношения между Бил и Борис бяха накърнени след американските бомбардировки в Югославия през април 1999 г. Твърди се, че на срещата на ОССЕ в Истанбул през 1998 г. Елцин поискал от САЩ да им отстъпят влиянието над сигурността в Европа и джентълменско споразумение разширяването на НАТО на Изток да не засяга Укройна и бившите съветски републики. Русия категорично не подкрепяше разширяването на НАТО на изток, за което в страната упрекваха и бившия съветски президент Михаил Горбачов. Вашингтон, в лицето на Бил Клинтън, обаче вярваше, че с подкрепата си за Борис Елцин подкрепя демокрацията и пазарната икономика в Русия. След отказа на Клинтън на 23 март 1999 г. да спре бомбардировките над Сърбия, Елцин заявява, че оттук нататък неговият народ ще бъде против САЩ и НАТО. Знаеш колко трудно ми беше да убедя хората и политиците в моята страна да гледат на запад, към САЩ. Излиза, че всичко е било напразно, разочарован казал Елцин. Той бе силно притискан от вътрешната олигархия, изпитваше огромно недоверие към обкръжението си, физическите сили го напускаха и явно все повече отслабваше надеждата му съгласие и подкрепа от Запад.

Три месеца преди да обяви решението си, Елцин уведомява Клинтън,че е избрал за свой приемник Владимир Путин. „Той е човек с голяма душа“, казва за него Елцин. „Путин е демократ, който познава добре Запада“, пояснава той. Този човек ще спаси Русия, каза Елцин на прощаване с Кремъл. Позна ли „първият руски президент“, както сам се титулуваше Борис Елцин? Какво ще остави в наследство „Вторият“?

*От ноември 1991 до юни 1992 г. президентът Борис Елцин по съвместителство е и председател на правителството на Руската федерация.

Коментарни бележки на Валери Тодоров, кореспондент на БНР /1993 – 1997/ и на БНТ /1999 – 2006 г./ в Москва.

Източник: "Обаче"