Болната седморка

Олег Щукин, zavtra.ru

На този трагикомичен фон САЩ и президентът им Доналд Тръмп изглеждат като кипящи от енергия здравеняци, но това е така само на този фон. Америка, очевидно претърпяла външно-политическо поражение в Сирия и Венецуела, днес се опитва да воюва едва ли не с целия свят. Санкциите срещу Русия, търговската война с Китай и почти „горещата“ война с Иран са само най-забележимите фронтове на тази война за запазване на глобалното им лидерство. Засега, там има неустойчиво равновесие, но то е за сметка на „тихото“ ограбване от „вашингтонското политбюро“ на своите близки съюзници. САЩ нямат шансове за победа, а империята на долара се руши направо пред очите ни.

От 24 до 26 август в Биариц на Атлантическото крайбрежие на Франция се състоя четиридесет и петата среща на високо равнище на лидерите на страните от т. нар. Г-7, САЩ, Великобритания, Германия, Италия, Канада, Франция и Япония, с участието и на ЕС, представляван от председателя на Европейския съвет Доналд Туск.

Да, винаги е така, че sic transit gloria mundi*.

Преди това беше Голямата седморка, а сега стана Болната седморка.

Даже ако погледнем багажа, с който дойдоха гостите на френския президент и негови колеги от „клуба на избраните“, и ти идва да се разплачеш. Великобритания преживява тежки времена поради предстоящия Брекзит. Борис Джонсън буквално преди месец смени Тереза Мей на поста лидер на Консервативната партия и премиер, но едва ли неговите варианти за „развод с Евросъюза“ на всяка цена ще се окажат по-удачни от тези, с които три пъти „изгоря“ неговата предшественичка. Лондон стремително губи статута си на световен финансов център, а Шотландия и Северна Ирландия все по-отчетливо заплашват Англия с излизане от състава на Обединеното кралство, ако се стигне до Брекзит.

Германия, като водещ „икономически локомотив“ на Европа, може всеки момент да дерайлира

поради проблемите, които има с банковата си система, и преди всичко с „Дойче банк“, която всеки момент може да повтори съдбата на "Лемън Брадърс" и да стане детонатор на нова вълна на глобалната банкова криза. Канцлерът Ангела Меркел, управляваща почти 14 години германската политика, може да напусне поста си много по-рано от очакваното през 2021 г., като например по „здравословни причини“.

Финансово-икономическите проблеми на Италия си остават същите, та даже и растат, докато правителствата се сменят като памперсите на бебе, а държавният дълг и бюджетният дефицит растат със застрашителни темпове.

Япония, преживяла наскоро смяната на императора, успя да запази правителството на Шиндзо Абе и проведе блестящо срещата на високо ниво на Г-20 в края на юни, но сега увисна в междинна позиция, без да направи опит да смени външно-политическия си вектор и да си възстанови статута на главен външен кредитор на САЩ. Отношенията на Страната на изгряващото слънце с Русия и Китай, които биха могли да получат нов импулс в рамките на провъзгласения през миналата година на икономическия форум във Владивосток проект „Големия енергиен пръстен на Северо-Източна Азия“, преживяват период, близък до точката на замръзване.

За Канада и нейния премиер, „пластелиновия либерал“ Джъстин Трюдо, даже не може да се говори сериозно.

Кондоминиума с Великобритания (политически) и със САЩ (икономически) беше включен в първоначалния състав на „Групата на шестте“ изкуствено. Целта му беше да се засилят и разширят позициите на Лондон и Вашингтон. Но страната на кленовия лист през 2018 г. заемаше едва 17-то място, между Саудитска Арабия и Иран, по Брутен вътрешен продукт на база паритет на покупателна способност.

Още по-комично изглеждаше представителството на ЕС в лицето на адаша на американския президент и експремиер на Полша, Доналд Туск. На срещата на Г-7, като реакция на инициативата на Франция и САЩ през 2020 г. да върнат формата Г-8 с участието на Русия,

Туск използва съвещателния си глас, за да предложи Русия да бъде заменена с Украйна,

т.е. да се замени шестата икономика в света с тази, която е на 49-то място. Както се казва в такива случаи, „no comment“**. Самият домакин на срещата, Франция, и нейният президент Еманюел Макрон, всячески се стараят да се възползват от Брекзит и явното отслабване на Германия, с претенциите да играят активна роля в световната политика и доминираща в европейската. Но в случая за техните „амбиции не им стигат муниции“. Икономиката на Франция стагнира, а демонстрациите на имигрантите и „жълтите жилетки“ изглежда, че могат да доведат до

реализацията на „алжирски сценарий“ в самата Франция.

На този трагикомичен фон САЩ и президентът им Доналд Тръмп изглеждат като кипящи от енергия здравеняци, но това е така само на този фон. Америка, очевидно претърпяла външно-политическо поражение в Сирия и Венецуела, днес се опитва да воюва едва ли не с целия свят. Санкциите срещу Русия, търговската война с Китай и почти „горещата“ война с Иран са само най-забележимите фронтове на тази война за запазване на глобалното им лидерство. Засега там има неустойчиво равновесие, но то е за сметка на „тихото“ ограбване от „вашингтонското политбюро“ на своите близки съюзници.

САЩ нямат шансове за победа, а империята на долара се руши направо пред очите ни.

В частност, в навечерието на срещата на лидерите от Г-7, се проведе и среща на шефовете на централните банки на страните от групата, на която шефът на Английската централна банка, Марк Карни, призова колегите си колкото е възможно по-бързо да се откажат от използването на американската валута като световна и да я заменят с нова такава, обезпечена с реални активи, като ново, „синтетично“ платежно средство от типа на „либрата“ на Марк Зукърбърг…

Що се отнася до изводите от сегашната среща на Г-7, то този път неговите участници даже не приеха някаква съвместна декларация, т.е.

не постигнаха дори минимален консенсус, който да покажат на света.

Това не означава, че е свършено с „колективния Запад“, но линиите на разлома не само, че са обозначени, а са и необичайно дълбоки. И не трябва да се мисли, че Тръмп и компания са спорили цели три дни само за това дали да се върне Русия в Г-7 или не. Този въпрос не беше нито единственият, нито най-главният в дневния ред на събралите се на южното атлантическо крайбрежие на Франция лидери на „цивилизования свят“. Те се опитваха преди всичко да уредят вътрешните си противоречия, предизвикани най-вече от обстоятелството, че официален Вашингтон от съвместен със съюзниците си грабеж на останалия свят, леко и непринудено премина към ограбване на самите тях, без да забравя и останалия свят. Но там той вече предпочита да ловува сам, а не в глутницата.

Нещо повече, Тръмп заяви намерението си да купи Гренландия, като по този начин предяви териториални претенции и към Дания, където на трона седят роднини на британската кралица. Всичко това предизвиква недоумение, граничещо с негодувание от страна на американските съюзници. Това е така, защото

американците, в лицето на Тръмп, бъркат в джобовете им.

И то не само пряко, чрез санкции и глоби, но и косвено. Пример за това са вносните мита, наложени на Китай. Традиционно Европа има положителен търговски баланс с Китай, но наложените от Тръмп мита на стоките made in China съкратиха търсенето от страна на Китай на продукцията на европейските производители, респективно съкратиха и съответните финансови потоци и т. н. По тази причина европейците са категорично против търговската война между Вашингтон и Пекин, но на всичките им предложения в тази връзка Тръмп издевателски отговоря, че антикитайските мита все още не са достатъчно високи и той дълбоко съжалява за това. Или, най-общо казано,

проблемите на европейците не вълнуват американския „шериф“,

както и намерението им да се откажат от долара. Американците прекрасно разбират, че европейския екипаж няма как да напусне американската лодка. Просто няма друга лодка, на която може да се качи. Както и преди, така и сега доларът е доминиращо платежно средство в международните разплащания, а U. S. Navy продължава да контролира морските търговски пътища по целия свят. И затова 45-тият президент на САЩ продължава нагло да налага своята линия. От гледна точка на Америка това е оправдано, защото „хоризонталните“ връзки между съюзниците на САЩ не се отличават с голяма здравина и обхват. Даже

френско-германският съюз, този скелет, на който се крепи „единна Европа“, днес е под въпрос.

А сега да кажем и две думи за прословутото връщане на Русия в Г-7. Ако то все пак се случи, изглежда, че цената, на която може да стане, ще бъде крайно висока за „колективния Запад“. Този път Западът няма да мине само с „едни домати“, както в случая с Турция. И тук идва най-тънкият момент. Доколкото тази инициатива за „връщане“ излиза от САЩ и Франция, то тогава всички „козове“ остават в техни ръце и в ръцете на Русия. А останалите членове от „Седморката“ не само, че изпадат в рискова ситуация, а остават и с „пръст в устата“. Особено Германия, която теглеше само към себе си „Северен поток-2“, а във всичко останало подкрепяше напълно санкциите срещу Русия.

Същото се отнася и за Япония, макар и в по-мек вариант. А за

Великобритания, която „излизаше извън кожата си“ само и само да може да оплюе Русия,

като се започне с „допинговия скандал“ и се завърши с „аферата Скрипал“, переспективата да се окаже на една маса с Путин, при условия различни от неговата пълна и безапелационна капитулация, ще бъде сравнима с политическа смърт. Сега вече Тръмп може да използва този инструмент в свой интерес за натиск върху Лондон и другите си партньори от „Седморката“. Във всеки случай, той вече заяви, че каквото и да става, ще покани на следващата среща на Г-7 в САЩ президента на Русия.

Възможно е това да е неговият отговор на демонстративната покана от страна на Макрон в кулоарите на Биариц на иранския министър на външните работи Мохамад Джавад Зариф. Разбира се, към всичко това трябва да добавим, че да се решават днес някакви международни проблеми във формата Г-7 на „колективния Запад“ без участието на Русия (първа военна сила и пета-шеста икономика в света), Китай (първа икономика в света и трета военна сила) и Индия (трета икономика в света и в десетката на военните държави) е напълно безсмислено.

* Sic transit gloria mundi - Тъй преминава световната слава! (бел. ред.)

** No comment - Без коментар (бел. ред.)

Превод: Никола Стефанов