Герхард Щратхаус: Излизането на Гърция от Еврозоната е заплаха за България

Герхард Щратхаус е депутат в Ландтага на федералната провинция  Баден Вюртенберг. Той  e роден на 22 март 1942 г. в Хайделберг.

През 1981 г.  е  кмет на град Шветцинген.

От  1992 г.  е депутат в Ландтага на провинция Баден Вюртемберг.

От 11 ноември 1998 г. до 4 юни 2008 г. е финансов министър на провинция Баден Вюртемберг.
Взел e активно участие в изработването на  данъчното законодателство, най-вече в периода от 1999 г. до 2005 г.

Шратхаус е член на управителния комитет на Агенцията за стабилизиране на финансовите пазари, председател на Европейския комитет в Ландтага на провинция Баден Вюртемберг, както и председател на Академия за лидери на провинция Баден Вюртемберг.
Той е председател на надзорния съвет на Центъра за европейски икономически изследвания ГмбХ (ЦЕИ).
 

В интервю специално за Факти. бг Герхард Щратхаус заяви, че  излизането на Гърция от Еврозоната е заплаха за България

 

Г-н Герхард Щратхаус, какво бъдеще очаква еврото?

Аз съм убеден, че еврото ще съществува и след 20 г. Откровено се съмнявам, че Еврозоната тогава ще има същите 17 члена, както е днес. Някои ще напуснат, но други ще влязат в Еврозоната. Трябва ясно да се каже, че трудни месеци предстоят пред еврото и не всичко ще се случи така, както Германия си го е представяла. Важно е да се знае, че всички, които желаят да се присъединят към Еврозоната или са нейни членове, трябва да направят необходимите реформи, които извърши най-успешната държава - Германия. Преди пет години не бяхме толкова добре икономически както сме днес.

Но ние направихме доста болезнени реформи, които са известни като Агенда 2010. Основната цел на тази програма беше да се направи реформа на трудовия пазар, за да може да стане той по-динамичен и гъвкав. Убеден съм, че всички, които искат да останат в Еврозоната, трябва да направят необходимите реформи на националните си пазари на труд, за да достигнат Германия.

Защо Гърция се превърна в такъв голям проблем за Еврозоната?

Това стана проблем, защото доскоро никой не можеше да си представи, че една държава от Еврозоната може да обяви банкрут.

Степента на задлъжнялост както на държавата, така и на частните домакинства в Гърция е толкова огромен, че това накара финансовите пазари да повярват, че Атина може да фалира и те престанаха да купуват облигациите на страната или да й отпускат кредити.

Като икономика Гърция не е проблем, но ако й се остави време да продължи, както досега или да й се наливат пари, това щеше да е лош пример за останалите големи икономики като Испания и Италия.

Как ще се отрази на България евентуалното излизане на Гърция от Еврозоната ?

Ако това стане може да има негативно влияние върху търговските връзки между София и Атина. Гръцките стоки ще станат по-евтини и директният ви стокооборот може да е отрицателен. Българският пазар ще бъде заплашен да е залят от евтини гръцки стоки, а в същото време няма да имате експорт към Атина. При отказ на Гърция от еврото, тя ще стане много по-евтина за производство страна.

Някои експерти обаче твърдят, че отказването на Атина от еврото ще окаже допълнителен натиск над единната европейска валута на световните пазари?

От гледна точка на финансовите пазари няма да е проблем Гърция да напусне Еврозоната, защото пазарите вече са подготвени за подобна стъпка. Единната европейска валута ще изпита известен натиск, но той няма да бъде катастрофален.

В Германия се забелязва тенденция проблемните кредити на частните банки да бъдат прехвърлени не към собствения им мениджъмънт, а към държавата. По тази причина някои икономисти като Джордж Сорос са заинтересовани сегашното положение в Гърция да се запази дълго, за да може по-лесно да стане прехвърлянето на частен дълг към държавата. В момента в Германия има две проблемни банки, чиито задължения са поети от държавата.

Президентът на ЕС Херман ван Ромпой вече обяви, че се работи за по-дълбока интеграция в банковия сектор. Планът предстои да бъде представен на следващата среща на върха в края на юни. Доколко работещ ще е той?

Първо трябва да отбележа, че ще има общ европейски регулаторен орган на всички частни банки. Германия подкрепя тази инициатива, но няма да подкрепи предложението за секюратизация на рисковете. Не можем да си позволим германските банки да бъдат заплашени да поемат задължения на чуждестранни финансови институции.

Идеята на Херман ван Ромпой предстои да се обсъжда и смятам, че позициите на Берлин са ясни за засилването на сътрудничеството в банковата сфера.

 

До колко страни-членки ще се свие Еврозоната?

За съжаление не мога да кажа колко ще са членовете на Еврозоната. Твърдо можем да кажем, че ще има напускащи.

На фона на проблемите на Еврозоната доколко е реалистично желанието на България да се присъедини към нея?

Ако България продължи да води както досега една солидна финансова политика,  можем спокойно да прогнозираме, че в един средносрочен план може да влезете в Еврозоната. Проблемът при Гърция беше, че след като влезе в Еврозоната, тя вместо да се възползва от по-ниските лихви, за да плати тогавашните си дългове, Атина продължи да трупа нови. Това България не трябва да прави в никакъв случай.

Има ли бърза рецепта за изход от кризата?

Няма бързо решение. Дълги години ще отнеме изходът от кризата. И ние ще продължим да помагаме на по-слабите страни-членки. В същото време страните трябва да намаляват своите дългове и да увеличават икономическата си сила.